Двадесет години след като била отвлечена и държана окована в сандък с
размерите на кутия, Кейти Биърс, тогава 10-годишна, разказва, че
преживените от нея ужаси са "най-хубавото нещо в живота й". Защото са й
помогнали да се спаси от живот на малтретиране и насилие. Това пише на
сайта си телевизия CBS.
Младата жена счупи десетилетията на дълго
мълчание и издаде мемоарите си, написани в съавторство с репортера от
WCBS Каролин Гусоф. Книгата се казва: "Заровени спомени: Историята на
Кейти Биърс". Биърс твърди, че е история с щастлив край. Сега тя е на
30, омъжена, с две деца и живее има диплома за бизнес мениджмънт и
работи в офис за продажба на застраховки близо до дома й в Пенсилвания.
Отвличането й
в началото на 90-те години е тема номер едно в цялата страна.
Последните думи, които обществеността чува от Биърс през 1993 г. в
ужасяващо съобщение по телефона, според телевизия WCBS, са: "Леля Линда,
един мъж ме отвлече и има нож, и о, не, той идва точно сега", каза тя.
Мъжът
бил Джон Еспозито, съседът. Той я държал в тъмницата, скрита под
бетонна плоча под дома си в Бей Шор в щата Ню Йорк в продължение на 17
дни, като злоупотребявал сексуално и емоционално с нея.
Когато
похитителят й Джон Еспозито признава на детективите на 13 януари 1993
г., че е отвлякъл Биърс, детето е поставено в приемен дом и израства в
уютна семейна къща заедно с 4 братя и сестри в Източен Хамтън.
Нейните приемни родители я държат по-далеч от медиите и Биърс изчезва от светлината на прожектори.
Сега, 20 години по-късно тя проговаря за пръв път от тогава:
"Това
беше най-доброто нещо, което ми се случи", заяви младата жена пред АП
за отвличането и последвалото спасяване. "Ако не беше то, никога не бих
излязла от ужаса, в който живеех."
В ексклузивно интервю пред WCBS в Ню Йорк Биърс описва какво е всички онези потиснати спомени да изплуват.
"Вярвам,
че ако си в ситуация на злоупотреба или сте малтретирани емоционално,
физически или сексуално, или каквото и да е, трябва да се измъкнеш от
това положение", каза тя. "Да намериш някой, с когото да говориш, защото
ако нямах с кого да споделя, животът ми щеше да бъде напълно различен".
Още
по време на разследването, докато полицията издирва Кейти, се появяват
ужасяващи разкрития за условията, в които детето живее. Години наред тя е
била пренебрегвана от майка си и е била изнасилвана от съпруга на
кръстницата й.
След отвличането й става ясно, че момиченцето
живее в в ужасни условия - като в роман на Чарлс Дикенс: има въшки,
мръсна е, без приятели, често е принуждавана да влачи прането на
семейството по улицата или да купува цигари и закуски за възрастните.
Докато правела проучвания за мемоарите си, тя общувала с Еспозито, който сега излежава 15-ата година от доживотната си присъда.
"Знам,
че съм виновен за престъплението си, но вярвам, че съм бил наказан
достатъчно. Имам в предвид, че не съм убил никого, а когато започнах
моето престъпление, наистина мислех, че би било добре и за двама ни",
пише Еспозито.
На изслушане по неговото предсрочно освобождаване
през 2007 г. Еспозито се описва като асексуален. Твърди, че е целувал
момичето, но никога не е правил секс с него. Той споделя пред Гъсоф в
писмо, включено в книгата, че вярва, че трябва да бъде освободен.
"Смятам,
че Кейти винаги ще знае, че аз й желая само доброто. Извинявам се за
това, което сторих. Извинявам се за това, че дори си го помислих. Беше
грешка", пише той.
Кейти Биърс описва времето, прекарано в тъмницата и как е била изнасилвана от похитителя си.
Жената пише
още, че по време на престоя си в подземието тя рядко е спяла,
страхувайки се от насилие от страна на Еспозито. Тя разказва, че
Еспозито ще я изнасили докато спи, но също се опасявала, че той ще я
снима и ще изпрати снимките на полицията. Страхувала се е, че полицията е
щяла да си помисли, че тя е мъртва и ще спре да я издирва.
"Казах му, че ако ме пусне, ще избягам и няма да кажа на полицията", разказва тя пред WCBS.
"Спомням си, че попитах Джон как ще имам деца. Той каза, че съм щяла да имам деца от него. Казах не."
Докато
е в плен на Еспозито момичето навършва 10 години. На касета, намерена в
мазето след освобождаването й, се чува как тя си пее песничката "Честит
рожден ден". Еспозито, пише тя, я хранил предимно със закуски и вафли и
й давал да пие газирани. Ето защо до ден днешен тя е отвратена от
шоколада и дъвките.
Кейти е имала на разположение малък
телевизор, но сега твърди, че не може да трае песента на Уитни Хюстън
"'I Will Always Love You'", защото парчето постоянно се е въртяло по MTV
и VH1, докато е била в плен.
"Сега нямам причина да съм тъжна и
да се чудя защо. Опитвам се да не съм тъжна, когато си мисля какво ми се
случи, защото в крайна сметка това ме направи човека, който съм днес",
каза още тя пред АП.
Преди четири години Биърс се съгласи да
помогне на репортера на WCBS-TV Каролин Гусоф за написването на книга за
нейния кошмар. "Искам да мога да помогна на хората, които не знаят към
кого да се обърнат. Да видят, че има път напред, към възстановяването",
пояснява решението си тя.
Години след отвличането тя разбира, че
по време на пленничеството си тя постоянно е гледала репортажите на
Гусоф, посветени на нейното издирване. "Все едно, че я познавах от 16
години", разказва Кейти за срещата с репортера през 2008 г., на която
започват работа по книгата.
Гусоф отбелязва, че ако Биърс не бе
отвлечена тогава, тя може би още щеше да се намира в лапите на ужаса на
своите роднини. Твърдението й се потвърждава и от Доминик Вароне,
детективът, ръководил разследването по изчезването на Кейти. В книгата
той казва на Гъсоф, че "заради начина й на отглеждане, сексуалния опит,
насилието, придобитите в резултат улична хитрост и издръжливост, тя е
била много по-напреднала в развитието, отколкото другите 9-годишни, като
се смята, че именно това е помогнало за нейното оцеляване".