Анорексия и Булимия две сестри нереиди ;)

Албена (името е сменено) е на 23 години и е болна от булимия и анорексия вече 8 години.
„Няма бивши анорексици и булимици, както няма бивши наркомани. Аз се разболях, когато бях на 15 години. В момента съм на 23 и все си ги нося тези проблеми, въпреки че се водя излекувана. Без да искам, като хвана някакво ядене, започвам да си мисля колко много ще надебелея от него. Винаги ще е така и това няма как да спре. Вчера майка ми даде някакво месо, аз не бях яла цял ден и всичко започна да ми трепери, и ми идеше да се разрева, и си викам: „Ох, слава Богу, че ядох! Най-сетне!“ Обаче точно след 5 минути отивам до огледалото и виждам, че съм дебела като свиня. Каквото и да правиш, виждаш се дебел. То е като със солариума – като ходиш повече пъти и ставаш черен, обаче колкото по-черен ставаш, толкова по-бял се виждаш и искаш да почернееш още и още, и си казваш – това не е достатъчно.

При мен всичко започна с булимията, заради едно момче, в което бях влюбена. Той замина да живее в друга държава и аз си казах – сега ще се отдам на страданието. Не се усетих как започвам да ям прекалено много и да се разболявам. Преяждаш, преяждаш и един ден си казваш: „Ох, колко ми е тежко на корема – защо не ходя да го повърна“. И след това ти става по-леко. Обаче отначало си бъркаш в гърлото с 1 пръст, после с 2 пръста, след това започваш с цялата ръка - аз дори по кокалчетата на ръцете имах рани и белези. Това го правиш всеки ден, на всяко ядене. Ако днес ядеш 3 пъти, повръщаш 3 пъти и лъжеш. Лъжеш всеки – отивам до тоалетната и стоиш там по 1 час.
Не осъзнаваш, че хабиш храната и че хиляди левове отиват на вятъра. Нищо не ти се обработва от организма, защото при повръщането изхвърляш всички полезни и безполезни вещества. Всичко изкарваш, до последния сок и накрая има една киселина, която пак я повръщаш. Може да си представиш какво става, щом за един месец сваляш 25 килограма. Нито имаш тлъстини по себе си, нито целулити, нито нищо. Ставаш кожа и кости.

Повечето анорексици тръгват от булимията, но не си го признават. Тялото ти трепери като видиш храна, сърцето ти думка, ядеш каквото си поискаш, опразваш хладилника, всичко си набутваш в устата и повръщаш всеки ден, по няколко пъти. Започваш да затъпяваш, защото мозъкът ти не се храни и само се усмихваш и гледаш като малоумен. Косата ти започва да пада на пасамаци, зъбите ти стават като на кон, защото кожата ти залепва по лицето и само зъби се виждат. Много е опасно при повръщането - и зъби може да ти паднат. Те се разклащат, защото всичко си махнал от организма си – калций, натрий, магнезий, всякакви микроелементи, които са важни за него. Дори да изядеш един плод, от който въобще не се дебелее, пак ще ходиш да го повърнеш. От друга страна, започваш да си криеш храна навсякъде, защото чувстваш страшен глад. Организмът ти иска да се съхрани, имаш нужда и криеш храна - шоколади, торти, с които в някакъв момент се тъпчеш като идиот. Вместо да си вземеш един бонбон, да си го изядеш, след половин час да изядеш още един – не. Ти искаш да изядеш цялата кутия. Аз съм изяждала по цели кутии с бонбони пияни вишни и съм припадала. Тече ми ликьор около устата, а аз го размазвам, само и само да ги изям всичките наведнъж. Организмът се озверява, той иска повече и повече, а ти изхвърляш всичко.
Хубаво е в някакъв момент да те надмогне организмът ти, защото той се бори. При повръщането започват да му се разграждат белтъците и накрая той започва да се самоизяжда. Като нямаш храна, която да преработваш, той преработва това, което е останало все още в теб.

По едно време се усещаш, че хабиш храната и си казваш – защо да я хабя, аз въобще няма да ям. А ти и писва, защото гърлото и сливиците ти стават огромни и от тях започва да тече гной. Ти ги дереш и ги дразниш постоянно, всичко се разранява и е ужасно болезнено – и глътката, и гърлото, и хранопровода – всичко ти става в рани. Кожата ти повяхва и ти става една такава безжизнена. Нямаш сили да изкачиш 3 стъпала. Майка ми ме държеше вкъщи, защото като излизах, припадах по улиците. Отивам до аптеката да купя някакво лекарство и като ми идва редът, казвам – ами аз забравих за какво дойдох. Не помниш нищо, записваш си, обаче забравяш после къде си го записал – то не ти се храни мозъкът въобще. Черният ти дроб отива на кино. Бъбреците да не говорим. До ден днешен имам страхотни проблеми с бъбреците. Някои хора, болни от анорексия и булимия, стигат до хемодиализа. Защото като си преминал булимията и повече не можеш да повръщаш, преставаш да ядеш. После преминаваш към – преставам да пия. Решаваш, че и пиенето допринася по някакъв начин за надебеляването. Чувал си, че организмът ти е 75% вода и си казваш – щом е така, аз сега ще махна и водата – ще пия фурантрили (обезводняващи, диуретици – б.а.), за да стана по-слаба. Пиеш диуретици, дърпа ти се кожата, нямаш ни вода, ни подкожна тлъстина и ставаш по-слаб, обаче фактически се сбръчкваш – на 20-30 години изглеждаш като бабичка.

След фурантрилите идват пургативите – почваш да се блъскаш с пургатив като ненормален и не пиеш вода. Бъбреците ти няма какво да преработват, нямаш течност, а как да работи бъбрек без течност. Получават ти се едни камъни в бъбреците, пикочната ти система е ужас, спира ти мензисът, ако си жена. Има и мъже, които се разболяват от анорексия. На леля М. от нашия блок един от племенниците й умря от анорексия. А на чичо Н., дето ни е домоуправител, внучката му (беше художествена гимнастичка) умря от анорексия на 15 години. Сърчицето й е било ей толкова малко и недоразвито.
Световноизвестната модна дизайнерка Донатела Версаче (вдясно) с дъщеря си Алегра, която от години страда от анорексия. Снимка: Ройтерс

Когато си болен, не може да се определи точно колко искаш да си слаб – до гробищата искаш да си слаб, нямаш граници. Много от хората, болни от анорексия, наистина умират. А тези, които се спасяват, цял живот си го носят после. Аз не стигнах до разграждане на белтъците, само бъбреците си увредих и косата ми падаше, а и със зъбите започнах да имам проблеми, ама оцелях. Но с много последствия. Примерно, вече не мога да ходя до тоалетна по голяма нужда без клизма. Някои не си го признават, защото е гадно, но с всички бивши анорексици е така. По малка нужда също не мога да ходя, ако не пия фурантрил, защото от него се става зависим. Сега се опитвам да го заменя с някакви билкови чайове и хапчета, но е трудно. Абе, много е страшно, да не дава Господ, на никого не го пожелавам това нещо.

По едно време бях станала 28 килограма. Сега съм 52. Като бях 28, ме качиха в Драгалевци, в клиниката по рехабилитация, на системи. С мен работеха 3-ма психиатри. Главно д-р Хинков ме лекуваше, обаче не успя да ме излекува. Ти ако сам не си кажеш – повече няма да го правя, никой не може да ти помогне. На мен лично ми трябва стимул. Трябва да съм влюбена или да правя нещо друго, защото за учене не можеше и да става въпрос вече – мозъкът ми беше станал на каша. Един ден излязох от нас и не се прибрах. Загубих се. Дойдох си чак на другия ден. Цяла нощ съм се разхождала в Борисовата градина и къде ли не, без да мога да си спомня къде живея. Знаех само приказки на Шехерезада, и то на арабски. Също като леля ми навремето - тя имаше склероза и не можеше да те познае кой си, но знаеше цели пасажи на Гьоте и ги рецитираше на немски. Ставаш като възрастен човек, болен от склероза – ходиш и не знаеш къде си. На сутринта един съсед ме срещна и ми вика: „Ти какво правиш тук“, а аз му казвам: „Не мога да се сетя къде живея“. И той ме поведе със себе си, купи ми един дюнер, качи ме на рейса и като се нахраних, мозъкът ми се върна.
От тази анорексия едва завърших училище. Майка ми ходеше да обяснява на учителките какво е станало с мен и те се бяха съгласили да не ме изпитват. Ходех на училище само за присъствие и спях по цял ден на задните чинове, защото за друго нямаш сила – повръщал си цял ден, пил си фурантрили – по принцип само по един се пие, а аз пиех по 6 на ден и по 2 пургатива. Направо се разбивах.

По принцип, булимията и анорексията се отключват по време на кофти моменти от живота ти. Аз все за мъже съм страдала. Като ми се провали някоя връзка и все си мисля, че проблемът е, че съм дебела и трябва да отслабна, за да се нареди всичко. Мислиш си така, докато повръщаш, а после се осъзнаваш какво си причиняваш и започваш да ревеш като ненормален и да си казваш: „Пак ли бе?“… В мозъка ти нещата така изглеждат, че ти си виновна за всичко, защото си дебела и грозна. Схващаш си външния вид като основното нещо в една връзка. Не се чудиш дали не си направил някаква грешка, не го отдаваш на взаимоотношенията между хората – че не сте си съвпаднали примерно, а си мислиш, че сте се скарали, защото си дебела. Мен например всеки може да ме обиди смъртно (и аз повече никога не общувам с такива хора), ако ми каже, че съм дебела. И затова съм на мнение, че на човек никога не трябва да му се казва пълен ли е, слаб ли е. Откъде знаеш той какво е преживял и накъде може да го тласнеш с тези думи? С една такава забележка: „Дебел си“, може дори да убиеш човек.

Сега например няма нужда никой да ми го казва, за да знам, че съм много дебела и ме е гнус от себе си, и понякога дори не искам да се виждам с хора. Не се харесвам. Искам да съм по-слабичка. По едно време бях задържала 45 килограма твърдо, без да ги движа (защото при анорексията си движиш килата почти всеки ден), а сега съм 52 и не мога да се понасям.
Още съм роб на това днес ще ям ли, няма ли да ям, но вече разбрах, че става въпрос за количество. Като мина покрай хладилника, взема си малко месце, малко доматче. Осъзнах, че няма нужда да се нахвърлям като свиня и после да ходя да го повръщам. Оцет вече не мога да приемам, защото ми е случвало и кръв да повръщам. Газирано не пия. Не мога да ям много храни. Целулозата трудно я понасям, защото организмът ми не може да преработва всичко.
Косата ми продължава да пада, със зъбите си пооправих проблемите. В най-тежкия период на анорексията ми окапаха веждите. Косата, освен че също ти капе, си променя цвета – може и да побелее. При мен като че ли изруся. Не чуваш, не виждаш, ако имаш някакви проблеми, всичко се отключва. Където си лабилен, анорексията удря, защото нямаш имунна система и сам зорлем се разболяваш. Майка ми много се изтормози, защото здравото й дете, което е играло всеки ден на топка и на въже, го вижда, че няма сила да изкачи 2 стълби. Обаче на мен ми беше кеф – събличам се, гледам се в огледалото и се харесвам, и искам да съм още по-слаба.

След всичко, през което минах, осъзнах, че само от теб зависи дали ще се разболееш или няма. Сам си го правиш. Ако имаш слаба психика и се влияеш от глупостите на хората, ще се поддадеш и ще ти се случи. Мен тук един съсед ми викаше: „Много си дебела бе, мама му стара, вземи отслабни малко, какъв е тоя гъз?“ Днес като ти го кажат това 3-4 човека, направо се побъркваш и аз си викам на акъла: „О – знам как се отслабва бързо. Я да ходя да повръщам“. Пак се тъпчеш с храна, повръщаш, разранява ти се всичко, казваш си: „Няма да повръщам повече“ и спираш да ядеш. То е като един затворен кръг.
Според мен обществото много е виновно за тези изкривявания в мисленето от типа - слаба съм – дебела съм. Какъвто си, такъв. Ако не искаш да си общуваш с дебели хора, избягвай ги. Каквото може да направи човек за себе си да отслабне, ще го направи и няма нужда да се стига до такива крайности. Ами сигурно и на него не му е хубаво да е такъв - защо трябва да му го натякваш. Много е страшно. Тук в съседните блокове имаше едно момиче – Е. Тя беше много дебеличка, направо се тресеше като ходеше. В момента ако я видиш, аз направо съм свиня пред нея. Гледам я и я питам: „Как отслабна толкова?“, а тя ми казва: „Ами анорексия“. Разпитвам я да видя работи ли й мозъкът – ами тя срича. Аз преди имах много пъргав мозък. Като ми кажеш нещо, го схващах за секунди. Много ми вървеше в училище, особено по разказните предмети. Такива есета съм писала - само шестици изкарвах. Не се фукам, но ти го казвам, за да направиш сравнение с последната година в училище, когато едва завърших.

Сега, макар че се храня, още не мога да се съсредоточавам, докато чета. Отделно очите ми са пълен аут. Пия какви ли не хапчета, витамини и добавки, ходя на солариум, което много ми помага, защото ми затопля бъбреците и ме отпуска, но мозъкът ми е зле. Знам, че всичко сама съм си го причинила, но ужасно много искам да се чувствам добре в тялото си, като си облека нещо, да се харесвам, да не съм свинеста и да не ме е срам като съм с гаджето в леглото, че се тресат там някакви сланини и лой. Няма тотално лечение. Колкото и да не го искаш, докато ядеш, си казваш непрекъснато: „Ох, сега от това ще надебелея, ако го изям, леле каква ще стана, егати и свинята“. Дори и да имаш мигове на просветление, винаги си остава някакво желание да си по-слаба, винаги може и още. Непрестанно чувстваш неудовлетворение от себе си и ставаш страшен егоист.

Трябва наистина да имаш стимул да мислиш за нещо друго или за друг човек. Като имаш връзка, както аз сега в момента, си много по-добре. И се храниш, защото чувстваш, че си полезен на другите, че за някого е важно да те има. Осъзнаваш, че ако ти не си добре, няма да е добре и човекът до теб. Преставаш с този егоизъм. Но наистина трябва да срещнеш някой, който много те обича, за да ти помогне да преодолееш това нещо. Приятелят ми знае всичко за болестта ми, но по никакъв начин не се държи с мен като с болна. Отнася се като към нормален човек. Не ме натиска да ям, не ми обръща внимание на хранителните навици, казва само: „Храни се с каквото искаш и не се насилвай, ако не си гладна“. И аз постепенно се приучавам да живея и да се храня нормално“.

Абе тези хора не заслужават да живеят направо. Това са толкова тъпи смотани парчета.... Направо не мога да разбера подобно тъпо поведение, за мен тези са някакви абсолютни загубеняци които само много бой може да ги оправи или билет за полет от Аспаруховия мост...

Morbidangel
Абе тези хора не заслужават да живеят направо. Това са толкова тъпи смотани парчета.... Направо не мога да разбера подобно тъпо поведение, за мен тези са някакви абсолютни загубеняци които само много бой може да ги оправи или билет за полет от Аспаруховия мост...


Боят не оправя нищо, колкото до полета - интересно ми е ако пуснеш тема за самоубийците, тях какво ще решиш, че може да ги оправи. Не е необходимо да разбираш подобно тъпо поведение, и искрено ти пожелавам да не разбереш как нещата стигат до там.


Балтазар
Оки. Поведението е идиостко ,защото за разлика от много психо шашвания това е просто жива простотия. Не мога да разбера защо хората са толкова слаби и жалки понякога. Иначе самоубийците са живи нещастници. Ако искаш да умреш винаги има причина.... както и да е темата е дълга, просто ако ще се самоубивам ще е зрелищно и с много много много взети лоши чичковци и лели от мен за да ми поднасят бира във Валхала .
Балтазар
Ама виж сега... Аз съм толерантен към страшно много неща, ама към глупаците не съм толерантен. Най-лошото е когато ти се случи да обичаш такъв глупак защото просто няма начин да го зарежеш и отминеш за да си умира както намери за добре... Просто ме е яд ,че за съвсем просто неща умни хора се шашардисват....
Наскоро гледахме с един приятел филми за едни супер огромни дебелаци които почнали да се тъпчат още от малки и накрая вече се бая освинили невероятно като дори не можеха да мърдат. Интересното е че като не можеш да мърдаш някак ти трябват пари за да се хранеш и изобщо трябва да се храниш нали? .. в края на краищата има някой кретен който се ,,грижи" за въпросния шопар... това ме потресе.... има еба си изродите.... то бива бива любов ама пък.... то бива бива чак толкова простотия...
Същото е и за тия анорексици и булимици... по времето като бях девствен четох в вестника как някаква патка умряла от тази работа, ама пишеше с подробности как диетки там правила, как лъгала ,как е била просто и прочее. Та чак се учудих как може да умре ей така от простотия.... как бееееее нямат ли чувство за самосъхранение.... еба си.... това ми се струва най тъпо дори задминава и здравната реформа....

dakel
Балтазар, не си тъп- не се прави на ударен. Това си е психично заболяване. Не можеш да критикуваш по този начин, не е правилно според мен. Както ти се гледаш в огледалото и се радваш на това което виждаш така и те винаги виждат голяма дебела свиня..... не може да си толкова нетолерантен към анорексиците и булемиците. Иначе това за дебелите което каза го подкрепям- това вече е простотия

Балтазар
Може и да сте прави. Просто мнението ми е такова. За мен здрав човек зорлем да се прави на болен е нещо супер смотано... Сигуно няма достатъчно инфо по върпоса... Ето Балончо подобните знам че са увредени още от корема на мама, това някак обяснява нещата... Може и за това чудо да има подобно обяснение.

The black pearl
Защо не се придържате към темата, ами се нападате?
Това си е психическо заболяване, както писа Дакелчето, в капана на тези две коварни заболявания попадат ученички, току що навлезли в пуберитета. Той е като наркотиците, разбираш, че си вътре с двата крака прекалено късно. Гледала съм два филма по действителни случай посветени на анорексията...нямам думи, не е за описване. Тежко и горко на родител с такова дете.

Балтазар

То като ти се гади папам нещо дето е леко, ден, два, три даже и повече и воала - спира да ти се гади. Сигурно само с малката разлика ,че не си бъркам с пръст да повръщам и прочее нещица.
Абе не искам да се заяждам, ама някой чували е за такова животно като циганин - анорексик?

Е де... Скокнахте пак.
Добре хайде сега да помислим заедно...
Не смятате ли ,че коментара ,,о, колко лошо е това" и правене на кръст с пръстчета е реална мечата услуга която човек би могъл да направи когато познава или обсъжда живите скелети?
Самите те казват ,че са станали такива защото разни хора им казвали че задника им е като цяла община... не е ли моята казванка обратната на тази? Аз казвам ,,Ти си жив скелет скъпа, толкова си секси ,че ако имаше и по големи цици щеше да си трепач!"
А сега...
Да помислим ,аз реално окуражавам с подобно изказване дадена скелетка защото им признавам успеха. Което ако се замислиш значи че си постигнал това за което се бориш. Ако пък някой психар реши да затвърди още повече резултата не е ли жив тъпизъм това?
Като се замисля ,обаче сте много странни хора. Педофилите които долокото виждам също имат психически заболявани са заклеймени ,а скелетките са обект на съжаление. (отварям скоба да кажа ,че педофила е човек който се наслаждава най-вече визуално на лолитките)
И...
Кое помага според вас а?
Казваш на някоя ,,О, здравей. Изглеждаш чудесно!" а лицето ти изразява безркайна погнуса от това което представлява. Тъй като тя може да е луда, ама не е тъпа си мисли ,,Мръсен лицемер. Вижда ,че съм дебела ,но го крие! Трябва да не ям!"
Опа.
Ако и кажеш ,,Еба си станала си като скелет, вземи яж малко, ела да ти купя банан."
Май тва си е друго.
Вие си преценете.
п.с. Балоне що да не използвам кавички не разбрах само?

ламята Спаска

Виж,въобще не съм "за "да им замазваш очите,даже точно напротив,по-добре е може би да се говори рязко и директно с такива хора та дано се стреснат малко,но в никакъв случай да им казваш,че са ок и такива неща...ужас,тва си е ебаси лицемерието и си прав ,че е мечешка услуга....но все пак са за съжаление,защото психиката им е прецакана на тези момичета.....Истината е ,че не само в такива случаи,но и винаги, най-добре си е да кажеш истината тактично да не стане така,че си способствал за задълбочаването на проблема,какъвто и да е той!


balon4e
балти, ти или не четеш или не разбираш прочетеното.
състоянието на булимиците и анорексиците е психическо заболяване! Действията им не са съзнателни, а плод на болестта и нерядко завършват със смърт. причините за подобно заболяване и резултатите от него са отделна тема.
крайно неуместно е да сравняваш тях с педифилите. не знам кого (себе си или останалите) убеждаваш, че "педофила е човек който се наслаждава най-вече визуално на лолитките". ясно е уточнено и в медицинските книги и в наказателния кодекс, че педофилът е човек, който извършва блудствени и сексуални действия с незрели сексуално индивиди (независимо от пола). т.е. проявлението на болестта му (в неговите действия) пряко засяга и вреди и на други хора.
колкото до думите ми "ограждай обръщенията със запетайки!" (не кавички) бяха закачка, досежно граматическите правила. препоръката беше "да позваш", а не "да не ползваш".


Балтазар
Мдам. Балоне ще ти дам един пример който прочетох в един новинарски сайт...
Един човечец (от Глосършир например) получил бонус който се изразявал в тумор близо до главния мозък. Човека предприел там някакво лечение което имало много интересен ефект върху него. Когато тумора се увеличавал той започвал да изпитва сексуални желия към малки момиченца (демек ставал педофил, нищо че не ги чукал) ,когато туморът бил в рецесия изгубвал тези желания.
Сравнявам двете състояния защото са на психическа или физическа основа, но явно не са нормални. В случая подхождате с общата вълна... Към скелетите има съжаление към педофилите презрение. Сякаш всички сте го учили по учебник и прилагате наученото в живота без да се замисляте. Аз не защитавам нищо една от двете стрАни, нито пък искам да ги нападам... просто искам да разбера наистина какво мислите по това ако при условие ,че си помислите добре.
Относно това ,че анорексиците са се чалнали яко ти вярвам балоне, обаче и аз ако стана 34 кг и аз ще се чална. Всъщност аз се мъча да акцентирам върху момента когато са били 55 кг например или 50 или 45 хеля хеля... тогава пак ли са били луди?
Може и да е така.... Още не съм разбрал за онзи каприз наречен - страхова невроза. Явно щом има такъв тип страхливци може и да си гърмят бушоните на анорексиците, но аз смятам ,че главно е от простотия.

balon4e
не разбирам смисъла да ми цитираш случая на оня с тумора - кво доказва това?
аз не отричам, че и двете неща имат и физическо и психическо измерение (не "основа"!). само дето са доста различни. педофилията е сескуална девиация. б и а са психически разстройства, и да, "когато са били 55 кг... тогава пак ... са били луди"! то оттам започва, не чак когато редуцират теглото си.
ако наистина те интересува генезата на подобни състояния търси отговори в специализирани форуми.


Lenny
Не се шегувайте нито за миг с тези болести. Това е много, много опасно състояние.
За мое огромно съжаление, съм имал пряк контакт с болна от булимия. За още по-голямо мое нещастие, тя е една страхотна моя приятелка. Първоначално отказваш да приемаш някаква калорична храна като въглехидратите. Когато обаче ти се хапва нещо подобно, решаваш, че не искаш да ги задържаш в себе си. Тогава как да се отървеш от тях? Предизвикваш повръщане. Първите пъти не е лесно. Даже ти е още по-противно от това, че си преял с нещо. Но минеш ли веднъж психологическата бариера, трудно се връщаш назад. Постепенно смяташ, че ти си този, който контролира повръщанията. Доволен си, че отслабваш без усилия. В един момент обаче просто не можеш да преценяваш кога да повърнеш и кога да задържиш храната. Хапваш ябълка, търчиш в тоалетната.
Тъй като по-често от тази болест страдат момичета и то млади без изградена психика, то те не казват никому нищо за състоянието си. Спира месечният цикъл, появяват се проблеми със зъбите, с поведението. Буквално изсъхваш.
Много е страшно, когато не можеш да спреш и да кажеш: "Стига." Тези момичета, а все по-често и момчета, се чувстват все по-грозни и нежелани, защото не могат да достигнат до перфектните, според техните представи, мерки.
Аз самият имам склонност към напълняване. За ръста ми от 181 см поддържам 68-69 килограма, но винаги съм внимавал какво ям, а и не обичам да ям като цяло много продукти. Никога обаче не бих си представил, че мога да се харесам, ако съм с 10 килограма надолу. Булимията е като наркопласьор. Той има усет за слабата психика и я улавя в капана на наркотиците. Така и булимията и анорексията.
Много често хората обвняват засегнатите, че сами са си виновни. Това е истината. Но и ние сме виновно с пропагандирането на фалшиви идеали и форми за подражание. И аз харесвам Агинес Дийн или Кейт Мос, но не всяка тийнейджърка може да е някоя от тях.
Оттук идва вече и сексуалното отблъскване на болните. За да се харесат, те са станали подвижни скелети, но вместо да са красиви, те са грозни и нежелани. Това още повече засилва тяхната апатия какво им се случва физически, а оттам до тенденциозно-бледите репортажи на Карбовски има само крачка.
Балтазар
Ако не е това ще е нещо друго. Това са хора за които има създаден естествен подбор от природата. Тъй като от 100 години той не е на лице, всякакви увредени, подвредени и т.н. хора се промъкват, оставят безобразните си гени и логично всички и всякакви заболявания се увеличават. Фашистката евгеника развива това до край, но е едно от малкото неща които почиват на разумни корен
Еми замисли се като всякакви хора които са лабилни дадат лабилно поколение голяма част от познатите ни ще станат като всеки 3-ти във Либия. Там има мега много малоумни и пр. защото се женят братовчеди сакън да не си изгубят семейното имане... Е тука е същото, помогайки на лабилните си прецакваме бъдещето... Не че искам да звучи безобразно и прочее. Ама аз например на съжалявам наркоманите дори ги подкрепям в избора им, те са част от вечните губещи така както са губещи и булимичките и прочее...

Lenny
Не съм особено съгласен с тази логика.
По нея трябва и мъжете да не търсят лечение, ако страдат от нарушена ерекция или пък проблеми с простатата. Значи не им е писано да правят секс и да имат деца. Или пък жените да не се подлагат на оплождане ин-витро, ако не става заради тях по естествен път.
Булимията и анорексията са насадени болести. Просто техни приемници стават по-лабилните и податливи психически. Това не значи, че те обезателно са ненормални и хилави. Те се нуждаят от помощ и интеграция. Факт е, че тяхната болест е вид мания по-скоро и е донякъде личен избор, но в психическите и мозъчните състояние нямат все още достатъчно разумни обяснения. Отделен е и въпросът, че момичетата преминали през анорексията после могат доста трудно да забременеят в зависимост от това до каква степен са нанесли щети на организма си. Селин Дион, например, дълго време не е могла да има дете в следствие именно на тази болест. Но нима можеш да наречеш нейните гени хилави и лабилни?