Павлина като хамстера

В
България е изключително важно едно да завърши висше образование особенно ако е
взето в чужда държава разположена в западна посока. Всички много добре знаят
равнището на университетското образование тук, което се основава на добро преписване,
късмет и дискретна чекия на доцента ако си секси мацка. Като новоизпечени
капиталисти всички разчитаха, че добрите заплати ги дават само на управленско
ниво и то само в компании, които смело използваха думата менаджер, производна
на култовото началник. Въпросните компании даваха четирицифрена сума за заплата
в долната граница на думата четирицифрена. Единственото нещо което се изискваше
е някакъв език, да не си пълен гьон и цветна диплома от чужбина с предимство,
разбира се.


След приемането в ЕС, таксите за студенство
паднаха драстично, така сега можеше да се завърши без особенно капиталовложение
в чужбина. Големите концерни стъпили в България с радост наемаха такива хора.
За да станеш такъв кадър, обаче се изискваше нещо много повече....


Изискваше се да пътешествие, киризене три,
четири и повече години на чужда територия където бурканите от село не можеха да
дойдат. Това не попречи на Мая и
Благовест Кирилови да направят промоция на Павлина, тяхната малка мила нежна
дъщеря. Въпреки страховете на Благовест, Мая се зае сериозно да направи от
своето плахо момиченце бизнес дама, която да има капитала да си закупи два, три
и повече апаратаменти в родната Твърдица.


Нека се спрем на Павлина. Въпросното момиче
беше 1,68 високо с правилно оформени крака,
остри колена, които някак естествено преминаваха с малък бутиков задник крепящ
чифт сочни цици над, които се намираше Павлина лицето. Лицето за съжаление на
самото момиче не беше с пропорциите на класна мръсница, която има власта да
съсипва мъжките сърца с едно пърхане на наперените си мигли. То имаше сочна,
тлъста бенка покрита с напористи косъмчета крещящи за ножичка и лазерен лъч.
Леко разплесканото носле се кипреше между две големи чувствени сини очи, които
придаваха някакъв екзотичен вид на девойката. Вероятно заради това силно
срамежливата Павлина беше обект на множество свалки в училището в Твърдица, в Езиковата
в Стара Загора, които завършиха безуспешно или почти за многобройните ухажори. Само на две момчета бе позволила
повече, като те почти веднага показаха зловещите си лица. Не желаеха да се
задоволят само с плахи целувки и опипване на напращелите девичи гърди. Тя не
можеше да позволи такова потъпкване на своя мечтана любов, затова ги бе
отблъснала решително в скандал, като бе оприлечена на овца и рошава маруля.


Мечтана любов за нея се свързваше със смел, сериозен много красив
младеж, който с лекота бъбреше на различни теми спазвайки необходимия за това
добър тон. Никакво лигавене, викове или просташки изцепки като пърдене или
уригане, никакво посягане за бъркане под поличката, когато има възможност...
Такива мъже нямаше, всъщност имаше, но вече бяха заети от добре наточени с
маркови дрехи харпий, които зорко и с неизчерпаем запас от злоба охраняваха
своите придобивки. За съжаление на самата, Павлина тя дори нямаше голяма несподелена любов. Дори без нея някак поназнайваше,
че ще дойде миг в който ще се раздели завинаги със своята девственост. Имаше определени
очаквания, крупни надежди съсредоточени в нещо, което ще превърне кошмарното
изживяване магия, която за едно ебане ще я превърне в истинска жена
наслаждаваща се на многобройните оргазми. Като стана дума за оргазмични
преживявания, може да се упомене, че Павлина досега бе мастурбирала седем пъти успешно и девет неуспешно за целия
си деветнадесет годишен живот. Самия акт на самозадоволяване я изпълваше с
маниакален страх от родителското тяло, което ненадейно се завръща от село,
успява да отключи тайно вратата, която тя заключваше двойно (с напъхан в нея
докрай ключ). Представяши си образно, със силен звук и шамарен трясък
нахлуването на запъхтения Благовест носещ някакви кофи с домати, който я
заварва гола от кръста надолу да си търка пообраслото путе (постригваше го късо за да не я спарва много)
с облата страна на своята сладка нокия (мобилен телефон). Предствяше си
виковете, крясъците нейната майка, която с вопли пие хапчета за сърце, свлича
се до дивана, вкопчва се в него оплаквайки своята съдба с викове. Затова Павлина
мастурбираше толкова епизодично рядко. Може би и заради това не искаше да стига
с което и да е момче до секса, защото някак не си представяше къде ще го
направя. В хотел и се струваше курвенско, у тях невъзможно, в дома на момчето
плашещо...


В домът на момчета често имаше брадви, мечове
и моторни резачки разположени на уж глухи
места, но реално бяха така удобни за изваждане и посичане... Филмът
,,Американски психар’’ затвърди нейните представи за хората, които убиваха
своите ближни само за да изпитат наслада от тяхната агония. Повечето
американски филми се правиха по – действителни случай (или след време ставаха
такива), затова посещенията при момчета и крещяха, че всеки може да е
Българския психар. Беше изгледала множество филми на криминална тематика от
чийто ленти бе разбрала колко много болен и извратен народ пъпли връз света,
дебнещ за своята нова жертва която да прекършат.


За да
не си обременява психиката с мисли за сексове, Пепи както я наричаше галено
баба и ,Цветана чинно събираше огромна колекция от картички. Картички от
различни страни, на различни събития и на всякаква тематика, които подреждаше в
кашони тъй като количеството дарено от близки и роднини също не беше никак
малко.


Пепи
от малка се радваше на старите картички от ГДР, а тези от приказната страна на
изобилието ФРГ пазеше като очите си. След обединението на двете Германии,
падането на зловещия Шенген тя можеше да посети тази приказна страна за да види
със свои очи всичките високи катедрали, приказния дворец на митичния баварски
принц, китните паркове и градини изпълнени с добре облечени хора, на които явно
им липсваше и грам просташко отношение.


За да
бъде подготвена още от малка бе твърдо решена да учи немски език, като винаги
след като разбра истинското му наименование (дойч) не го наричаше немски или
профанската германски. Хората я
гледаха с укор заради това, но нейната
учителка госпожа Тасева бе твърде
доволна, че има малка, педантична последователка, която наистина иска да научи
този език на Шилер и Гьоте. Езика бе и
начин на изразяване на Хитлер, Гьобелс и Химлер. Това бе просто едно недоразумение тъй като диктатора
бе австриец, а тези хора бяха представители на Кобургите, за които се знаеше,
че имат чудното умение да изпортват нещата и да довеждат подчинените им народи
до ужасяваща съдба.


Когато
стана на възраст за да продължи своето образование в езиковата бе почти напълно
разочарована от случващото се в България, което рязко контрастираше със
ставащото в Дойчланд. Там хората бяха
акуратни, задружни като умееха определено да работят и никога не бягаха
от отговорност. Запозна се през интернет с различни момичета и момчета с които
чатеше за да си усъвършенства езика, а дори на един сладур му показа циците си
на уеб камерата, но не и хареса неговото гладно изражение. Затова го блокира
завинаги.


Когато навърши 17 започна бурна любов с едно момче на
име Панчо. Той приличаше физически на нея, гледаше я с обожание макар да беше
доста глупавичък и наивен за отношенията момиче – момче. С него ходи шест
месеца преди да му позволи един ден да я оближе, но не се престраши да правят
секс. Скоро след това леко пийнала тя му се отдаде на един купон. Усещането
беше доста мъгляво заради твърде многото шнапс, но определено нито и хареса
сеска нито начина на създаването му проявен от Панчо. След седмица нейния
възлюбен поиска да правят отново, но страхът от бременност я бе завладял съвсем
напълно затова му отказа решително. Когато разбра, че Панчо се хвали с подвига
по нейното лишаване от чест, тя го напусна с обиди. Така без да е девствена
реално, но практически такава, на осемнадесет години бе приета да учи в Германия.


Първо беше радоста, в последствие дойде и
страхът. Не знаеше какво ще се случи, дали ще се отнасят добре с нея като с
чужденка. Хрумнаха и доста неща, но желанието да бъде в прекрасната, добре
уредена страна изпълнена с прилично облечени хора я накара да пренебрегне
всички опасения. Целеустремена като Фау – 1, Павлина замина през септември за
Мюнхен където бе разположен университета ,,Людвиг Максимилиан”.


Съвсем сама в космополитния град нашата Павлина
веднага се обади на Цонко, който беше син на леля Велина, която се явяваше
съседка от улицата малко по – надолу. Той се беше установил там през Жан
Виденовите години, като за него битуваше мнение, че се е установил добре в
Германия.


Няма
да описвам тази среща, защото тя беше доста мъчителна за двамата тъй като почти
мимоходом Павлина се досети, че Цонко е гей. Той постоянно обясняваше за
неговите добри приятели които му намирали неизвестно каква работа, а после
заглеждаше всеки мъжки задник и издут пакет минаващ наоколо. На нашата героиня
и стана съвсем отратително. Не предполагаше, че онова изпълнено с приключенски
игри на индианци и каубой момче, ще стане фен на мъжовете, при това на немските
такива. Дрехите му бяха опънати върху него, очертавайки малкият му задник,
издутия пакет, а от ръкавите на лъскавото яке излизаха тънки мускулести ръце
със финни златни ланци.


- Ех, Павлина да знаеш тук е лесно, но трябва
да намериш къде течението тече в твоята посока. – дълбокомислено промълви Цонко
запалвайки някаква тънка цигара.


- Възнамерявам да уча. Сега е рано да се
ориентирам професионално. – омерзена поясни Пепи.


- Разбира се, точно така. Имаше едно момиче
като теб, дойде от Генерал Тошево, не беше виждало ескалатор през живота си,
като го качишх на един щеше да се
претрепе. – тук Цонко замислен над обратите от живота авторитетно заключи. –
Вчера си купи втори апартамент на пет пресечки от тука.


- Няма да те питам какво работи, знаеш как са
изкарани тези пари. – направи последен опит да го вразуми в името на старото им
познанство.


- Сферата на услугите не е срамна. Тук всичко е легално Пепи. Ето
преди време една немкиня девственица реши да изкара някое евро от въпросната си
девственост. В интернентите пусна обява за някакви 200 000 евра за една
ципа, моля ти се. С един приятел се хванахме на бас, че повече от 2000 евро
няма да вземе... – мрачно оглежда минаващите забързани тълпи облечени в маркови
облекла. – Онази моля ти се взе, че намери някакъв серсем от Болоня да даде
10 000 евро!


- И
какво станало? – Павлина не можеше да предположи, че това не е било вулгарна
шега от това момиче, за да види докъде ще стигне акъла на глупавите мъже.


- Еми онзи и да в брой парите, тя се
похвалила. Вестниците писъха и данъчните я надушиха. Освен, че дължи 50% от
сумата като данък, тя май била румънка всъщност. Даже ако била нелегална,
трябвало да върне всичките пари. Щели да я депортират освен това. – оповести
тегавата драма нейния събеседник.


- Аз не съм девствена. – шокирана от разказа
на нейния комшия Пепи стреля мощно без да помисли какво казва.


- Ако беше щеше да си на оферта. – изкоментира
с желязно спокойствие Цонко.


- Трябва да тръгвам Цонко. – не въздържа тя.
Плати си сметката от четири евро за едно смотано, малко кафенце.


- Е щом се налага. Обади ми се, ако решиш да
се изявиш. – за пръв път Павлина, чу думата изява
да звучи като нещо долно и мръсно.


*****

Може да се каже, че първата
година в университета премина страхотно.


Пепи се запозна с много нови хора, които макар да изглеждаха добре
бяха доста шантави, така едно такова специфично дойч ненормални. Въпреки това
тя се запозна с Улрика, която въпреки, че живееше в този град никога не я
покани у тях, което измъчваше наташа българска душа. Германката беше тлъсто,
сочно парче което си купуваше мега скъпи маркови дрехи, като за капак се чукаше
с трима нежни, слаби германци. Това учудваше доста Пепи, но на Улрика явно
доставяше неизмеримо удоволствие.


Един път дори предложи на Павлина
да направят четворка, а след нейния отказ просто се ухили вдигайки рамене.


- Рихт – тик. – обожаваше да казва нейната
състудентка от Сърбия, наградена от майка си с българското име Йована
(българско според Павлина). Тя казваше това, защото гаджето и го употребяваше
като се опитваше да опише как му функционира либидото. Преведено буквално
значеше ,,Тик – так”, но немския вариант беше доволно безобразен.


- Йована не е бугарско име. – безпелационно
обяваше тя.


- Е що не се казваш Йовена? – контрираше леко
вбесена Павлина.


- Я словенка ли сум? – с учудване питаше
Йована.


- Ти си тиква! – вбесена казваше Пепи.


- Па ко сум? – след това спореха на дойч, като
винаги в края достигаха крайна октава на крясъците, започнаха да размахват ръце
като Хитлер, да крещят ,,Айн фолк, Айн
фюрер, Айн пичку ти матерна!”.


После им се скарваха заради
вдигания шум. Добре че нямаше много германци в общежитието, защото можеха да се
оплачат от фашиските възгласи които балканките надаваха. Въпреки споровете за
народна принадлежност двете състудентки бяха верни дружки, като заедно
посещаваха бирфестовете.


Йована имаше за гадже датчанин, който беше
силно впечатлен от нейните сочни цици и кафявите очи. Павлина като притежателка
на две златисти сини очи, изпълнени с жилки кафеникаво не можеше да осмисли,
защо са толкова глупави тези мъже. Тя имаше толкова готини очи, а видимо по –
грозната сръбкиня беше заговаряна много повече от мъжете...


Двата семестъра бяха взети с добър успех.
Очакваше я полет до слънчева България, родното море... Истински домат от
селската градина, напечен от силните слънчеви копия изсипващи се над Твърдишко
през лятото със страшна сила. Само едно нещо я помрачаваше. Павлина трябваше да
си намери нова квартира и работа за да може да си плаща наема.


Университета имаше общежитие само за тези
студенти първа година, като наема беше повече от символичен. Сега трябваше да
намери нова квартира, но Павлина бързаше към шопската салата вкъщи оставяйки
този проблем на есента. Вече беше студентка ветеран, знаеше къде да погледне за
евтини квартири, кои вестничета да купи и кой сайт да посети. Оставяйки всички
грижи тя се качи на малкия витлов самолет, който се друсаше като каруцата на
дедо и докато отиваше на лозето.


Изсипаха я Сарафово, като с двата си големи
сака препълнени с дрехи, тя едвам се добра до Буграс. Запотена, лепкава от
мръсотия, с безобразна прическа, олющен лак и кофти дъх, Павлина целуна своята
майка.


Втурна се към добре познатата баня, къде
познаваше всяка цепнатина върху плочките. Когато се изхождаше, тя зорко
наблюдаваше тези пукнатини оприличавайки ги на различни същества. Уви отваряйки
прясно боядисаната в бяло врата на банята, беше посрещната от нови плочки
поставени съвсем наскоро от Благовест в случай тържественото завръщане от
чужбина на отрочето.


Майка я уби от разпити. Пита какви са им
улиците, мръсни ли са, колко пари струва хляба, вярно ли било, че пърдели без
да се озъртат и така нататък...


Започна едно мързеливо лято в което скуката
капеше на тежки мазни капки. От всичките хора, приятели и познати имаше
единици, които не се бяха махнали, отишли да следват или емигрирали. Най –
добрите приятелки на Пепи живееха във Варна и София, а тези от Стара Загора
бяха пръснати като плява на вятъра – США (САЩ), Англия, Испания или София като
последен вариант.


Отчаяна от конюнктюрата българката завъртя
телефони за да може да отиде на море във Варна при Невена. Там сгъчкани на едно
легло двете прекараха незабравими две седмици в разходки и флиртове с чужденци
и сервитьори.


Когато паричките започнаха да свършват, Павлина
се завърна навреме за да помогне в беленето на патладжана, печенето на чушките
и меленето на домати, които щяха да врат в казана. Като финал нейния баща
изчисли с формули за намиране на специфичен обем, че са направили точно 95,40
литра лютеница. Миришеща на дим, пълна със сварен чесън тя се топеше в устата и
докато нагъваше голям пресен комат хляб. После си гледаше критично талийката,
като се успокояваше, че германките имат огромни туловища и има още много хляб и
лютеница да изяде докато ги достигне.


*****


В Мюнхен валеше дъжд. Трябваше така или иначе
да хване такси от гарата. Този път нямаше да се мине с парите напразно, поне
имаше формална причина за да ги даде.


Беше ходила до местния твърдишки интернет клуб
където беше проверявала за квартири. Откри пет обяви, но в един от тях имаше
даден скайп. Доволна, че няма да се оръси за да си търси квартира (Немските думи бяха доста дълги, германците
ги изговаряха доста бързо, затова по – телефон трудно им разбираше нещо.) тя адна новия абонат и остави съобщение.
Почти веднага я аднаха, представи се някакво момиче което каза, че тя и нейните
приятели (2 още) са наели къща на Бергщрасе, като само за 120 евро на месец
дават под наем цяла стая. В другите обяви се изискваха минимум 150 евро и то в
крайните квартали, като хазяйте бяха турци, африканци и всякакви други
пропаднали типове. Германката дори предложи да направят видео разговор. Павлина
доволно се съгласи, никой не разбираше
немски в клуба, а така желаеше да види мястото и самото момиче. Камерата
на компютърът беше останка от онези времена когато интернета беше 15 килобайта
в секунда, затова образа на Павлина беше ужасен. Виж германката беше млада,
дебела с очилца, която смело бъбреше за всичко облечена в размъкната фланелка. Павлина
получи без да е искала снимка и на другите двама съквартиранти, които Алина
(така се казваше немкинята) определи като активни педали. Съвсем доволна, от липсата на хетеро секс тя
се уговори дори кога ще идва в Мюнхен - ако може да я чакат.


- Никакви проблеми, Пете. Често има един от
нас, защото се работи на различни смени. Момчетата работят и през ноща.


Двете доуточниха още серия незначителни
подробности. Павлина се прибра при плюшените играчки от своето детсво,
наредените самодоволни тумбести матрьошки (удобни
за вагинално проникване според една съученичка) и големия касетофон от
времената когато татко Благовест беше ерген и всичките си пари даваше за
полезна техника. Зареди специалната касетка с кабелче в автомата, натисна плей
след което свърза своя mp-3 player с касетофона Сони. Музиката засвири, тя си избра
малко успокояващ джаз, след което заспа...


Сънува зелена трева огряна от слънчеви лъчи... поляна,
а в нейната среда се извисява мравуняк. Тя върви към мравуняка за да види, защо
е толкова голям. Приближавайки се бавничко към него усещаше как игличките на
боровете я боцкат, о голите нозе...


Когато стигна до мравуняка видя, че всички мравки са
мъртви. Сгърчени, сухи лежаха върху него. Когато ги докосна, чу зад себе си
глас:


- Не си тормози главата с мисли, това е така, защото е
така. – жената зад нея беше Алина от Германия.


- Кое е така, не те усещам (разбирай – разбирам)? –
попита учудена Павлина.


- Умрели са, защото не знаеха как да живеят. Ти си
като тях, но аз ще ти покажа как се живее!


Алина стана някак демонична без да става никаква
трансформация с нея, усещайки безумен страх тя се опита да избяга.....





Събуди се обляна в пот забравяйки
за секунди целия сън, запомняйки някакви ужасяващи отрязъци от него. Нейния
мехур имаше желание да се взриви като стар бойлер, затова Павлина игнорира съня
оставяйки всички страхове заключени в едно чекмедже. Беше прочела това в една
книга, като и се стори твърде разумен съвет, използваше го често, като си
представяше голямо празно бюро с масивни чекмеджета пълни с гадории.


Всичко беше от изминалите емоции през деня! Тя
се тревожеше, че няма да може да си намери квартира там за по – малко от 150
евро, а ето на намери. Явно подсъзнанието не можеше да се примири с това.


**********


Сякаш София се беше побратимила в Мюнхен или
всъщност мюхенската и софийската мъгли бяха първи братовчедки. Двете днес бяха
гъсти неприятни, изпълнени с неясни сенки. Когато се качи под лекия ръмеж в
чистото такси, съобщи прилежно адреса на шофьора турчин.


- Бергщрасе номер 117.


Шофьорът беше мълчалив за което тя му беше
благодарна. Беше окачил много малки
лепенки и плакатчета на Фенербахче из колата. Павлина имаше подозрения, че
таксиметровата фирма му е забранила дори това, но той е нарушил с риск за
своята работа забраната, за може да гледа своите идоли. Всъщност Павлина беше
на прав път, днес шофьора беша мрачен защото като гост Коняспор победи с дузпа
и минималното 0:1 неговите Фенери.


- Бергщрасе номер 117. – Павлина даде седем
евро, шофьорът отключи багажника, като любезно помогна да свали двата тежки
сака. Дъждът беше спрял, като това не пречеше на времето да е отвратително
колкото си иска. Павлина с мъка отвори портичката, влезе до козирката; остави
саковете на сухо съжалявайки за липсата на вестник, който щеше да предпази
дънцата им от изцапване. Звънна на звънеца, който не се чу изобщо да звъни.
Явно изолацията на красивата немска къща беше на необходимото за това ниво.
Когато се престраши да звънне втори път, врата се отвори рязко като от
вътрешноста на домът бликна ярка светлина в падащия навън мрак.


- Добър вечер, аз съм Клаус. – подаде своята
ръка висок германец с къса руса коса, малки очилца и характерния за повечето
германци вид който крещи ,,аз-не-съм-на-мястото-си-където-и-да-е”.
– Алина ми каза за момичето от България. Заповядай!


- Приятно ми е и на мен. – Клаус отстъпи
оставяйки на Павлина сама да внесе двата тежки сака навътре. Той заключи врата,
посочи с глава към витото стълбище нагоре:


- На втория етаж има хубава гледка. Следвай
ме.


Хубавата гледка не се виждаше, защото мъглата,
мрака и дъжда превръщаха всичко в кълбеща се боза на пара. Павлина остави
багажа на пода, огледа леглото (съвсем добро на вид), опипа с крак естествения
паркет. Погледна шкафовите (доста
сладурски, правени според италианската мода), започна да потрежда добре
сгънато всичко което има на равтовете, ската двата сака, точно приготви кърпата
чудейки се къде ли е банята, когато на вратата и се почука:


- Влез.


- Здравей мила. – Павлина очакваше мършавия
Клаус или Алина, но за нейна изненада се появи едър мъжага с подкупваща
физиономия, кожено яке, който я огледа като парче месо. Видимо доволен от
гледката, той кимна от което на Пепи вместо да и стане обидно и стана доволно
радостно. Все пак друго си е чужденец да
те признае с поглед за секси мацка.


– Aз съм
Хелмут Йогентал. – изричайки това той подаде едрата си космата ръка. – Сигурно
онзи книжен плъх, Клаус не ти е показал нищо? – получи в отговор кимване. –
Знаех си аз. Ела да те разведа. – той
бързо я изведе от стаята, разтвори някаква врата на баня където имаше четки за зъби и един сапун. - Това е банята. – една друга врата разкри
пълната с модни женски списания тоалетна. – Аз не искам да съм натрапчив,
затова ще те оставя да се изкъпеш сега. Но...! – той вдигна високо пръст
увенчан с голям златен пръстен с черен гланцов камък. – Ще ти подготвя посрещане за добре дошла. Нещо
изконно немско... – явно Хелмут искаше Павлина сама да му каже какво е
подготвил.


- Щтрудел? – опита тя.


- Не, как може да си го помислиш? Да ти
приличам на лелка? - двамата се разсмяха
на шегата. – Ще направя вурстчета с бира Лоренбрау. – след като смигна
конспиративно, той остави момичето само.


Павлина се къпа, пика докато се къпеше, след
което доволна от свършената работа се натри богато с ароматен балсам на
Л’ореал. Кожата стана мека, пластична, дъхава на алое вера и кокос. Натри си
косата с друг балсам, а лицето с трети, доволна, но не съвсем от своя външен
вид, Павлина тръгна да слиза надолу.


От кухнята се чуваше потракване на съдове,
разнасяше се приятната миризма на вурстчетата. Там Хелмут беше пременен с
голяма бяла готваческа шапка, бяла престилка и незнайно защо бели ръкавици.
Клаус погледна недоволно Павлина, като изкоментира недоволно:


- Хелмут скоро не си е давал толкова зор. –
след което замислено добави. - Ако миеше на сутринта и чинийте.


- Аз ще ги измия с удоволствие! – Павлина
мразеше най – много от всичко на света да мие чинии. Предложи от куртоазия.


- Виждаш ли мили Клаус, че се намират истински
момичета които са готови да поемат тежката домакинска работа за разлика от
онази войнстваща валкирия Алина. – доволен Хелмут сервира в няколко чинии
вурстчета, поля ги със специален сос. Наля бира.


- Но
къде е Алина? - попита смутена Павлина. Очакваше единствената жена в къщата да
се появи все пак.


- Днес има среща. – смигна все така смръщен
Клаус.


- Ооо. – допълни Павлина.


- Много е палава нашата Алина. – доволен
изкоментира Хелмут наблюдавайки със зле стаено злорадство Клаус. – Не е като
нас двамата домошари.


Хелмут Йогентал поднесе вурстовете, соса и
бирата. Всички седнаха да похапнат, като преди това всички вдигнаха тост с халбите бира на чийто халби се
намираше логото на Лоренбрау.


Павлина отпи стабилна глътка.


Започна да хапва вурстчета... късаше с вилицата малки парченца... чинията
леко се залюля, ръката и отмаля...


- Ехей, момчета... Нещо ми стана. – не можеше да си събере мислите. Нещо ставаше
с нея, нещо я олюляваше, приспивно... толкова много приспивно...


- Ама тая бира... – Павлина загря, че има нещо в бирата. Само не можа да разбере защо по –
дяволите. Нямаше време да се паникьоса подходящо, защото се срути от стола
право на чистия до педантичност немски под.

******


Чукове на джуджета, шум на
прибой, а после дойде и болката в гърба.


Започна бавно да се осъзнава. Явно сънуваше
кошмар. Всичко е тихо, разбъркано – какво прави тук дявол да го вземе? Усети
жажда – огромна, в устата. Всичко започна бавно да придобива реалност. Усети
миризма някаква. Сети се за бирата, за вурстчетата, за Хелмут и Клаус. Започна
да вика колкото може – всъщност почти никак, само хриптеше с пресъхналото
гърло. Ръцете и бяха стегнати някакви окови, стоманени явно, защото дрънчаха.
Краката и разкрачени също бяха приковани за нещо меко, майсторски направено за
да я обездвижи напълно.


- Ехей, ехоооо. Помощ. – това на български.
После се сети за Германия, чийто език така много харесваше, започна да
призовава за милост и помощ на немски.


Чу стъпки, някой махна черното платнище с
което бе покрита... Блесна ярка светлина от лампата в стаята разположена точно
върху нея.


- Птичката се събуди Хелми, ела да я видиш. –
ехидно изрече Клаус.


Павлина чак сега осъзна целия Хичкоков ужас на
създалото се положение.


1. Беше прикована.


2. Беше прикована в клетка.


3. Беше чисто гола.


4. Идея нямаше защо тези хора са решили да причинят
всичко това точно на нея!





Клетката от черна кована стомана, краката и
захванати в облечени в плюш пранги, като на ръцете също имаше такива. Лежеше на
някаква възглавница доколкото може да види. Стаята беше в сив цвят, с някакви
символи върху стените, странни сигли, размацани човешки лица и демони. Много,
плашещо - добре нарисувани. Сатанисти?


Тряс. Тряс. Троп.


Хелмут довтаса обут с огромни, черни лъскави
кожени ботуши – обкичени с метал, всякакви лъскави закопчалки. Ботушите стигаха
до неговите колена. След тях нямаше нищо освен едни нелепи кожени черни вталени
гащи, някаква лъскава лачена ризница с метални пулове, тежки стоманени
нараменници окичени с шипове. Всичко завършваше с безподобен маниашки шлем отновото
от кожа накичен със стъклени пулове в различни оттенъци на червеното.


- Слушай Пете какво е новото ти приключение!
Аз, Хелмут Йогентал съм твоя велик господар, който също е господар на Клаус и
Алина, които са твой господари също...


- Помощ, моля те пусни меееееееееее! – Павлина
не можа да понесе тези ужасни слова изречени на немски (това допълнително
подсили зловещата сцена). Такъв чудовищен фарс беше просто невероятен, невъзможен
да се случи в реалния живот!


- Пете това не е позволено, твоето крещене...
– Хелмут си почеса наболата брада. –
Нямаш право да говориш. Сега съм добър, защото още не си научена. Няма да те
наказвам... Макар да ми се иска. Клаус!


- Заповядайте хер Хелмут. – натопорчен да услужи изкрещя
екзалтирано Клаус.


Това вече съвсем изкара от равновесие Павлина.
Дотук тя си мислеше, че може всичко да е недоразумение, някаква ужасна шега,
или просто лудост. Когато видя как Клаус се вълнува от отвирстите заповеди на
Хелмут, разбра... Беше попаднала в ръцете на наистина ужасни, долни хора! Павлина
започна да квичи, да се гъне и вие. Хелмут и Клаус с обиграни движения бързо
отвориха клетката, набутаха с грубост някакво пластмасово топче в нейната уста,
като след това завързаха кожената каишка на която то се крепеше отзад на нейния
врат.


- Сега можеш да я чукаш мили Клаус, преди да се е завърнала Алина за да
те накаже. – Клаус не чака дори миг. Посредством закривен нож за белене на
цитрусови плодове, той разряза нескопосано нейната мъничка прашчица. Препотена
от потрес и шок, Павлина беше оставила всякакви опити да се освободи. С нарастваш ужас наблюдаваше как
насилникът и подаде парчето плат на Хелмут, който ги мириса, дълго дори
задълбочено.


- Свежа плът Клау. Сочна. Действай!


Клаус доволно започна да я пляска силно с ръце
където свари. Би я докато от очите и не закапаха едри сълзи, всички мускули
започнаха да се стягат спазматично от хлипове... Всичко започна да изглежда толкова нереално,
всичко беше така болезнено чувствително! Павлина си мечтаеше да се събуди, да
излезе от кошмара, да се телепортира, да слезе светлина и тя да потъне в нея...


От сълзите не виждаше нищо, когато със серия
ловки движения Хелмут ги обърса с мека розова кърпа, тя потръпна от ужас:


- Трябва да виждаш съдабата си момиче. Трябва
да бъдеш покорна.


Клаус беше чисто гол с леко щръкнал пенис.
Хелмут го потупа с ръка, о члена. Хвана го с ръка, започна да му бие
чекия докато тръпнещия в отвратително перверзно удоволствие Клаус, не
започна да скимти. Такава гнусота, милата отличничка не си беше представяла, че
е възможна на света.


- Чукай тази непокорна путка Клау.


- Да, да (я, я) Хер. – доволен от заповедта,
той се втурна да я изпълни.


Членът му беше чудовищно сух,
сочната храчка която Хелмут изпюва и размазва с добре обработен жест не помага
особенно. Боли я ужасно докато той прониква с видимо удоволствие вътре. Павлина
си свива мускулите. Члена на Клаус е къс и
дебел. Няма силата да пробие силната българска вагина.


- Давай момчето ми не се посрамвай. – буйния
смяха на Хелмут вбесява Клаус, който опира пръсти върху затоврените очи на Павлина
изсъсквайки:


- Пусни ме вътре или ще виждаш само мрак. –
натиска... болката е свирепа, българката се отпуска. Иде и да проквичи от
болка, но има топче в устата. Пениса на германеца започва да се движи със сила
напред назад, правейки текове сякаш е някаква механична играчка – полудял
аутоматон. Всичко се слива в пиршество от болка, викове на немски (вече Павлина
дори не разбира какво говорят, тъй като трябва да мисли) и смеха на Хелмут.


Клаус свършва върху нейното лице. Двамата я
оставят, излъстена... овързана в клетката със стичащата се, засъхваща сперма
върху кожата.


***********


Десет минутната пауза е изпълнена със
сърцебиене, стон, студ и вълнение. Павлина отчаяно се опитва да разхлаби
каишите, да се върти в клетката и прочее такива дейности. Неуспешно. Явно
мъчители те са тесни специалисти в този род мъчения. В мрака на пленничеството
тя решава да се стегне...


Все пак трябва да яде, трябва
да сере, да пие вода и честичко да пикае, точно какво се усеща в момента. Ако
не са решили да я убият още днес (тръпне от студ и страх) значи има шанс, има
надежда, има възможност да избяга.


,, Стегните се Павлина, не бъди мръхла! В
фашиските лагери е било дори по – ужасно.”


Това, че е било още по – зле
не прави нейното положение добро, но на Пепи и олеква. После чува от
вътрешноста на къщата превъзбуден женски глас, тропане на Хелмутовите ботуши и
путкинския глас на Клаус. Тропот. Вратата се отваря с трясък, някой святка
лумнисцентните лампи, които заслепяват тотално Павлина.


- Аха българската тигрица е тук! – прозвучава
гласът на Алина. Вижда черна дебела грамада да се навесва над нея, да я
оглежда.


- Клаус трябва да почистиш долните си страсти,
сега ме е гнус да я целуна за добре дошла. Може ли да си толкова долен с нашите
гости? Оставила съм ароматизирани кърпички на хладилника! Вземи ги донеси. –
Алина я потупва делово, о корема. Павлина вече различава тънките усничики,
тъниките бръчици край тънките устнички, които са оцветени в бледорозово
червило.


- Я да видя дали българското кисело мляко е
толкова добро, колкото го хвалят! – немкинята се наведе, засмука лакомо лявата
и гръд. От шока, изненадава и ужаса Павлина започна да мучи.


- Я виж ти хареса и. – добавя доволен Хелмут. – С Клау също и
допадна, но засега много говори. Мисля като свършим тази вечер да я оставим да
направи разбор на преживяванията си.


- Смак! – се чу когато Алина пусна нейното
зърно. – Много си прав, Хелми. – Разбира се е наложително да знаем какво е
мнението за немското гостоприемство на бедното момиче.


Изродите се усмихваха един на друг. В Павлина
започна да разсте огромен гняв комбиниран с жежка ярост. Всичко разцъфна злобно
присвиване на очите, докато овързаното момиче си представяше как сваля кожата
на всички с нож за белене на цитрусови плодове. Представи си ги пищящи с горящи
гръбове, с рани покрити с разпльокани цирей, чак фантазията не и достигна за да
опише сама на себе си това, което желаеше да ги сполети. Смърта им беше
оттърване в случая, Павлина копнееше за възмездие!


Клаус забърса Павлина с вонящи на извънземни
ягоди мокри кърпички. Алина я целуна.


- Така е
добре. Я разкажете сега палавници какво направихте на момичето докато ме
нямаше? – немкинята пусна весела усмивка. – Виждам сте я облекли в подходящо
облеклно, накарали сте я да спазва извесни правила... но някой позволявал ли си
е извесни мръсотии с нея? Някакви неприлични неща от които намерих известни
следи! – с поглед тя оглежда Клаус и сгърчената кърпичка нарочно захвърлена на
пода.


- Имаше извесни работи... – хилейки се
безсрамно поясни Клаус. Доволен като баща от талантливото си чедо Хелмут
потвърди усмихвайки се кимайки с глава.


- Какви работи, я кажете. – крайно доволна
питаше Алина. Сякаш Павлина присъстваше на сказка в детската градина, където се
пита дали чичко Ленин е добър човек и голям мислител. Отговора гласи:


- Другарко учителка, чичко Ленин е добър човек
и е много умен.


Резултат: учителката се усмихва.





Алина се усмихва:


- Не ви е срам палавници такива! Момичето може
да не е свикнало на вашите обноски. Нека я питаме. Клау топчето. – заповяда тя.


Клау не чака дори миг. Сваля
топчето за да бъде залян с произволни псувни на български:


- Долен
педераст, мама ти да еба, боклул, простак... – един шамар от Алина спира
бръщолевенето.


- В Германия на дойч. В булгариен на бугариен. – мъдро
отбелязва немкинята докато захиления Клау подвърля олигаваното топче до тавана,
преди вбесения Хелмут да му го отнеме. – Нека сега ни споделиш впечатленията си
от нашето топло гостоприемство.


В стомаха и душата, и там някъде в бурно
дишащите, трептящи от ярост, горест и омерзение хълбуци на Павлина се надигна
една топла вълна на изпепеляваща омраза, която заля всичко и всеки. Омраза
готова да дави със силата на своята чудовищна ирония:


- Винаги съм си мечтала да попадна на хора
като вас... – Алина се усмихна хладно, Клаус изкрещя едно гръмко ,,Ха” – само Хелмут се ухили с
удоволствие. Павлина си пое дъх за малко, продължавайки. – Това което направи
милия Клаус за мен е неповторимо и не ще го забравя някога. – Клаус тихо
шептеше ,,Я, я, я!” като тримата я разглеждаха неподвижно с някакъв клиничен
интерес подобен на този, когато докторите извадят раков тумор с интересна
форма, преплетени венички и нещо като оформени органчета. – Много ви моля само
да ми даде да пийна малко вода, че от многото говорене нещо ожаднях.


- Донеси вода за нашата съквартирантка Клау. –
заповяда Хелмут.


- Чевръсто негоднико! – добави Алина. Немеца
изхвърча, тичайки върху стълбите.


- Тааака. Много се радвам, че ще останеш
задълго с нас. – добави Алина докато прокарваше пръсти окичени с гладки
пръстени от бяло и жълто злато върху гушката и брадичката на бедната, пленена
българка. Павлина с погнуса си помисли, че и в нейните вени тече червена кръв
подобно на нейната и това е ужасно несправедливо. Твар, като нея беше призната
за човек, твари като Клаус и Хелмут също, доволни от власта си да я тъпчат и...



Цялата борбеност обзела момиче се изпайдуши
като пукнат балон. Тя заплака отново, но се пресъхнали очи. От гърлото
започнаха да излизат някакви такива задъхани хриптежи, нещо като ,,Гррр.”
,,Мррххх!”.


Пи вода на жадни глътки от
ръката на Хелмут. На теория това бе изключително долно – карат я да пие вода от
ръцете на своите мъчители. От друга страна вкуса на блудкавата несъмнено
чешмяна вода бе завладяаващ.


- Момчета, нашата гостенка е уморена. Нека не
я безпокоим тази нощ... – Клаус правеше гримаси. – И ти също маймуно, няма да
ходиш да вършиш нередности в стаята и. Така утре и без това я чака труден ден.
Момичето ще започне да си заработва парите за квартирата, храната и грижете. –
усмивката на дебелата германка не предвещаваше нищо добро за Павлина. Поне
нямаше да я ликвидират днес.


Всички се изнизаха от вратата, загасиха лампата
оставяйки я сама в нейната клетчица.


Безвремието се точеше като
паякова нишка, дълга, тънка и сякаш вечно разиваща се от задника на осемкраката
твар. Павлина нямаше желание да вика за да не дойде някой от тримата изроди.
Опита се да направи разбор на случващото се. Неуспя. Плака. После стоя в
мрака... Заспа... Будеше се от болка в гърба, кръста, бъбреците. Стана и
студено. Павлина си мечтаеше да умре. Никога не бе вярвала, че може да понесе
толкова мъка без нейното тяло да загине, пречупено подобно на захвърлен
карамфил. Не можеше да измисли нищо, никакъв начин да се измъкне. Мечтаеше си
да е като Олд Шетърхенд, да намери хитър начин за бягство, спасени и кърваво
отмъщние. Уви.


*****


Когато Хелмут влезе да я
нахрани, я завари с тракащи зъби от студ. Усмивката му беше иронична.


- Алииина. Малкото котенце зъзне от студ.


- Като зъзне - стопли го! – се чу продран
женски вопъл от дълбините на първия етаж. Хелмут остави настрана топлата паница
със супа, отвори клетката освободи я от белезниците. Тя не можеше да се
разгърне затова се остави безропотно, фашиста да я изправи; върже на кучешка
каишка; наметне с тънко одеало.


- Може да ядеш, но правилата са такива, че не
трябва да използваш ръце. Всъщност можеш само да лочиш. Ако не искаш да ядеш
или да пиеш, кажи. – усмихнат сподели своите възгледи, подритвайки купичката
със супа, плискайки част от съдържанието върху пода. Видяла как храна за която
нейното тяло копнееше, Павлина бързо се приведе на две. Буквално се просна от
схванатост, всъщност. Започна да лочи от чорбата.


Мразеше себе си, него и цял Дойчланд в добавка
за унижението и насладата от топлата вкусна храна. Унижение съчетано с
удоволствие, никога не бе вярвала във възможноста да присъства на съчетаването
на нещо подобно. Уви оказа се изумително просто.


Излочи супата. Хелмут потупа нейния задник.


- Много добро момиче! – усмивката на гермaнеца, говореше много, защо немските овчарки са носели
на гръбчетата си магнитни мини за да взривяват руските танкове. – Ако искаш още
поквичи малко.


Тъпия поглед на Павлина явно го замисли,
защото услужиливо типично баварски той показа какво желае от нея:


- ММмм, иъъм, иъъъм, ммм. Виж лесно е. Иначе,
няма да ядеш. Освен това имаш и килограми за сваляне, може би е добре да не...


- ММмм, иъъм, иъъъм, ммм! – каза Павлина.


- Бързо усвояваш! Харесваш ми. – обяви той.
Отиде долу за да се върне с нова паничка пълна с ароматна супичка. Павлина дори
не се трогна, от унижението. Беше толкова гладна и премръзнала. Сега дори злато
заедно с Доле & Габана не биха значили ценност за нея каквато бе топлата
супа!

*********


Домакините бяха забързани тази сутрин. Махнаха завесите за да влиза слънчева
светлина (дело на Алина).


Клау със заговорнически вид,
сякаш правеше услуга без знанието на другите включи на програматор малка печка
с реотани на Филипс, а Хелмут я завърза в клетчицата. За щастие позволиха да
отида до тоалетна на отворена врата. Успя да се изпикае, но за друго изобщо
нямаше и никакви други индикации. Смазана още от шока се опита нескопосано да
избяга, падна надолу върху гладкото стълбище, удари си ръката, която посиня
моментално. Хелмут мъдро добави докато извиваше здравата ръка леко, точно
колкото е да я боли ужасно:


- Липсата на възпитание, мое момиче води до
неприятни ситуации като сегашната. – този път не я затвориха в клетката. Хелмут
накара Клаус да донесе с пръхтене две големи тежести за щанга с тегло от 50
килограма. Немеца прекара през двете двуметрова верига, заключи я с
обезкуражаващо неприятен марков катинар, а на Петиният врат се курдиса як
стоманен нашийник.


- Искам те мирна като сърна... – замислен за
наказанието добави. – Иначе няма да ядеш, защото и без това си доста тлъста.
Лепкава от мас. - добави в случай, че
българката не е разбрала.


- Ако аз съм лепкава от мас мръсно животно, то
онзи тюлен Алина трябва да е роднина на някой морж! – изкрещя Павлина. Можеше
да си трае за учудващо неприятни събития – за кръвни обиди като тази не би
простила на никого, дори да я убият!


Прас.


Удара на Хелмут беше
достатъчно тежък за да пръсне дясната горна устна; да си изтрещи главата в
стената. Усмихнат той се отегли за дестина минути, за да се върне в лъскав
костюм с бродирано лого на Алианц, снаражен с голям фотоапарат Фуджи. Щракна
две снимки на момичето, като я заплаши, че ако се прикрие ще и даде сярна киселина
вместо вода, когато започне да умира от жажда. Показа на широкия дисплей
следите от удара, струйката засъхнала кръв. Акцентира върху разбитата уста,
подаващата се леко между краката путка като почуквайки с пръст върху екрана
добави, няколко слова за състоянието на нейната коса.


Всички излязоха, оставяйки я
сама, вързана като куче. Павлина дори не се опита да помръдне тежестите. Сто
килограма метал, си тежаха на мястото достатъчно добре за да осъзнае своята
невъзможност да ги помести нанякъде.


*******


В четири първа се прибра Алина. Отвори
вратата, сбърчи нос:


- Миризлива българка, миришеш като овца. –
мъдро отбеляза тя, подхвърляйки на момичето парче кифла. Усмихна се злорадо,
след което излезе. Павлина изяде подянието докато си представяше как разръсва
със зъби гърлото на германката, виейки, локайки кръв и късайки късове димяща
плът.


В пет Клаус влетя, при нея. Отвърза веригата,
поведе я до тоалетната, като акцентира на десетте минути бонус за лична хигиена
допуснат само от него. Павлина направи каквото може, всичко обаче и се стори
безсмислено. Германците правеха всичко, за да може да им е приятно на тях, а не
на нея. Правеха го за да изглежда добре от тяхна гвизуална и хигиенна гледна
точка. Затова нарочно не си избърса нищо, нито ползва дезодорант или сфера за
своята пот. Нека им е гадно, а вече наистина понамирисваше неприятно.


Клаус не остана доволен, разреши проглема като
мърморейки за миризливите български свини, я обезмириса с флаконче нивея,
поръси един пешкир с автършейв Бос, изтри врата, гърдите завърши с пубиса.


- Много си проста, не можеш сама да се умиеш.
– завърза я за веригата, като дискретно обяви промоция. – Поръчал съм пица,
мога да ти намеря портокалов сок. Ако ми го осмучеш, ще ти дам две парчета без
Алина да разбере, защото е решила да те държи на диета. – Клаус играеше своята
игра, с която стомаха на Павлина се съгласи. Пленница е много неприятно
състояние, но гладната и жадна пленница е невъобразимо неприятно занимание.


- Нали знаеш, че ще ти извадя и двете очи, ако
ми направиш нещо на кура? – Павлина кимна, след което му налапа парчето.


Клаус свърши за минутка с
пресеклив вик. Тя изплю спермата върху крака му.


- Ще си платиш за това безобразие! – възмутен
възкликна той размахвайки пръст. Върна се след малко с двете парчета пица и
халба натурален сок.


- Онази курва Алина, сега кисне във ваната.
Имаш цели десет минути, да изядеш всичко, ако не го направиш ще го взема,
защото ще бъде невероятно недоволна от това. – хилейки се от идеята за
стореното напук на немкинята, явно психически лабилния Клаус я остави сама.


След пет минути се върна с одървен кур,
застана пред нея мастурбирайки. Изпразни се току до нея, само защото беше
достатъчно бърза да се измести от мястото на прякото попадение.


- Ах, ти долна пачавро. Ах, колко си мръсна.
Тази вечер, ще разбереш, всичко ще ти стане ясно. – отнесе чинийте, сока.
Затръшна вратата.





Алина довтаса увита в кърпа,
която би побрала малките африканчета от цяло много людно масайско село. Остави
халата да се разтвори, доближи се неприятно близо до Павлина, нарочно си
разтвори с пръсти путката:


- Харесва ли ти?


Тук Павлина се замисли дълбоко!


Положителния отговор, щеше да
означава да оближе това тръпнещо провиснало парче месо, гънещото се между
мощните потънали в лой тевтонски бедра.


Отрицателния такъв вероятно
щеше да доведе до ново остроумно наказание, а немкинята като всяка жена
изпитваше към своята пленница минимума съчувствие от триумвирата мъчители.


- Съвсем обикновена путка. – промърмори на диалектен немски българката. В чест на това
получи шамар, очите на Алина бляскаха, от кривящата се уста пръскаше слюнка
докато със злоба заяви:


- Заради тези думи, тази вечер ще усетиш франкфуртера
(кренвирш с кашкавал, варен на фурна)...
– усмихна се. – Можех да те предпазя донякъде, но щом е така нека всичко бъде обикновено.


Павлина остана сама. Усещаше
се смазана, изнурена, притисната от всичко и от всеки. Не можеше да си
представи как има цели трима човека на тоя свят, които да разсъждават така. Да
са готови да я натиснат, да я измъчват сексуално, да бъдат толкова отвратителни
сякаш майка им е била не човек, а метална утроба. От напрежението през
последните дни, тя се почуства смазана. Сънят я унесе леко, за да се разбуди от
трясък на врата.


***********


Силната светлина на лампата в сатаниската
пленническа стая, я заслепи напълно. Видя как Хелмут и Алина влизат понесли
някакви черни предмети в ръце, заобграждат клетката, за да може да я пуснат.


- Бъди добра и отиди до тоалетна. Разбирам, че
си имала добро поведение затова ще те оставя сама на открехната врата. – Алина
я водеше, докато българката залиташе из коридора, все още неспособна да се
разбуди от дълбокия сън в който бе изпаднала. В стаичката пи вода от крана,
пика, уми част от мръсотията върху своето лице, защото беше започнало да лепне.



Алина току поглеждаше през процепа на
вратата. Виждайки обикновените деяния на Павлина, я поостави да се приведе във
приличен вид. Накрая се разтропа на врата гъгнейки с неприятния си фалцет:


- Излизай вече, нямаме цяла нощ на
разположение!


Още клатейки се от слабост, шемер и главоболие
Павлина излезе. Не можеше да определи
дали е гладна или има желание да отиде за голяма нужда. Не смееше да попита за
такава екстра, затова стомахчето и се свиваше още повече. Главоболието се
усилваше, а нейните робовлателци правейки се на вежливи я въведоха в стаята,
където и показаха огромна чаша димящо мляко с кафе.


- Бъди добро момиче, изпий го малката ми, за
да се сгрееш. – нежно нареждаше Хелмут, българката погледна Алина която закима
енергично като не пропусна да добави:


- Я, я!


Искайки да умре в този миг, Павлина изпи
чашата. Двамата германци я гледаха с някакво очакване. Павлина се сети за
многобройните кримки дето е гледала.


- Сложили сте ми някакво... приспивателно?
А! Негодници... мръсни лайна, долни
боклуууци... – момичето се олюля, залитна. Алина я бутна в клетчицата, без тя да може да се възпротиви.


- Няма да заспиш миличка. Просто трябва да не
си много буйна. Трябва да си заработиш за квартирата, грижите и храната... –
Хелмут не чака много за да сложи каишката с топчето върху нейната уста, сега
дори не можеше да вика. Проснаха я в клетката.


Немкинята потупа путката си с пръсти, докато
се усмихваше доволно:


- Ще разбереш какво е обикновена путка. Да,
да.


Двамата излязоха, изгасиха лампата като
включиха една примъкната от Хелмут червена нощтна лампа, която също осветяваше
всичко в грозни червени сенки от своята 40 W, крушка на Осрам.


Близо една малка вечност
тишина. Вратата се отваря. Шум от събличане на дрехи. Павлина вижда непознат
мъж, леко оплешивяващ, леко висооок – който делово започна да съблича последните
остатъци от своите дрехи.


- Много
се радвам, че си съгласна с теб да се погаври напълно непознат. – бяха първите
му думи, които прозвучаха докато той прилежно сгъваше своя панталон, за да го
постави на неговото място, съседно на прилежно току накатаните пуловер и риза.


В главата на ошеметената
българка се завъртяха мисли, които започваха с ,, - Какво по – дяволите!??”.
Явно това беше някакъв нов неприятен герой, който щеше да я чука, за да могат
бедните спестовни немци да получат някое евро.


- Назовавам се Кирстен. – гордо изговори на
селски немски мъжът. Първото нещо, което стори бе да уринира върху главата на Павлина.
Тя нямаше как да се защити от топлата неприятна струя защото беше добре
овързана, не можеше да вика, заради топчето в устата. Изобщо печална картина.
Пикнята влизаше в ноздрите, тя се задави, усети вкуса на урината в устана си.
Въпреки гаденето, мобилизира своите последни сили. Ако повърнеше сега, щеше да
се задуши. Не искаше да умира.


Свършвайки с пикаенето,
Кирстен се зае да и ближе путката. Немеца, издаваше пресекливи звуци подобни на
тези, когато мъжки пес се навърта край разгонена мастия.


- Можеш ли да се изпикаеш сега? Ако го
направиш ще ти дам двеста евро. – мехура на българката беше сух, а нейните
робовладелци определено не бяха дали нищо за пиене, след онази чаша с
болкоуспокояващото. – Правя ги триста! – ентусиазиран добави той. След като не
последва очакваната реакция, той започна да пляска със сила Петината путка. Би
я докато не подпухна леко, а тя не започна да мучи от болка. След това акуратно
претърси джоба на своя панталон откъдето измъкна флакон с Глайдгелен.


- Това ще ми спомогне. – намигна докато
изцърка стабилно количество с което си омаза кура. Без да слага какъвто и да е
презерватив го набута в путката, която тя стискаше с всички сили на своите вагинални
мускули. Курът му среден по – размер се намърда без всякакви притеснения, като
Кирстен започна да чука лежерно бъбрейки:


- Много съм доволен, че искаш непознати да те
чукат без да има онези досадни презервативи. – усмивката не фашиста изравяваше
всичко това от което неговата сексуална пленница се бе ужасявала през целият си
живот. - Нито аз, нито ти знаем с какви
хора сме се чукали. Може да сме болни от СПИН, гонорея да имаме отвратително
прилепчиви гъбички за които няма открити препарати... Но не ни пука... –
колкото повече говореше, толкова повече усилваше темпото. Павлина усети леко
зараждащо се удоволствие, което я накара да си прехапе езика до кръв. Задъхан
немеца продължи. – Разбираш ли, ние двамата с теб не се интересуваме от фалшив
морал, от някакви норми и други простотии. Правим това което ни харесва, според
начина по – който ни харесва, без да ни касаят последствията... Винаги тези
последствия... Да бъдем еди какви си, защото иначе има последствия, да бъдем
такива или онакива, но да не можем да бъдем естествени, защото има последствия.
Може би съм извратено лудо копеле, но може би ако не бяха всички тези празни...
празни... ах... приказки... празня се... да! – съвсем делово и брутално той
свърши вътре в нея. Без да спира темпото продължи да чука, намаля малко без да
се смущава от глухите задушаващи хлипове не Павлина продължи със своите
глупости:


- Ти май се разчуства, явно те трогнах. – пръстът
му се промъкна грубо в нейния анус. – Ти и аз в пълно отдаване, триумф на мъжа над женското начало, което държи
мъжкото във вечно прикрито подчинение. Човек е човек само когато играе! Колко е
прав Шилер, обичам да играя точно така... на
такива игри в които живота е заложен, морала го няма, а путката ти е
пълна със сперма която изтича навън... Усещам те толкова истинска! – извади
пръста си от ануса, избърса го в нейната коса, като със закачливо намигване излезе
от нейната многострадална вагина. Немеца я гледа без да помръдне повече от
минута, усмихвна се отново, процеди замислено:


- И връщам се отново в
бурната реалност, да се блъскат груби крясъци в страните ми, да бъда мачкат,
отричан и заплют... – махна с ръка. – Довиждане, Гертруде. – излезе с цинична
усмивка.


*********


Тази вечер беше ред на още двамина господа.
Космат турчин, който я ебеше с груби викове и презерватив, без да го интересува
разпената сперма излизаща от нейната путка и блед немец, почти момче. Той я еба
без да промълви и дума, изхвърли се върху нейното лице, после доволен си
замина.


Хелмут и Клаус се скараха кой да изчисти
спермата от нейното тяло. Накрая Алина разреши проблема като я обърса със
стирката, после я подсуши с някаква мърлява хавлия. Немкинята махна топчето. От
стегнатото гърло на Павлина не се чу
коментар, тя просто си стоеше в нещо като ступор.


- Когато се правиш на възвишена, трябва да
можеш да оцениш подобаващо възвишеното. – мъдро изрецитира Алина, потупа
путката си с длан. – Я да видим дали можеш
да оцениш съкровището ми така отново?


********


Когато живееш в клетка, чукат те срещу пари,
ядеш от подаяния и прочее други гадости в душата на човек не се надига друго освен желание да
се отърве от тази тегоба съчетано с гореща надежда това да се случи. Прозаично
или не, вярата на Павлина се усили, тя шептеше молитви, стискаше юмручета
надявайки се на невъзможното в нейния жалък провален живот.


Външния свят, който рядко съзираше през
прозорците беше една друга вселена. В него учението беше важно, професионалната
реализация съдбоносна, а да не говорим за престижа който можеха да ти осигурят
модерните луксозни стоки.


Понякога...


Понякога сънуваше храна.
Например кюфтета и лютеница с топъл хляб. Сънуваше своето куче, което се
въртеше на късата каишка, радвайки се да я види повече от най – хлътналото
гадже на света.


Не броеше дните, но смяташе,
че за изминали почти две седмици. Две седмици са точно 336 часа. Ако времето
течеше нормално не би усетила как се е изнизало измежду нейните пръсти. Сега,
обаче докато беше на пангара и всеки ден следваше ново унижение, гавра или
поредна тегоба, Павлина усеща колко много време всъщност са две седмици.


Протърканата обезчестена многократно путка
постепенно загрубя. Многобройните изнасилвания не бяха вече нещо ужасно
разтърсващо, а неприятен момент който бе принудена да изтърпи. Въпреки това
надеждата за спасение не се изгубаваше дори за миг, но сякаш тя беше силно
утопична. Щом Алина започна да я хвали колко е послушна – значи наистина вече
се беше предала...


*********


Един ден нито Клаус или Хелмут бяха в дома,
само Алина се навърташе която с нетипична за нея работоспособност реши да
разтреби цялата къща. Тъй като беше природно гнуслива, тя върза българката за
къса кучешка каишка, замъкна я след себе си карайки я да бърше и чисти
тоалетните, банята и под мивките.


Павлина беше снаражена с
гъба, четка и три вида препарати. Като облекло - чисто гола. Доста изпосталяла
за радост на нейната надзирателка, която доволно заключваше:


- Ето видя ли как направих човек от твоя
негоден славянски тлъст материал!


Докато чистеше услилено плочките с някакъв
пулверизатор през мозъка на българката премина революционна идея!


Пръска с пулверизатора немкинята в очите, тя пуска
каишката, Павлина бяга не към входната врата която имаше дръжки топки и от
двете страни, а към един от прозорците, отваря го и... е навън.


- Не ти плащаме за да мислиш мръсна кучко. –
дръпна силно каишката Алина, за да я оттърси от дълбоките мисли. Всъщност ако
можеше да мисли, Пепи би се разколебала значително, но злобното дръпване от
нейна страна я накара да експлоадира. Тя се изправи бързо срещу грамадата от
сланина и крака, пръсна сочна струя химикал срещу нейните очи (надписа върху флакона: В никакъв случай
да не попада върху очите. си беше жива
реклама за озлочестената робиня).


- Уооо! За това ще умреш! – пусвайки каишката
германката разтрисайки пода подобно на товарен влак се втурна да си мие очите.


Павлина се надигна бавно, с
кретащи крачки се завтече към прозореца. От банята се чу струйя на силно течаща
вода смесена с гневни закани на тежка разплата. Прозорецът, бе с две
заключалки, които невероятно бавно се освободиха за да може да разтвори
неговите широки крила.


Немкинята явно постигна някакво успокоение,
защото се втурна блъскайки се в стените, мижайки се опитвайки да залови голата
българка. Единственото което постигна бе дълга кървава ивица през гърба на
Павлина, която с мъка прескачаше перваза. Ноктите на фашиската бяха насочени
към каишката, но уви тя не успя да я достигне.


Българката тупна в градинката, изправи се с
мъка надавайки нещо като отчаян вой, виждайки напълно пустата улица пред нея.
Валеше лек дъждец, беше злокобно студено... Зад нея Алина правеше с мъка същото
упражнение!


Падайки, ставайки с обелени
колена девойката се завтече напред с отчаяната надежда да съгледа някакъв
човек, който да помогне.


Хора нямаше! Коли имаше. Те профучаваха с 30 –
40 км/ч без да обърнат внимание на кретащата българска студентка. Алина изрева
със злобната сила на тевтонските си гърди:


- Идвай тук отпадък, докато не съм ти извадила
очите! – това даде още сили на Павлина която хукна препъвайки се от немощ, студ
и глад. Алина беше започнала да набира скорост зад нея, като разстоянието
неумолимо се скъсяваше... На двадесетина метра преди да достигне кръстовището
видя няколко минувача, опита се да им изкрещи за помощ, но от тежкото дишане
излезе само:


- Мхиммм, мхииим!


- Последни минути живот! Ще ти разкъсам гърлото! – крещеше Алина, успяла
беше да скъси разстоянието до някакви си десет метра.


Светофара светеше зелено,
млад мъж в шлифер сграбчил чанта за документи пресичаше в момента. Павлина
нямаше да пропусне за нищо на света тази възможност. С последни сили тя се
хвърли върху него, сграбчи го за раменете докато държача на кучешката каишка я
пляскаше, о задника...


- Моля ви извикайте полиция!


- Точно това и ще направя! Писнам ми вас долни
наркоманки! – мъжът извади черно Блекбъри набра набързо някакъв номер,
оглеждайки с омерзение голата, покрита с белези българка с нашийник и висяща
каишка на врата. Алина спря нерешително край близкото дърво, извика:


- Ела насам мила, той наистина ще извика
полиция!


- И вие ли сте част от този фарс? – разгневен
с лекой гейски акцент попита немеца. – И вас ще предам на полицията! На какво
учим децата, докато уличниците бягат голи под дъжда?!


Алина се обърна бягайки в ръмящият дъжд.


- Благодаря ти. – успя да промълви едва
Павлина. От гърдите, душата и путката падна огромна тежест – сълзите на
облекчението бяха с вкус на карамел.


********


След бърз оглед полицайте прозряха семплата
истина за ролята на Павлина като жертва, а не актриса в народна немска перверзна
игрица. Облякоха я в зелено яке с култовия надпис POLIZEI. Внимателен инспектор с втренчен неприятно поглед я
разпита за това кой, къде, как и кога...


- Алина, Клаус и Хелмут... – започна да
разказва с пресипнал глас тя. Лекарите от пристигналата линейка избутаха
инспектора, като казаха, че трябва да я приемат спешно тъй като двете граници
на кръвното и започват да се събират. Инспекторът промълви неясни команди в
микрофона на ревера, заповяда на един полицай да не се отделя от нея, да стои
на пост пред вратата в болницата.


********


След седмица в болницата, Павлина беше в едно
значително добро състояние.


Докато беше в шок от
преживяното полицайте искаха информация от нея в рамките на два дни, след това
лекарите отказаха да и споделят какво се е случило изтъквайки, че още не се е
възстановила напълно физически и не трябва да се напряга. Днес заедно с нейната
майка на посещение идваха двама инспектори, прокурор и нейния служебно назначен
адвокат. В огряната от рехави слънчеви лъчи самостоятелна стая те съобщиха в
общи думи следното:


,, При
опита за арестуване на Алина Йоклер тя оказва съпротива въоръжена с нож и е
простреляна в крака и ръката. Клаус Нейзе бива арестуван без проблеми, докато
неговия съратник Хелмут Йогентал стреля с пистолет срещу полицайте. Убива двама служители на реда, ранява друг, след което си
пръска главата. Роднините на загиналите служители са потресени и правят петиция
за връщане на смъртното наказание.


В къщата където
е била измъчвана и насилвана Павлина намират в отделна стая заключена от един
месец румънка, която е била почти умряла от глад с начален стадии на сифилис...”


При тези думи българката се разрева...





Удивително е колко бързо се лекуват някой психотравми
с течение на времето при условие, че има лъч надежда в края на тунела. Мама Мая
решително съумя да наеме адвокат, да заведе три граждански иска срещу главните
герой, от които един посмъртно към Хелмут. Според експертното заключение на
адвоката, дори роднините да успеят да спасят повечето пари, българите ще
получат близо двеста хиляди евро минимум, тъй като Клаус притежава апартамент в
центъра на Берлин, Алина има акции в Сименс, а хер Йогентал притежава мерседес
с добра цена и няма наследници или близки роднини.


Ако преживяното можеше да бъде компенсирано
някак, то живота на Павлина коренно щеше да се промени. Като за начало дори
получиха помощ за 17 000 евро от немското правителство, Алианц и други
частни дарители. След излизането от болницата, Павлина и нейната майка бяха
настанени в апартамент за защитени свидетели, скоро след което те успяха да си
наемат и квартира.


В продължение на шест месеца се точи делото
срещу първия обвиняем Клаус, който получи двадесет и девет години затвор, като
беше признат за виновен в осем от десетте обвинения. Глобата към държавата бе
определена на 200 000 евро, а специално за Павлина се даваха 150 000
евро във вид на малък апартамент.


След осем месеца Хелмут Йогентал посмъртно бе
осъден да заплати 300 000 евро на жертвата, като от скъпият му поръчков
мерседес бяха взети 70 000 евро, които бяха изплатени по банков път на
Павлина.


Алина Йоклер се бори всякак за акциите от
гиганта Сименс, но неумолимите адвокати разкъсаха нея и некадърният им колега
на парчета, които сборувани струваха 270 000 евро.


В заключение Пепи получи 225 000
евро в кеш и апартамента на Клаус в Берлин. Според груби изчисления за всеки
ден тормоз тя беше получила над 17 000 евро, една не лоша сума, която
малката свита кръглолика поничка от Твърдица, взе.


Облечена в Кавали и Диор, тя
посети Алина в затвора, като с доволство показа красивото злато, което бе
окичила на себе си. Разговор не сесъстоя, защото немкинята веднага разбра
послението, поиска да излезе вбесена от стаичката...


Така края на добрата приказка беше повече от
щастлив.


Малка богата българка с джип,
притрежаваща леко гейско на вид интелигентно българско гадже – точно такова за
каквото си бе мечтала, без да очаква някога да има. Всичко което беше изстрадала
избледня. Никога не се говореше за момента от къде има парите и какво се е
случило в онази къща. Измисли се удобна история за забогатяването на Павлина
която бе лансирана през роднини, познати и непознати. Всички знаеха, че не и е
чиста работата, но когато караш джип БМВ, носиш Диор на врата и рокля на Кавали
можеш да си позволиш всичко...





В резултат на което Павлина
стана далеч по – дебилна отколкото беше преди да и се случи това преживяване.
Въпреки, че звучи невероятно момичето от българия си умираше да връзва нежният
си приятел, да му завира черен вибратор в задника, след което да го дере с
нокти докато я чука...


Може да звучи изумително, но
понякога на човек му трябва малко за да отключи всичко това което се таи
дълбоко в него, а Павлина имаше добри учители. В моменти на потайно откровение,
докато гледаше бедните студентки да вървят забързани към университета с
раздърпаните си палтенца тя си правеше равносметка.


Ако бе пак бедна, одърпана и
смотана (Добре осъзнаваше каква е, външния
и вид не бе тайна за никого, а вътрешният и свят бе твърде плитък за дълбоко
филосовско гмуркане.), би се подложила отново на всичко това стига да
знаеше каква награда я очаква в края на изпитанието. Хиляда пъти бе по – добре
да бъде нещастна жертва с пари - отколкото бедна не особенно амбициозна студентка
без такива.


Разбира се еснафската жилка с която бе
засукала първото свое мляко, оставяше всичко на заден план! Подсъзнателно
знаеше, че след като не може да бъде умна, интересна, интелигентна и забавна,
единствено можеше да бъде безсрамно богата. Затова Павлина не се свенеше да се
прави на добричка с всички, но да не дава и един цент на никой без той да и се
подмаже до степен на счупване на трети гръбначен прешлен.





19 Декември 2009

п.с. Раказа се казваше Петя като хамстера.... после в софия срещнах добричлиййката Павлина която.... уби рибата, тази студентка от забравих кой смотан ВУЗ беше идеааалната кандидатка за името. Разказа беше дописън с нейното име... ако имам нейна снимка, бих я постнал, после бих се погрижил да и дам линка... ама надали ще стане...

П.с. Деба има два разказа ако ги постна и тоя път ще имам посещение от рицарите на Райха...