Георги Софкин: Симеон Сакскобургготски уби майка ми!
коментари/1109 януари 2009, 17:33
Скандал с кумираМария Друмеваизпрати на приятел
Софкин с високия 210 см волейболист Любо Ганев. Снимка: Иван Григоров
Не ми става, а ме набедиха, че съм порнозвезда.
Във втория ден на 2009 г. намирам Георги Софкин в силно
задимено и претъпкано квартално кафене в родната му Стара Загора.
Снимай ме само отляво, не си харесвам десния профил, казва Жоро, в
кръчметоq което е като негов втори дом. Софкин стана известен преди 11
години, когато учреди Националната организация на Малките български
хора, от която преди две години изхвърча след шумен скандал. Софкин
завършва ВМИ “Ленин”, сега Технически университет. Около 1990 г.
напуснах държавната си работа и тръгнах по моя си път, а той е един
нестандартен коловоз, казва Жоро. Докато говорим, той жонглира с трите
си GSM-ма и показва, че все още е търсен.
- Преди Нова година упорито ми отказваше интервю, защото се снимаш.
От наши източници разбрах, че си участвал в нов български порнофилм.
Колко заработи от новото порно?
- На мен не ми става, бе Мария! За какъв порнофилм ми говориш? При
нас (малките хора) гръбначният стълб е в много лошо състояние. Болестта
“атакува” онова място на кръста, което както при мъжа, така и при
жената, определя силата на либидото. Онази работа ми показва 6,30. Има
един лаф – махни го този – стрелките на часовника му показват 6,30.
Действително в български порнофил се снима един малък човек, който е с
абсолютно същата анатомия като моята, момчето прилича изключително
много на мен, одрало ми е кожата. Но той е от Ямбол, не е от Стара
Загора и не сe казва Георги Софкин. Но понеже Софкин е много известен,
всички викнаха в един глас: Софкин се изявява като порноактьор.
На мен не ми става, а цяла България казва, че ми става.
Масовата приказка е тази – в порното малкият Жоро играе с “големия Жорко”. Еба ти клеветата..
- Защо Софкин, който е отворен, отракан, любвеобвилен и интелигентен е все още ерген?!
- Имам спирачки. Преживях тежко загубата на семейството си, това
дава отражения. Изживях по моя си начин загубата и на татко, и на мама,
и на брат ми. Като почнах да губя мама, изпитвах една много жестока
безпомощност – аз бях тръгнал едва ли не да оправям България и да правя
от нищо нещо (говори за организацията на малките хора), а мама е тежко
болна. Най-печалното е, че, когато тя почина, аз бях много далеч от
България. Погребаха майка, а аз повече от 6 години не съм стъпвал на
гроба й. Защо?! Не мога, нямам вътрешни сили, нямам психика, нямам
нищо. Няма нещо, което да ме вдигне и да отида на този гроб. Аз се
грижех за нея, дотолкова ми позволяваха силите. Тя имаше много тежък
ревматоиден полиартрит. Всички стави болят ужасно. С течение на
годините започват да болят и мускулите, намаляват съпротивителните
сили. Така мама си отиде след години, години, мъчения и тъпкане с
лекарства. Сърцето й не издържа. Умря, аз бях в Испания. Баща ми пък
получи кръвоизлив в мозъка и също си отиде. Брат ми, който е почти 10
години по-голям от мен, беше опериран “успешно” от рак. Наскоро и той
почина. Почти 8 години след операцията ракът даде разсейки и сложи край
на живота му. Абсолютно съм сам. Загубих всички близки. Независимо на
колко години умира близкият, той винаги си отива рано.
- В един наш разговор ми каза, че царят е убил твоята майка?- Така е. Най-голямата трагедия, най-голямата беда е, че 2001 г. начело
на България застана един неук, неумеещ и незнаещ човек с много лоша
душевност – Симеон Борисов. Симеон Сакскобургготски има пряка,
персонална вина за смъртта на моята майка. Сакса е престъпник и убиец.
Точно той, точно по негово време, по много мръсен начин се легализира
едно лекарство. Това лекарство уби мама.
<a
href='http://ads.blitz.bg/www/delivery/ck.php?n=ab5f8245&amp;cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE'
target='_blank'><img
src='http://ads.blitz.bg/www/delivery/avw.php?zoneid=5&amp;cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE&amp;n=ab5f8245'
border='0' alt='' /></a>
А лекарството-убиец се легализира с пари под масата.
Спомням си как един ден, съвсем случайно, се качих в лоби бара на
столичния хотел “Радисън”. Там се засякох с Калина и Китин. Седнахме,
говорихме близо час и половина. През по-голямата част от времето
говорихме аз и Китин. Калина стоеше до нас като едно съвсем обикновено
същество. В един момент стана смешно и Китин без да иска бутна една от
чашите с бира. Почувства се нелепо. Царският зет вдигна ръка, за да
извика сервитьорката. Когато тя дойде, казах: "Аз ще платя сметката,
включително и бутната бира. Няма да взимаш пари от Китин." Веднага
усетих, че думите ми накърниха егото му. Впоследствие, абе напиши го
буквално - проклето да е семейството на Симеон Сакскобургготски.
- Защо проклето?! Нали си се лекувал в Испания на разноски на царската фамилия?!- Същият този Китин преди една Коледа ми звънна и казва: Джорджи, дядо
е уредил твоята следваща операция на гръбнака да бъде в най-добрата
клиника на Испания. По-късно разбрах, че целта на този “жест” на Симеон
е да ми затвори устата, за да спря да плюя по медиите правителството и
фамилията на Кобурга.
Истината е, че аз
сам отидох в къщата на Симеон.
Една година имах работа в Париж за 10 дни. Междувременно прескочих и до
Мадрид. Хотелчето ми беше на пъпа на града, шляя се из улиците и
попадам на разни хора. Те ми казват: ти си българин. А знаеш ли, че тук
живее вашият цар. Що не вземеш да отидеш при него. Е, как да го
намеря?! Мадрид е 5 милиона! Помогна ми една туристическа агенция.
Показаха ми карта и с едно кръгче ми оградиха къщата на царя. Гостувах
му, със Симеон си говорихме предимно за България. Симеон се държеше
естествено и беше по-обаятелен от сега.
В момента Симеон е пълен нон сенс. Ама нон сенс от горе до долу –
напълно амортизиран. А госпожа Муньос, наричана още принцеса Калина, е
паркетна дама. Тя е обича камерите, светкавиците и нищо друго. Може
само да позира. Говорих с нея на една Аполония. Разказвам й за тежкото
положение на малките хора, за медицинска дискриминация спрямо нас. Тя
клати глава. По едно време тя усети, че към нас се насочват светкавици,
камери. В този момент Калина си сложи покровителствено ръка върху
рамото ми и позира пред камерите. Един вид - вижте ме колко съм
загрижена за малките хора. И тогава тя даде някакви обещания за пред
журналистите.
- Какви бяха мокрите поръчки, които са ти давали хората на Христо Стоичков и испанският му мениджър? - Това е една дълга история. През 90-те започнаха да идват хора от
Испания близки до Христо Стоичков и до големия футболен мениджър Хосе
Мария Мингея. Испанците се занимаваха с хазарт и дойдоха направо с
верига от бинго зали и заведения в България. Още при първите дни на
пристигането им някой ме срещна с тях. Те бързо усетиха, че мога да им
бъда полезен. Казха ми, че имат нужда от мен. Аз бях момче ...не за
всичко, а момче за специални поръчки. Работех за тях 3 години,
партнирах им. Знам испански, испанците прецениха, че съм отворено
момче, работих при тях и научих доста.
Бях нает като момче за разрешаване на специални проблеми.
Тогава този бизнес срещаше проблеми с данъчните, прокуратурата,
медиите, времената бяха мутренски. Аз изпълнявах техни специални, а не
мокри поръчки. Не мога да говоря за това сега. Аз им бях от полза, те
на мен също. Тълпите по бингозалите бяха огромни, парите, които се
въртяха, големи. В един момент обаче започнах да се отвращавам.
- И започна да продаваш детектори за откриване на фалшиви банкноти?!- Да, видях в един американски каталог детектор за отриване на фалшиви
пари. Реших да стана изключителен представител на фирмата. Получи се.
От Щатите ми дадоха правата, аз продавах детектори. Тогава се научих и
на някой нестандартни похвати. Разбирах кои са приятелите на банкерите
в София и чрез тях се доближавах до босовете. Не крия, ама изобщо не
крия, че много лесно бях разбрал, че на Иван Миронов Томас Лафчис му е
приятел. И отивам аз един ден при Томито. През лятото на 1995 г аз бях
решил жив или мъртъв да замина за Щатите на годишната конференция на
малките хора. Видях го Томито, мен от дете всички футболни среди ме
познават по различни причини, и му казах: "Бате Томи, трябват ми пари.
Искам да замина за Щатите работата е на живот и смърт. Айде помогни ми
да продам няколко детектора!" Пред мен той вдигна GSM – ма си и се
обади на Миронов. Ние бяхме на “Витошка”, а “Балканбанк” се намираше на
100 метра от нас. Срещнах се с Миронов и свършихме работата без никакъв
пазарлък. Защото Лафчис буквално му нареди по телефона: пращам ти моя
приятел Жоро, купуваш детекторите и плащаш. Идва при мен
административният директор и казва: ще вземем 25. Аз отвръщам :
най-добре е да вземете 35 и да приключат нещата.
Когато наближи времето за Америката, аз отидох при Порточана (Христо
Порточанов, б.а.). Той тогава беше по-така ларж, щото заемаше и
по-голям пост. Викам му: "Бате Ицо, трябва да заминавам за Америка.
Това е жизненоважно за мен. Дай да продам няколко детектора. Той пред
мен вдигна 5 - 6 телефона включително и на шефа на ДСК. А всичките, на
които се обади, бяха в управителния съвет на “Нефтохимик”. За един час
направих едно 6 обиколки из разни банки и приятели на Порточана.
Продадох над 2000 детектора.
- Аз така и не разбрах кои бяха богатите ти приятели, които те почерпиха с проститутки в Амстердам?- Е, сега, има ли значение. Важното е, че Амстердам е град с традиция. Там
ако не опиташ една с дръпнати очи или една черна,
ако не изпиеш една бира, ако не изпушиш една трева, то смятай, че изобщо не си бил в Амстердам!Запомни - трева, бира и проститутки. Това са туристическите атракции на
Амстердам. Много ясно искам да подчертая – при хора като мен болките в
гърба, кръста и краката са адски. Лекарствата, които ни дават
конвенционалните медици, съсипват стомаха. В същото време една цигара
марихуана притъпява болката, без да дразни човешки органи. Второ –
канабисът е фармацевтичен продукт. В Амстердам съм бил към 9 пъти. Като
се връщам в България още като вляза след паспортния контрол на нашите
митничарите им показвам две цигарки от трева и казвам: "Нося две цигари
канабис. Хайде, приберете ме." Те ме гледат ококорени. На запад на
канабиса му викат – пейн килър – убий болката! В България не съм
посягал към канабис въпреки тежките си болки.
- Как нави покойния Георги Илиев да ти даде първоначалния капитал за вашата организация? - Не беше никак трудно. С Жоро съм се срещал не повече от 5 пъти.
Година след учредяването на нашата организация, попаднах на телефон на
секретарките на Жоро Илиев. Звъннах им. Поканиха ме на среща. Отидох
при него - беше в бившата резиденция в Княжево. Видях едно много
симпатично лъчезарно момче. В същото време Жоро беше малко хрисим,
малко срамежлив, дори свенлив. Поговорихме си за спорта и за това какво
означава да си Георги. Аз му разказах за организацията. Той ми помогна
финансово. Впоследствие се виждахме още няколко пъти с него на
къпалнята Мария Луиза, защото аз по медицински причини трябва да
плувам. Към мен Жоро се държеше като към батко, много уважително. Все
пак аз бях по-голям от него поне с 6 години.
Все на слънчеви хора попадам – на покойния Илия Павлов, на Еми Кюлев.
След смъртта им ме търсеха униформени. От разпечатките на нашите
разговори бяха попаднали на мен. Питаха ме дали Илия и Емил са говорили
троснато за някое трето лице, ей такива неща.
На едно парти Емил Кюлев дойде при мен, ръкувахме се и каза: "Като те
докосна, много ми върви в бизнеса." О, Емиле, а моят процент къде е,
реагирах на момента. Той извади 100 долара и ми ги даде. Щом ми даваш
100 долара, значи отиваш на сделка за 1000 долара, казвам. Той вика:
"Чакай да стане сделката и тогава ще говорим за по-висок процент."
Нека, обаче, нашето приятелство не се разбира, че е било само
комерсиално и пинизчийско. Не! Аз уважавах банкера Емил Кюлев.
Стара Загора
Едно интервю на Мария Друмева