Моля, въведете потребителското си име и паролата, или се регистрирайте!




 
Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Latest topics
Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    
КалендарКалендар

Share | 
 

 Как се получават нещата…

Go down 
АвторСъобщение
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Как се получават нещата…   Вто 20 Окт 2009, 20:20

Как се получават нещата…

16 април 23:59 2007

Слънцето клонеше към заник… Когато слънцето има подобни намерения аз вече съм намерил бирата, опържил съм картофите и стоя на терасата. Колкото и просташки да звучи, аз си обичам терасата, тя е в една от тия старите гнусни тухлени кооперации, които миришат на зелева чорба, тлен и още нещо. За сметка на това, аз се намирам на нещо като смахната мансарда, която се състои от две стаи заедно с въпросната тераса. От шестия етаж де факто и де юре се разкрива интересна от моя гледна точка гледка. Съвсем близо до мен едно дърво чието име не знам е разперило своята тлъста зелена корона в която с трепет се съешават врабците, а зад него се виждат смазващо скучните сиви силуети на сградите които ярко контрастират с цвета на небето….
Именно то е моята тайна страст… Всяка нощ когато небосвода е чист от облачните грамади които шестват по него обичам да наблюдавам залеза. Всъщност това е лъжа. Не всякога правя това, правя го от студения март до дъждовния октомври и чат-пат за да не загубя тренинг през някой слънчев ден на ледения февруари.
Както и да е… Важното за отявлен самотник като мен е чистото естетическо наслаждение от гледката, тихата милувка на вятъра която шуми из листака и накрая, но не последно място от вкуса на бира и пържени картофи изпържени в кокосова мазнина. Е не всеки път е бира, нито пържени картофи. Има вечери със самотна вафла, среща се понякога консерва с малки нарязани на ситно калмари, дори един път реших да хапна ягоди със сметана. Та, тази вечер се очертаваше да бъде неповторимо еднаква, точно каквато ми харесва на мен от толкова много време насам. Дори въздъхвам, скоро не е валял дъжд по-това време за да мога да се хиля и слушам до дупка Only Happy When It Rains на Гарбидж. Е света не е съвършен, а ако не те сърби може да те боде, така че угода на тоя свят няма! Поради тези печални причини с лекота наливам бирата в старата засечена халба, като за кой ли път не пропускам да олея наоколо с пяна. Слагам чинията на раздрънканата масичка, полагам краката на табуретчицата, а тялото си отпускам върху фотьойла. Разбира се, ме присърбява тук-там, някаква мушица се пъне да кацне на носа ми, а за капак някакъв безумен тип форсира с жив интерес двигателя на своята кола.
Напук на общите представи, да живееш в град означава да си самотен… Да точно така тук където жени с електриково сини очи (от лещите), медно руси и антрацитено черни коси (от боята), които разхождат жежките си млади тела под сенките на липите, аз стоя сам като древен монах капуцин и всяка вечер след работа спазвам ритуала със залеза…
Всичко това си го мисля разбира се докато небрежно подхвърлям едно гумено топче което се удря в отсрещната стена на терасата за да се върне пак при мен…
Каква ирония, драги. Слушам Пучини ,след което идва Болеро на Равел и аз се разплаквам. Плача дълго, тихо без всякакви предателски хлипове, хрипове и подсмръквания. Хвърлям финално топчето към стената, като решавам да се прибера, да си измия ръцете, а след това лицето. За зла съдба топчето рикошира в крака на масата, някак успява да прескочи гнусния ръб на тераската за да тупне долу. Скоквам, мъча се да видя каква е съдбата му, но уви клоните на любимото ми дърво запречват всяка нормална гледка! Не съм в настроение да си губя топчето, то ми е скъп спомен, затова на две, на три си обувам маратонките и с грохот заслизам към изхода на кооперацията.
Прескачам по шест стъпала на веднъж, това е номер който шокираше баща ми, който си представяше падане което не се повтаря… Мдам, паднел ли съм един път нямало да има как да повторя, тъй като вече никогаш повече нямало да мога да си позволя да правя подобни изпълнения. Мхм. За сега е неправ, вече 29 години няма падане и аз използвам този метод за бързо слизане по стълби! Ето вече съм на третия етаж, скоро ще съм долу за да си взема топчето стига някое проклето хлапе да не го е плячкосало.
С грандиозен скок преодолявам цели седем стъпала, след това се засилвам за финалната отсечка, скачам с ряз и……
Тъдаааааааа.
Класика! Явно в грохота на безумното ми слизане не съм чул как срещу мен се изкачва съседката от петия етаж. Не и знам името, но два факта се набиват веднага в главата ми!
Първо тя е срещу мен натоварена с две големи торби, личната и чанта ,плюс тежък букет от онези цветя които само бабите отглеждат в градините си.
Второ след 0,4 секунди всичките мой 74 килограма ще връхлетят връз нея без какъвто и опит за промяна на курса, като навярно ще я съборят… Дано само я съборят… Бррр може дори да строша някоя от нейните крехки кости, вече си представям последвалия Армагедон, когато тя с учудваща бързина за годините и своите килограми прави движение в страни прилепвайки се ловко до стената! Аз събарям все пак двете торби които държи, и се просвам безсилно на между стълбищната площадка! Главата ми разбира се прасва в цокъла. Токата и Фуга звучат в стените на черепът ми известно време, някой цветовете са размазани. След това съседката се надвесва над мен промълвявайки:
- Горкичкия, лошо ли се удари? – очаквах конско от родът на ,,За къде бързаш бе момче? Ей на видя ли какво стана?” Опитвам да се надигна, мисълта за изтърваното топче отива на съвсем заден план, просто явно всъщност доста силно съм се праснал…
Побарвам темето си, където е започнала да расте цицина, която се надявам да не узрее и окапе! Ух, мисля всякакви глупости, промърморвам само следното:
- Аз… ше си почина малко…
- Ох, ама ти се удари много лошо! Я да видя, навремето работих като медицинска сестра! – ръката и плъзва в косицата ми. Толкова съм омаломощен от удара, че даже не се съпротивлявам.
- Я се стегни и ела до нас да ти наложа един компрес! – когато виждам как вдига двете паднали торби, рови из тях критично изваждайки три счупени от мен краставици и няколко яйца които са станали на дар-пиран, започвам да се чувствам толкова неудобно, че не намирам сили да откажа. Бръм. Скоро не съм получавал мозъчно сътресение, но добре се сещам какво е. Главата ми се мае познато, чувствам се ултра гадно без конкретна причина, гърлото ми е стегнато, искам ама не мога да навържа и две мисли като хората.
- Добре ще дойда. – смутолевям, мъча се да помогна за чантите ,като след кратко дърпане извоювам една от тях. Изкачването три етажа по нагоре си е жив фън - шуй, защото към всички нещастия които досега ме сполетяха и към болката която изпитвам се добавя един особен пулс. Мда, именно пулс, цицината започва да тупти болезнено с ритъма на моето сърце. Когато лелята отваря вратата, за пръв път се заглеждам в нея. До този миг тя винаги е била жена на която вежливо кимвам, а тя ми се усмихва в отговор. Сега с почуда забелязвам нейните обеци от бяло злато инкрустирани с кристали на Сваровски. Някаква мисъл която уверен съм нямаше да ми хрумне ако не си бях изтрещял главата се промъква в мен. И тя гласи:
„За чий дявол тази четиридесет годишна леля се конти с обеци че от бяло злато, че с кристали… И ,о майко има дълъг три сантиметра маникюр, с който ако само пожелае може да те изкорми.” След като на две на три изувам маратонките, набързо съм сложен от нея да лежа без да мърдам на един мек кожен фотьойл. Заклет съм от нея да се държа прилично тъй като съм лошо ударен, мда подозренията и за мозъчно сътресение се потвърждават, а това разбира се винаги е опасно. Тя отива да направи специалния компрес който щял да ме ,,стабилизира”. Печално или не, дори не знам нейното име. Мило и драго бих дал да се добера до апартамента ми за да се просна на леглото! Там просто щях да чакам да се оправя или да заспя, а на другия ден сигурен съм щях да съм като нов. Все пак след като аз съм виновен цялата се създала ситуация, решавам да се държа прилично, да издържа всички тормози, за които знам все някога няма как ще свършат. Докато кисна сам, мозъкът ми започва да си прави всички онези неща които се случват след като бъде разтърсен подобаващо. Започвам да си мисля някакви безумни неща, получавам изненадваща ерекция, като дори се заглеждам с наредените семейни портрети върху библиотеката. Всъщност грешка, не са семейни портрети. Това са някакви снимки на едно, единствено същество от женски пол, като се почне от черно бяла снимка на ококорена беба и се завърши със снимка на някакъв плаж и бална рокля във фото. Интересно, коя ли е тя? Сигурно е нейната дъщеря, ама нямам спомен да съм засичал подобна мацка наоколо през няколкото години от които живея тук. Реално може да живее надалеч, да се обажда няколко пъти в седмицата като задава неизменните въпроси от въображаемата вечно повтаряща се бланкa.
- Мамо как си?
- Аз съм добре!
- А как е еди кой си…

*****

След няколко минути компреса, учудващо помага, май. А госпожата се представя като:
- Досега не сме се запознавали официално. – усмивка, подава ми ръка на която освен страшния маникюр има и четири златни пръстена, плюс нежна гривна от сребрист метал. – Казвам се Таня.
- Пламен. – подавам ръка, какво да правя. Освен това се замислям дали Таня не е съкратената Станка. Е ако се беше представила така нямаше да я скастрям, че не я питам с какво е дошла, ама така и не разбрах, защо почти всички Станки се срамуват от своето име. От самата мисъл се ухилвам леко за пръв след падането на топчето през терасата. След взаимното ни представяне се започва някакво яко разпитване, на което съм разпънат на кръст. Няма как да не отговарям на тези мили въпроси, няма как да откажа да си взема сладка , не мога дори да откажа меките чехли ,които уверен съм се пазят само за гости. Явно заради удара в главата мисля бавно! Изпуснал съм кога навън е потънало в мрак и любезната ми домакиня пуска лампите. Скоквам да си тръгвам, благодарейки в резултат на което ми се врътва главата, а в бонус получавам и скастряне от леля Таня:
- Къде отиваш?
- Ами аз… то притъмня ,ще си ходя да си лягам.
- Еее, излагаш се сега! Заради мен се удари така лошо. Ето едвам пазиш равновесие! Не! Трябва да си полегнеш. – въпреки вялите ми опити да протестирам ,че мога да си лежа и спокойно у нас, дори след като изтъквам, че аз сам си съм си виновен. Таня остава непреклонна. Друг път някак съм по – ловък, ама сега моите умения да се измъквам са просто трагични. Въведен съм в досадно подредена стая, която тя представя за детската. Леглото е голямо, хубаво със солидно покривало ръчна изработка, което е махнато на мига. За моя почуда виждам черни сатенени чаршафи, в отговор на повдигнатите ми вежди тя обяснява:
- Мариела много ,обича сатена. Всичкото и бельо е в сатен. – с толкова обич е напоен погледа на Таня, че чак дори аз преставам да си мисля, че нейната дъщеря е малка перверезница. Всъщност, като се замислям докато лелята оправя леглото, досега такава случка нямам в живота. Жена, да я бутна, да и строша яйцата, след това тя да ме превърже, да ме черпи със сладки, да ме слага да спя на черни сатенени чаршафи, ха! Работата отива на ебане, просто няма как да е от чиста куртоазия! Трепвам мислено когато с почуда усещам как кура ми се надига при мисълта да се намуши в сливката на Таня, която точно сега е избрала да се гъзурчи пред мен мъчейки се да извади една мъжка нощница от секцията в стаята. Мислено въздъхвам, вече с едно наум. С леко мократа превръзка на главата, държащ старовремска смешна нощница (модел от 87 година) провеждам, обичайния разговор с лелята. Тя ме уверява да се разполагам добре, утре преди да отиде на работа (в шест часа) щяла да ме събуди (изрита), ако съм искал да ходя до тоалетна тя се намирала еди къде си. Тактично ме оставя сам ,за да облека нощницата! Усещам се като някакъв първолак, даже се стряскам, уж съм самоуверен, непукист с гнусен език гарниран с извратено чувство за хумор, а сега съм матиран от една съвсем обикновена на глед леля. Докато обличам долнището на нощницата ,гледам тлъстата издутина на еректиралият ми член, мислено му се карам, мъча го да спадне под предлога, че ако Таня забележи как съм се одървил като животно, а тя е наистина добра и безкористна самарянка ще се изложа ужасно! На кура ми хич не му пука. Поне нощницата е голяма ,доста разхайтена, като така успешно прикрива всичко. Всъщност ако Таня не е добра самарянка? Ако ей сега се яви гола, облегне се на вратата подобно на героиня във ням филм от 40-те и се ухили като някоя хиена от царя Лъв ,аз какво ще правя? Търся причина да не я изчукам, но такава не намирам. Въпреки всичко не мога да си представя как тази съвсем наглед обикновена жена може да е сексуална маниачка която ми се е точила дълго време. А сега след като съм и падал ,няма да пропусне да се възползва от мен! Въртя се разглеждайки стаята, която според мен е доста постна. За момичето напомнят разни смотани играчки (от рода на скъп подарък), някои момичешки приспособления за гримиране, десетина детски енциклопедии до които в библиотеката на секцията има куп любовни романи, предвождани от Вечната Амбър. Потръпвам, или малката е романтичка или ги е чела малко преди да мастурбира яко на същото това легло на което, ще си легна след малко. Уфф, тая глава! Как може да си мисля такива глупости! Всичко ми изскача от акъла, когато Таня нахълтва в стаята. Вече не е облечена… Не всъщност е облечена! Има някаква сърмена нощница, която държа да отбележа подчертава идеално гърдите и които сега са без сутиен. Те са неочаквано големи, тежки като напъват плата с неподозирана сила. Малките зърна ясно показват къде са, а кръста и нейната талия също никак не са за изпускане.
- Ама ти още ли не си легнал? До тоалетна ли ти се ходи?
- Ъъъ, не. Просто разглеждах, тука стаята.
- Е ,че какво има да и гледаш. – след кратък миг тя добави. –Мариела си взе повечето неща в София, тук останаха само май чаршафите и. Каза, че в ония общежития ще и ги съсипят… - интересно как ли ще и ги съсипят, замислям се аз. Като се празнят върху тях ли? Мисълта е толкова шокираща, че дори на мен ми става неудобно! Сигурно се изчервявам, но лелята не показва никак, дали и тя си мисли за същото.
- Когато човек има мозъчно сътресение трябва да лежи и да си почива! Хайде легни, аз ще загася лампата. Речено – сторено. Мушкам се под лекия юрган в сатенена торба, като оставам по гръб въпреки ,че спя по корем. Очаквам всеки миг, Таня да ми се нахвърли отгоре, а под женската си нощница да има единствено плът и никакви бикини. Членът ми потръпва, а тя… загася лампата като леко затваря вратата! Цели пет минути чакам в мрака, но уви! Явно или аз съм се объркал или тя е чакала някакъв нишан, еба си. Нищо не разбирам, а най – мразя така. Сега ако е искала да се ебем, можеше просто да си, ъъъ натвърди. Все пак е на възраст, сигурно е счупила повече пишки от колкото аз съм виждал на живо през своя живот. От друга страна може наистина да си е добра, мила леля на възраст. Сигурно си има някой Дончо, Панчо или Емил с внушаващ респект космат корем, който съвсем акуратно си я чука като ракета всяка сряда и петък, докато жена му е на каланетика. От друга стана, уверен съм никак не върви ей сега да скокна, да вляза в нейната стая, да си покажа наденицата и вървейки смело напред да я бучна с нея някъде в ням въпрос. Имам смразяващото чувство ,че мога получа шамар през любовния ключ, голям скандал, дори омерзение. Е може да не получа…. Все пак кой ти ги знае жените, може да иска, ама не по – този начин. Вероятно копнее разговор с тема, за тънки усмивки, далечни намеци, споменаване на любим за нея филм, композитор и актьор. Каквото ще да става, ей сега като нищо ще скокна! Докато се изправям, усещам колко ще съм глупав с превръзката, надървения си кур които заедно с идиотската надежда,че женицата иска як секс, чак ми става смешно.
- Я да оставям тия глупости и да си лягам! – промърморвам, след това се завивам през глава мъчейки се да не усещам компреса…
…Заспивам…

******
Някой много гнусно нахлува в стаята, святкайки лампата! Първо се чудя къде съм, какви са тия черни чаршафи, след това си казвам кога се съмна? След това се усещам, че ако навън беше светло, никой нямаше да святка лампата! Хрумва ми дори ,,Танчето все пак реши да ме изхърка!”
- А? Кой си ти бе? Мъча сеееееее! Мъча се да фокусирам поглед, щото повярвайте това не е гласа на моята домакинка! Поне е женски, ако беше мъжки сигурно щях да се готвя за бой. Закривам с ръка очи виждайки младата мацка от снимката. Тя е притежател на дълга черна коса, сини очи, едри цици в кожено яке, впити мръснишки панталони, които ако бяха по свалени надолу щяха да и разкриват клитора, носи също и малка черна чанта която се носи през рамо.
- Защо ми спиш на леглото? – е следващият и въпрос.
- Защото легнах на него. – автоматично отвръщам аз. На тъп въпрос – тъп отговор!
- Добре, защо не си в леглото при мама? – тука вече се оцъклям! Явно тя разбира учудването ми другояче защото додава следното:
- Да не те е изгонила щото хъркаш? Тя хич не обича да и хъркотят! – несъмнено доста се радва на разговора с мен. –А ама каква е тази превръзка на главата ти? Ха пък и ти ми изглеждаш доста малък за нейния вкус, да не те е отвлякла от някъде?! – явно чувството и за хумор е братче-близначе на моето. Интересното в този миг е това ,че никак не е приятно да няма какво да речеш. Опитвам се да обясня историята накратко…
- … и така тя ме застави да лягам тука като каза, че няма да си идваш от София. – довърших. Вече си виждах добре, мацката наистина си я бива. Всичко и е на мястото, даже на местата където се иска повече, има много повече, а уверен съм не е само сутиен! Докато и говорих, тя невъзмутимо, внася едър зелен сак в стаята, разкопчава го като нахвърля един куп дрехи на близкия фотьойл преди да ги прибере акуратно в гардероба. Кима уверено на частите от разговора, в които майка и ме е убеждавала да остана. След края тя се обръща към мен (уверен съм сега изглеждам адски смешен с тая превръзка) питайки ме:
- Е, сега къде ще спя?
- Ааа, права си. Е аз ще си тръгна и без това съм само на три етажа по-нагоре. – мъчейки се да стана благородно, обаче съм избутан обратно в леглото.
- Никъде няма да ходиш! Утре като разбере, че съм те изритала ще ме овика цялата. Сори за началото. Помислих, че сте правили секс, тя не е такава, ама е жена все пак… - фразата за жената увисва във въздуха, докато аз мисля какво да отговоря. Някак скоро не съм имам удоволствието някоя жена да говори така свободно за секса на своята майка, всъщност дори като се замисля никоя не съм чувал да говори така! Както и да е, решавам въпреки леката болка от цицината да се съсредоточа директно върху належащия въпрос.
- А къде ще спиш. - тя побелва очи, след това с насмешка отвръща.
- Е как къде, при тебе не виждаш ли ще има място и за двама ни!
Преглъщам, не обичам да спя с други хора (е с хубави жени като тази обичам, ама искам да правя и секс де), представям си как след двата месеца сексуален пост, нежното и тяло ще се тръкне в моето, как ще получа, офф даже получих ерекция отново. Няма да мога мигна като ми задиша тихо в нейния сън. Мдам, мъкаааа.
Доколкото мога да видя, Мариела явно е от този тип жени които са се издигнали над женското, тоест никак не се притеснява от мен, човек който не е виждала никога досега. Съвсем спокойно си реди нещата, след това отива до тоалетната, като се връща се оказва ,че няма яке и панталони. Прашката и е също черна, доста мръснишка. Гарнирана е с две, ммм ленти ли да го нарека, плюс доста прозрачна мрежичка. Шока в мен настава когато сваля с един замах прилепналият си черен потник, срещу мен се облещват две чашки на червения и, ммм повдигач на цици? Не е сутиен определено, просто защото нищо не крие зърната и ареолите им. С замах загася лампата, повдига одеалото ,след това ми заповядва:
- Мръдни. – нямам избор, мърдам си. Намества се до мен.
- Ей, да не пърдиш под завивките!? – изведнъж изстрелва тя. Дотолкова съм възмутен, че искам да измисля някакъв убийствен отговор. Иначе не ,че не пърдя, обаче въпроса е гнусен просто!
- Бъзикам се не се спичай. – смехът и е лек, звънък като определено е доста секси. – Мама спи дълбоко, бая трудно се буди по принцип, дори някой да хърка яката. Явно и това за хъркането е било бъзик. В стаята има лека светлина от уличните лампи и бездарната луна. Тя се обръща, дръпва малко от възглавницата за да постави глава на нея. Сега ме гледа фронтално и бих се заклел с лека насмешка, ако не беше мрака , който да ме разколебава , относно това с насмешката.
- Я кажи как се казваш? – уф, помислям си явно няма да се спи сега. От друга страна оная ми работа също не и се дреме, ама след като изживях разочарованието да не правя секс с Таня надали би ме огряло с Мариела, въпреки освободеното и държание. Сигурно иска да ме одърви добре, да ме види паднал в мрежата, а след това сладко да заспи.
- Пламен. А ти си Мариела. – не оставам длъжен.
- Позна! – тя също не се учудва ,относно знанията ми върху нейното име.
- На колко си години? – питам, докато се опитам да разперя тялото ми без нагло да я пристисна я с коляно ,я с крак, я с нещо друго.
- Двадесет и една. – на толкова очаквах и да е. Мислено се радвам ,че съм налучкал. След този отговор ,започва да ме пита въпросите които вече ми зададе Таня. Къде работиш, учил ли си, сякаш съм на кантар. Не! На оглед и сега ми определят цената.
- Я кажи какво обичаш най – много да правиш? –въпроса на Мариела е съвсем невинен. Точно ще отговарям и обяснявам на дълго и широко за моите любими макети на бойни кораби с радио управление, когато едно женско нежно, остро коляно намира безпогрешно пътя между краката ми, сгушвайки се върху съвсем замрелия ми пенис.
- Ммм… - оставям темата за корабомоделизма. Тука внезапно проумявам, се търси съвсем друг отговор. Така заедно с новата ерекция, отвръщам:
- Обичам да правя страхотен секс!
- Ама наистина ли? – явно е усетила как се учудвам от това съмнение в моите възможности, затова момичето пояснява:
- Секса е страхотен само за теб или и за двамата партньори? – доста философски казано от нейна страна. Бих добавил също фразата ,,доста нервиращо”.
- Е винаги може да са се престрували, но не смятам, са че лъгали, просто имам даденост в тази насока! – хваля се с лека ръка аз. Нейното коляно леко започва да мачка члена ми който за някакви си двадесет секунди е успял да набъбне до своя пълен размер.
- Просто е големия ми нос, върви и голям …ъъъ.
- Кур? – пита тя.
- Да. – отвръщам, докато ръката ми колебливо намира нейното топло кадифено бедро потънало в мекия сатенен чаршаф.
- Много ти е хубав носа. –отвръща Мариела. Почти съм уверен, че лъже все пак обаче какво разбирам аз от мъже? Ръчицата моя нежно се носи нагоре надолу докато размислям, коя да е следващата нейна цел. Почти съм уверен в това ,че ще правим секс, от друга страна моята добра приятелка ,,Добрата Стара Параноя” нежно нашепва своите коварни съвети. Казва че Мариела си играе с мен, че просто иска да ме мъчи, или пък може да ме изчука, а след това да се опита да ме накара да бъда неин роб (тука бих казал, че не е чак толкова лоша идея това последното).
Премествам ръка нагоре, някак още не е назрял момента да тръгне надолу. Вече и двамата само дишаме, с онзи вид дишане което се получава в подобни начинания. Когато с леко треперещи от възбуда пръсти докосвам чашката на нейния сутиен и намирам щръкналото зърно с пръст, нейната ръка намира моя бицепс. Момичето се извърта леко на страни, за да ми е удобно да мачкам гърдите и. Аз разбира се не пропускам, от своя страна тя започва да прокарва ръка през рехавите косми на моите стегнати гърди. Кракът който е между моите крака, започва да прави някой ритмични възвратно – постъпателни движения които ме докарват до тиха лудост. Усещам горещия неин дъх, няма как повече да го усуква, ще я чукам! Успявам да застана отгоре и. Целувам я нежно по устните за пръв път. Целувката и е някак странна лека, нежна с намек за далечна неувереност, която прелива от необуздана страст. Малкият и език се вмъква в моята уста, ръцете и започват да шарят върху гърбът ми. Усещам с твърдостта на моя вкоравен член, нежната мекота на пеперудката и. Правя няколко тръквания колкото да я наточа, след това скривам глава под одеалото като започвам да смуча лявата и гърда. С другата си ръка я хващам за задника. Мариела стене тихо, тя плъзга нежно устни по мен. Нейните малки нежни ръце, ме мачкат опитвайки се да откършат парче, страстта се разгаря все повече между нас. В леглото става някак жежко, шибания повдигач за цици ми пречи, затова губим няколко ценни мига докато го сваля. Захвърлям го някъде извън леглото, след това с двете си ръце се концентрирам върху нейните големи гърди, които меко подават на моите ласки…
Когато спускам език надолу, не подминавам мъничкият и пъп, но не се задържам дълго там. Опитвам се да сваля шантава прашка, обаче не ми се отдава! Има прекалено много шибани ластици по нея, затова предприемам решителен ход! Напъвам мощните си мишци, плата се разкъсва заедно със стона на загуба който излиза от устните на Мариела. Мъдро тя не възроптава гласно, срещу загубата на седемте лева за малкото разкъсано черно парцалче (може да са били и седемдесет и два, ама какво ми пука?). Впивам уста в топлата мокра путка. Започвам да я ближа така както немска овчарка си облизва паницата. След това вкарвам нежно показалецът си вътре, започвайки да го мърдам нагоре –надолу. Стенанията на Мариела се усилват, едва смогва да промълви:
- Искаааам…
Отказвам да се подчиня на този призив и да вкарам кура ми вътре. Започвам да дразня и тормозя нежния клитор с ръка, докато с другата се протягам нагоре за да сграбча лявата и гърда.
- Искам! – викът е доста силен. Обаче съм я хванал на тясно ,а така никак не ми пука. Продължавам настървено да я дразня, нейното тяло започва да трепери, чува се пресеклив вик. Мариела тръпне в клиторен оргазъм! Мъчи се да ме избута, но не успява!
Докато е още ошашаване, аз навлизам в нея. Върху кура ми има толкова мъзга ,че той се гмурка в нейната пещера от раз!
- Ох, ох, ахххх. – се изтръгва от нея при това брутално действие от моя страна. Уверен съм, че поне седмица ще нося гордо върху гърба ми следите от нейните нокти които в този момент прокарват алени бразди върху него. Ритмичните ми движения продължават докато под лекото юрганче не става поне 100 градуса. Тогава спирам за да го разкарам, карам я да се обърне на задна прашка. След това просто и го набивам до дъно.
- Гадииинааа! – с трепет тихо стене тя, докато моя корем плющи върху нейния задник създавайки онзи интересен пляскащ шум. Поне десетина минути се задържаме в тази поза, когато го изваждам за да я накарам да го лапне. В очите и се чете отчаяна молба да продължа да я чукам, но в мен няма милост! Трябва да си плати тук и сега всичкия майтап който отнесох! Ръката ми стои върху нейното теме за да я насочва с каква бързина и колко дълбоко трябва да го погълне.
В интерес на истина съм впечатлен, това момиче има талант. Без да се задави до смърт успява да го нагълта почти целия! След само някакви минутки, решавам да не съм излишно зъл, вадя го. След това я целувам по устните, усещам пак плахата целувка, която се променя в лека захапка, когато го вкарвам отново там където му е мястото. Тази част е дива, необуздана. Сякаш се борим един с друг. Аз я поря с моя кур, а тя стиска със сетна сила мускулите на стоманената си вагина. Ускорявам темпото, от нас се изтръгват само пресекливи стонове. Толкова ми е топло, така ми се пие вода! Нищо не ме интересува! Продължавам да я чукам, безспир.
- Можеш ли … още? – пита тя. Явна е нейната подигравка, в отговор на това, ускорявам своето темпо. Усещам как се изкъртвам направо, скоро ще умра…Тласъците ми са толкова чести колкото нейните сподавени хрипове. Чувствам как онова върховно нещо започва разлива топлина примесена със сладка сладост между краката ми. Започвам да се пренасям в един друг свят, сякаш всичко става ритмично.
Тласък след тласък! Ето момента идва! За съжаление, знам че трябва да го извадя, точно когато е най – хубаво. Подготвям се за това. Когато усещам, че на следващия тек ще се празня неконтролируемо, краката на Мариела се стягат като менгемета около моя кръст. Мъча се да се измъкна само и само за да не свърша вътре, но малките тласъци са достатъчни за да започна да се празня като животно! Явно в този миг, тя също изригва в своя оргазъм! Тъй като всичко вече е загубено, просто се подчинявам на инстинкта да го набия до край в лакомата и путка. Празня се дълго изпитвайки такъв кеф, че чак скимтя…

*****

Малко след края, чуваме ясно как вратата на спалнята на стопанката на дома се отваря! Двамата се споглеждаме! Разбирам, че я виждам, ужас явно се е развиделило вече! Наистина вече ясно виждам предметите в утринния сумрак. Сигурно алармата на майка и е сработила! Навярно, ей сега ще нахълта да ме буди. Виждам че и Мариела мисли същото, съдейки по ужасеното и лице надали би искала майка и да разбере, с какво си е запълвала времето тази нощ! Скачам, за да сбера юргана, чудейки се как да я прикрия под него. В мига в който тя замира скрита от долу, а аз се правя че спя. Вратата леко се отваря.
- Добро утро. Как си. А ти си свалил превръзката вече. –отговаря бодро мама Таня. Аз дори нямам идея къде и кога се изгубила и превръзката и мозъчното ми сътресение. Правя се на току що събуден:
- Ами сигурно много съм се въртял… - този миг усещам как Мариела отдолу, налапва целият ми член. Който въпреки спадналото свое състояние дава индикации ,че след миг ще е стомана. – Спах много добре, благодаря ви… - Мариела включва и ръка при тази фраза, която започва нежно да ми гали ташаците. - … госпожо.
- Не се тревожи, момче. Аз смятам, че хората трябва да си помагат едни на други, нали затова сме съседи. – отчаяно да искам Таня да се разкара, заедно с полупрозрачната си нощница, за да спре дъщеря си, която продължава да ми прави свирка! Въпросната съседка, не се отказва решава да води разговора до безконечност. Усещам топли вълни да ме заливат целия, за щастие юргана е добре слегнат, не си личи че има човек отдолу. Чува се само тих мляскащ звук който е игнориран от лелята. Дори сака, дрехите и всичко които говорят за завръщането на Мариела не са на лице…
Всъщност не, полусутиенът който захвърлих на пода е все още там. Е леко е прикрита от стола пред бюрото, но е само чиста проба късмет да не бъде забелязан!
- А ти се изчерви, горкия колко е срамежлив! – горката идея няма от какво е това изчервяване. – Хайде аз ще те оставя да се облечеш, защото след двадесет минути тръгвам за работа.

*****

Мариела успя да ме изпразни малко след като вратата се хлопна, оргазмът беше толкова зъл и свиреп, че минута след това едвам мърдам. Мацката която на дневна светлина изглежда доста красива (демек не е изгубила снощния си чар) ми смигва.
- Мой човек аз ще се скрия в раклата, ти оправи леглото, след като тръгнете ще изляза.
- Мхм! - отвръщам единствено ,аз за друго нямам грам сила.
- Иии…. Кажи в кой апартамент живееш!
- Двадесет и първи…


*Край*







П.С. Посвещавам те на жената която ме накара да те родя в недрата на моето подсъзнание.
Върнете се в началото Go down
 
Как се получават нещата…
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Общ форум :: Лично творчество :: Рахвин представя-
Идете на: