Моля, въведете потребителското си име и паролата, или се регистрирайте!




 
Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Latest topics
Юли 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     
КалендарКалендар

Share | 
 

 Тя трябва да бъде моя!

Go down 
АвторСъобщение
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Тя трябва да бъде моя!   Нед 11 Окт 2009, 21:42

Tя трябва да бъде моя!
4.3.1999г11:53ч.-11.03.1999г.

Дъждът плющеше по огромните панорамни прозорци на двореца.Аз стоях полуизлегнат на мекия диван, бавно отпивах сока на рения.Момиче с бледо-атлазени очи и прилепнала сребриста пола по щедрото и тяло ме,бе прегърнало през врата.Усните ни често се сплитаха и ръката ми мачкаше гърдите и.
През повечето от времето си ,бях зает да наблюдавам маскенбалът от форми и цветове.Мъже и жени облечени в костюми,виждани за пръв път в този свят се въртяха пред мен,под ритмите на непознат ,но мелодичен танц.
Изведнъж прозорците се отвориха.Заедно със студения есенен дъжд нахлу и фигура ,обгърната в плътна зелена коприна.Тъмните воали на плата се завихриха около бялото голо тяло,на синьокоса брюнетка с оранжеви очи които хвърляха виолетови искри.Тя слезе от перваза ,загърна се в дрехите си ,и се присъедини към танцуващите.Слуга в сива ливрея ,затвори прозореца и се отегли дискретно.Очите ми проследиха съвсем за кратко тайствената непозната,после обърнах погледа си към панорамата която се виждаше през прозореца.Дълги сини струй обливаха, крепосните кули на хризантемите. Белите цветя на които укрепленията дължаха името си,едва се забелязваха. Медни светкавици прорязваха ниското тъмно синьо небе.Слънцето макар и вече залязващо обливаше в златно зарево града.Умиращите лъчи и големите камини от зелен мрамор,хърляха своите мъждиви отблясъци върху танцуващите.Скоро студената ,но прохладна нощ щеше да падне.Оставих чашата на масичката от кост и метал.Прегърнах топлото тяло на момичето,което замаено от сгряващия и отпускащ сок на тинията,заспа в прегръдките ми.Целунах меката ,и шия и склопявайки очи засънувах на дивана.
Когато се разбудих малко от двойките бяха останали в залата.Повечето от тях тацуваха оскъдно облечени.Телата им играеха балет.С невероятна ловкост, под погледите на десетина зрители, те създаваха фантастични фигури ,никога не съществували в геометрията.Всички имаха прекрасни тела като жените и мъжете от моите сънища.Станах ,протегнах се и тръгнах безцелно из просторните коридори.Краката ми сами избираха своя път,и не след дълго се озовах до кулата от червени тухли наречена ,,Веанире".Запъхтян от изкачването на триста и едно стъпала стигнах до терасата на върха. Полумесеца на бялата луна хвърляше сенки по пода от резбован дъб.Розовия храст висок сто метра стигаше чак до тук ,а от цъфналите сини рози измити от следобедния дъжд се носеш лек аромат.Зад мен имаше стая за гости която рядко се използваше заради мързела и височината на кулата ,но ако човек искаше да се усамоти мястото бе идеално.Вратата е леко открехната затова решавам да вляза вътре.Двата големи прозореца са разтворени и хладен въздух облива голите ми гърди.Очите ми бъзро привикват към сумрака и тогава забелязам ,че завесите на старото легло са спуснати.Доближавам се и леко отмествам белия тюл.
Голите слаби тела на две дългокоси жени спяха прегърнати едно до друго.Малките щръкнали гърди издаваха благородния произход на едната.Когато се взрях по внимателно разпознах волевата брадичка на Клара сестрата на Барон Ормус.Другата жена която,бе прегърнала дамата приличаше на слугиня от Гродоунлес.Къдравата и дълга зеленикава коса ,бе обсипана с шноли от бисерни миди.Усмихнах се в тъмнината.Нямах представа за тайната страст на Клара.Някога тези знания можеха да ми потрябват.Върнах се и откъснах една роза.Оставих я на възглавницата между двете.Когато отвореха очите си на сутринта щаха доста да се изненадат.
И тази нощ щях да остана без привлекателна дама...Потънал в нерадостни мисли се насочих към голямата трапезария която се намираше в сърцето на двореца.Таях смътна и неопределена надежда някой слуга да се навърта в залата за да ми сервира.Не след дълъг преход през коридорите ,които са потънали в полумрак (осветявани само от догарящи свещи) пристигнах до своята цел.Голямата банкетна маса на която преди осем часа вечеряха сто човека сега ,бе почти празна откъм гости ,но отрупана с ястия.
Фруктиери с плодове които никой нямаше да опита ,ядки аш-ариш изпълват дъбоки стъклени купи ,настройки на наркотици от трите континента чакат напразно някой да ги отпие от кристалните чаши.
Какъв разгул мисля ,аз връщайки се в спомените си отпреди четири месеца...
Планините в северната част на Осало дивите племена ,Угрук-казз които избиваха керваните с храна, и ни бяха оставили само с брашно и гранясала сланина.Войниците ,от мен да знаете имат най-висок дух когато са сити,наспани и скоро са изнасилили някого.Трите неща липсваха тотално на моите хора.За една семица половината корпус най-вече Амбрици и Дараа-лий дезертираха.Угрите ни атакуваха от засада и само аз оцелях ,защото имах кон с който успях да избягам.Гладът.Гладът е страшна работа.Виеше ми се свят,и на мястото на корема ми сякаш имаше яма.Бях някак тотално тъп(но не защото съм военен), единствената ми мисъл бе само как да намеря храна.Убих сърна,но намях огниво ,а всички дърва наоколо бяха влажни...Винаги съм си мечтал да имам гърбица като камилата и в нея да държа запас от храна и вода...Но както и да е, това е пътят на живота.Сега мога само да кажа ,че преди четири месаца ми бе по-интересно отколкото сега.
В далечния край на масата някой вечеряше ,седнах в празния противоположен край и зазванях с платиненото звънче.От сенките изплува слуга със сънено лице и отнесе поръчката ми.Трябваше му четвът час догато я изпълни.Реших междувременно да обърна внимание на фигурата пред мен.
За приятна изнената тя ,бе женска и сравнително привлекателна ,ако Тижин беше жив ,щеше да и даде пет плюс.Всъщност моя учител по тактика,бе дал само на една жена шест ,но нея ,бе покосила чумата преди аз да се родя.Все пак той пазеше портрета, и в цял ръст изрисуван с маслени бои от самия него.Интерсното ,бе, че тя не беше никак красива ,но никога не съм имал смелост да му го кажа.Знам ,че го е показал само на мен и още двама човека.Но за тях по-късно.
Разделяше ни сравнително голямо разтояние,за да я атакувам фронтално ,обкръжавайки я по фланговете с измамни змиевидни движения.Благодарение стотиците дебели колкото ръка свещи наблюдавах (макар и с мъка) съвършенното и тяло.
Нейната коса е тъмно кафява ,постригана в къса военна прическа.Тоалетът от стомана,злато и жълт сатен ми напомня за някоя имперска жрица от вечно заледения запад.Гърдите и се побират в умело отляти форми от злато.Там където трябваше да се намират нейните зърна,блестят два сини опала. На голия ,и пъп се кипри голям бял бисер.На малки те си уши е закачила два медни полумесеца за обеци.Те са толкова излъскани ,че чак от мястото където съм сега виждам отблясъците които хвърлят навсякъде.
Мисля за какво си мисли тя…?Не ми прилича на някое от нежните градски цветя които познавам.Повечето от тях умират от страх щом видят някоя мишка,а при вида на мъртвец припадат или изпадат в истерия.Те постоянно замислят коварни планове как да се оженят,а направят ли го сякаш пощурели си търсят талантлив любовник.Малко жени се сражават по бойните полета,още по-рядко някой от тях преживяват три сражения и са толкова красиви…
Докато опитвах изисканите блюда забелязах ,че не само ,аз оглеждам сътрапезника си.С нея неколкократно си засякохме погледите…когато се погледнахме повторно получих за награда топла усмивка. Реших да не и оставам длъжен и също я уверих в чуствата си.
Сякаш след деситилетия прислужника донесе поръчката ми.Вкусно кафяво месо от битана и голямо количество сладка рача.Бавно наслаждавайки се като ценител (какъвто всъщност съм) се заех с храната.
Все пак внимателно ,я следях кога тя ще приключи със своето ястие.Мисля ,че забеляза моето старание и доста преди да се заситя стана от масата.Реших да се прежаля и също последвах нейния пример.Първата стъпка ,бе моя:
-На вашите услуги ,Линор Кадлин.-ясно забележимо очите и се приплъзнаха по моето тяло.Подадох ръка и целунах нейната.Тя е със силна китка,мазолите от меча ни най малко не загрозяват дългите и прави пръсти.
-Янита Овинтер …на вашите заповеди.-иронията и е доста явна ,защото аз я поздравих като войник ,а вероятно сега вероятно иска да забрави ,че е такава.Вечерта е несравнимо прекрасна.-вметнах набързо мъчейки се да сътворя нещо в движение ,защото нямах никакъв план.Голяма простотия както би казал ,Тижин.Но той беше перфекционист,не жалък имитатор като мен.
-А зелените ви очи блестят вълшебно на светлината от факлите.-ми отвърна на несполучливия опит да завържа разговор.-После може би ще кажеш ,че ме познаваш отнякъде ,ще ме забамосаш с нещо,за да се опиташ да ме прекараш.-с лека развеселена усмивка продължава Янита.
-Всъщност си права ,наистина искам да правя любов с теб,но ти наистина ми се струваш позната от някъде.-атакувам пък да става каквото ще.
-В Хайн-харад когато ни разбиха ,йирите.Ако си бил под заповедите на генерал Евнур Мелача...
Този спомен е твърде болезнен за мен.Още тръпна понякога когато се сещам за пустите планини покрити единствено с лишей,студ и ранените ми бойци.Племената Йирите които ни гонят,гладът който ме разяждаше отново за пореден път ,като киселина.Погнусата когато изяждахме телата на собствените си другари и писъка на лешоядите които издаваха къде сме.Две седмици се скитахме докато намерим път който да ни отведе далеч от там;Или битката от засада ,когато ни изненадаха в клисурата и избиха половината от отряда заедно с нашия предводител. Отвратително…с две и повече думи.
-Мдаа там си бях, обаче определено не си била с мен ,защото щях да те помня малко народ се спаси тогава.
Тя се усмихна съжалително съзряла чуствата изписани на моето лице.
-Аз бях сред подкрепленията…които пристигнаха.Но както и да е.-изведнъж ме погледна право в очите с твърд и немигащ поглед.-Мъжът ми е на поход и мисля ,че добре ще се позабаляваме тази нощ... ако желаеш.
Знам какво да правя в такива ситуаций просто обхванах с ръка нейния гъвкав кръст и се насочихме към едно много специално място.

Личната ми карета спря пред висока куполообразна постройка която е полузакрита от десетки лаврови дръвчета.През гигантските заретъшени прозорци от стъкломозайка се процежда бледа червена светлина.Писък на прилеп процепва ноща сякаш известява появата ми, пращам кочияша в един евтин ресторант с заръката да се върне на зазоряване.Тялото и мирише на парфюм от островете на запада ,лек и нежен същевременно остър и възбуждащ.Мусколите на вратът и са отпуснати до такава степен ,че биха заблудили всеки ,но не и мен.Лекото пристягане на един мускол наречен на Атаф скитфи издава възбудата и нервното напрежение характерно за всички жени когато изневеряват.
Незабелязано преминахме през извитата врата освавяйки незвмутим спящия пазач в креслото му от ракита.Помещението в което се озоваваме е осветено от четири догарящи факли ,чийто смрадлив на билки пушек се издига към отворените прозорци на тавана.Огромен, широк басейн с топла минерална вода стои в центъра на таак-аригската мозайка, по-чийто шарки се гонят акат и табрин.По нея има копринени възглаванички които пренебрегваме ,събличаме се бавно и влизаме във водата.Поглеждам я под сюарелистичната светлина на трепкащия огън и...
Тижин ми бе изнесъм специален урок как да се любя с жени подобни на нея.Започнах нежно и внимателно докосвайки съвсем леко яките мусколи на гърба и ,прекарвам леко пръсти по-гръбначния стълб.Гърдите и се опират в мен стопляйки ме приятно, тя също не стои безчуствена, усните и докосват шията ми качвайки все по-нагоре...
....спомням си един от най-интересните му уроци.
,,Когато си правил така наречената любов със сто жени ,едва тогава може да разбереш истинското дълбоко чуство...То няма нищо общо с любовта, нарича се атамурт което значи ,усещането на истинското щастие и наслада.Сам знаеш ,човек рядко е напълно щаслив на този свят и още по-рядко го осъзнава."
Е сега съм в атамурт, докато прониквам в нея ,а тя шепне в моето ухо.Водата е на една температура с телата ни ,нещо което ни затопля, чуствам я като пламък в моите обятия.Бавно потъваме в екстаз целувайки се, водата се затваря над главите ни...
Минават часове на несъизмеримо за мен удовствие,тихите и хрипове показват ,че и тя е в облаците.Накрая Янита пое нещата в свои ръце оставяйки ме легнал на хладната мозайка, останал без дъх.Тя също лежи до мен.Повдигна се на лакет ,пооправя разрошенита си мокра коса:
-Искрено съжелявам ,че не съм те срещнала когато бях на двадесет...
-Защо да е жалко?-бързо вмъкнах аз усещайки неприятен миг на откровение.
-Сега на колко си?
-Двадесет и шест.-отговори тя.
-И има някой друг...-продължавам мисълта и аз.
Тя само кимна и каза:
-Но сега е далеч от тук ,а ти си пред мен.
Тя се метва отгоре ми и впива устни в моите.Там на студения под гореща като светкавица ме облада отново.Потъвам в във вихъра на екстаза усещайки двата ярки контраста студа на пода и топлината на тялото и подобно на два полюса които комбинирани неизвесно защо ми доставяха удоволствие.
Когато през прозорците започна да прониква бледосинкаво сияние ние облякохме безразборно разхвърляните си дрехи.На излизане пазача все така кротко спеше на плетения стол унесен в сънищата за нещо по красиво от сегашния живот.Каретата ни чака ,кочияша е бодър и добре играе ролята си на незаинтересован служител докато се качваме.Изплющява камшик конете изпръхтяват и поемат напред.
-Къде искаш да те оставя?-питам, аз.
-Площада на Гиланок ще бъде добре.- внимателно я наблювадам и когато погледа и за нищожен миг се ,среща с моя питащ и нерешителен давам своя отговор.
-Искаш ли да прекаращ оставащите дни на бъдния си живот с мен.?
Тя мълчи достатъчно дълго за да се замисля дали ще ми даде отговор.После ме поглежда право в очите и промълявава:
-Живота е вечен избор ,Линор сам трябва да избереш искаш ли да заложиш живота си за някакво преходно чуство- тук очите и блесват незнайно защо-наречено любов.
Каретата спира на площада тя отваря вратата и потъва в ранобудната тълпа на чаени търговци и продавачи на наркотици.Затварям вратичката и подавайки сигнал на кочияша да ме откара в имението ,потъвам в размисъл за важните ценности в един живот.
*************
Всеки ден по залез слънце обичам да посещавам кула Туня.На последният и етаж се намира привлекателен ресторант с открит покрив собственост на тунец от В’бад.Печените паяци, вкусните калмари и зародишите на гущер бреам са ястие точно за моя изтънчен вкус.
Тази нощ когато октомрийските звезди са така ярки в небето.До мен e руса до бяло робиня която предиобед откупих от робския пазар.Тя е бивша царска наследница на Хирим-ин малко царство скрито далеч на изток в лабиринта на Геалайските заливи.Не знае езика ,а и е доста опърничава ,но има нещо в начина и на държание който ми подсказва ,че тази нощ ще промени мнението си за мен.Докато хапвам печените паяци заляти с тирски сос получавам изненадващ удар по тила и едва не забивам глава в чинията.Вбесен се обръщам готов сурово да накажа виновника за това унижение...
Зад мен стои не кой да е друг ,а генерал Евнур Мелача прославанения пръв меч на нашия император.Въоръжен е с дълъг ятаган ,бронята му от припокриващи се плочки стои като излята по-тялото му ,а за шлема има цяла история.
-Използвам правото си на дуел с вас ,Линор Кадлин.Дуела ще e до смърт ,а награда е по-скъпото от живота ми ,моята нурска роза ,жена ми Янита.

Когато един генерал използва правото си на дуел не може да откажеш ,но това бе последната мислъл която ми мина през главата.Изправих се и му се поклоних вежливо както ме е учил ,Саратек човека който ме обучи да се бия и убивам така ,както ме научи Тижин да оценям и обичам.Дуелите са редки и винаги се провеждат веднага след предизвикателството ,за да неможе послабата страна да си наеме убийци или измисли друга хитрост.Вземам любезно подадената ми извита сабя от един чужденец от Хараман и правя проучваща осморка с нея.Генерала за който се знае ,че е успял да унищожи лично две петорки Думрайдаски убийци в една битка заема позата ,,Мир в очакване на меч” ,аз му отговарям с ,,Змията хапе в пек”.Лявата му ръка е ниско долу десния крак е извит с уклон по който разбирам ,че ще атакува с удара ,,Косач и тръстика”.Отскачам назад и конраатакувам в ,,Падащ орел” той е изтински виртуоз и блокира в ,,Скален свод”.Лицето му е безизразно поне тази част незакривана от шлема, няма дори ситните издайнически капчици пот които така често разкриват носеното вътрешно напрежение.
Гоним се дълго и майсторски.Масите и столовете около нас са на трески, някой от зрителите застанали плътно до парапета носят кървави резки върху телата си след като не са се отдръпнали навреме от някой несплучлив удар.
,,Вихрен кон” е посрещнат от ,,Бесилка” която преминава в ,,Косач и тръстика” Евнур не успява да разпознае удара до последния момент в който може да му противодейства и сабята поразява дясната му ръка забивайки се в плочките с инкрустации.Ответната му атака оставя дълбока един сантиметър рана през гърдите ми от която щедро руква кръв.Но аз имам предимущество... ще използвам удар който само ,Саратек може да изпълни и от всичките му ученици научих само аз.,,Усмивката на валкирята” се устремява към главата на моя враг и ако успее награда ще е една.
Тя ще бъде моя!


На Диан.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Тя трябва да бъде моя!   Пон 12 Окт 2009, 21:54

П.С. То ако някой е навит да оправи някой правописни грешки нека действа Smile Просто съм много зле с граматиката, винаги имах там 3, докато по литература връзвах 4 Pff
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Тя трябва да бъде моя!   Пон 12 Окт 2009, 21:57

Може да напишете и някой коменар, като отрицателните такива са ми градивни, затова не ме щадете.
Върнете се в началото Go down
samo_vidi
Голям ебач
Голям ебач
avatar

Cancer Брой мнения : 521
Дата на регистрация : 08.09.2009
Години : 45
Местожителство : там, където съм обичана

ПисанеЗаглавие: Re: Тя трябва да бъде моя!   Съб 24 Окт 2009, 14:46

Хм, частта с вкуснотиите не ми се понрави, щото са прекалено екзотични, но стилът на писане е увлекателен. Поздравления и чакаме още ! Smile
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тя трябва да бъде моя!   

Върнете се в началото Go down
 
Тя трябва да бъде моя!
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Общ форум :: Лично творчество :: Рахвин представя-
Идете на: