Моля, въведете потребителското си име и паролата, или се регистрирайте!




 
Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Latest topics
Декември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      
КалендарКалендар

Share | 
 

 Мъгла, дим и пари. Роман.

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next
АвторСъобщение
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пон 07 Сеп 2009, 21:53

First topic message reminder :

Мъгла, дим и пари
1. УКВ - waves

Обичам да се събуждам така.
Забравил какви съм ги вършил нощес. Преизпълнен с някаква нелепа оптимистична вяра в бъдещето и новия ден. Всъщност снощи беше адска тъпня, на което пряк свидетел са маратонките ми - мърляви, опличкани с кал, а онова бледо червеникаво петно е или кръв или кетчуп. Подпрени на стената, една върху друга, чорапите са се оплезили от тях като кучешки езици. Изваждам ръка изпод завивката, натискам PLAY и стария ми касетофон Panasonic който засвирва нискокачествен запис на ,,Въжен" от Хиподил - целия изпълнен с шибано пращене, драскане и тук-таме провлачване на китарата. Тежкият ритъм и безумни вокали събуждат престъпната ми мисъл по-бързо и от тройно кафе. Изпъвам се в кревата и започвам да филмирам наум различни комбинации,, които биха ме довели до крайната ми цел - бързо и лесно забогатяване.
Винаги съм се чудел дали в главите на другите става същото или просто аз съм някакво изперкало копеле което са пропуснали да опандизят.

СЦЕНА 1
Място: Където бачкат тъпи путки (магазини за нещо, рекламни къщи, фризьорски салони, може банки и т. н. )
Действащи лица: Аз, Тъпа Путка, Куки
Въоръжение: Юмрук

Отварям спокойно гъзарската врата на предполагаемия магазин. Отсреща ме гледа кравешки тъпа перхидролка.
-Мога ли да ви помогна?-пита с едно пренебрежение, което трябва да ми подскаже, че съм не на място там.
-Мммммм, всъщност мога да си помогна и сам - казвам спокойно докато се приближавам с бавни крачки към нея.
Вглеждам се в празния и поглед скрит зад синьо-сивите и контактни лещи. И тогава, БАААААМ! юмрук в без това и кривия и нос. Тя полита назад и се приземява върху някакви рафтчета и етажерки. Дръпвам и чантата PRADA (менте естествено, колкото и свирки да извъртиш кучко, 900 евро за чанта няма да спестиш), отвътре се разлитат всякакви евтини и ненужни боклуци – сенки, кърпички, тампони, кондоми... Поне телефона и е скъп, а и портмонето и е заредено с няколко петдесетачки.
Излизам навън изкефен с подут до пръсване мозък от адреналиновата инжекция. Ловко разглабям телефона, изхвърлям СИМ картата, а батерията прибирам в джоба, за да избегна проследяването.
Естествено после си представям куките, мръсната Лада, шибания арест, палките в мазето и въпросите,, които ти задава някакъв следовател, задължително облечен в овехтяло пилотско якенце от изкуствена кожа.
„Знаеш ли, че за грабеж дават 5 годинки, моето момче?”
„Момичето иска да заведе дело за средна телесна повреда, знаеш ли, че това са още 3 годинки?”
„Ако зависеше от мен боклуци като тебе нямаше да излизат от затвора?!”
„Абе еееей, пикльо, мангалите ше ти разцепят пропката от шибане, ей!”
Винаги си представям куките в края на всеки сценарий. Може би това ми спасява задника засега.
После идва втората сцена.

СЦЕНА 2
Място: Улица
Действащи лица: Аз, Путка с БМВ, Куките естествено, къде без тях
Въоръжение: Пистолет, любимата ми марка е „Хеклер & Кох”

БМВ-то е спряло на червено на светофара. Вътре дъни някакъв противен хаус, путката си клати главата в ритъм, след като амфетът е разял и без това малко останалия и мозък. Отварям врата, улавям ръката и с едно рязко дръпване тя се озовава на паважа. Сядам в колата, тя подскача и почва да крещи, аз само и показвам патлака и тя млъква. Газ... гумите свистят.
Подкарвам като луд из улиците, поглеждам километража – 100, 120, 140, 160. Ето ви и вас най-накрая, копелета. Една бяла Астра зад мен пуска светлините и тръгва да ме гони. Малко трудно ще ме хване. След минута-две астрите са вече три на брой. Точно така, момчета. Сега вече е интересно.
Забивам машината в някое дърво, превръщайки един куп пари в сплав от ненужна пластмаса и усукана ламарина. Срязвам еърбега с чекията, измъквам се през натрошения прозорец и откривам стрелба с патлака по тъпите копелета целейки се в главите им.
Ха, куките ще ме застрелят с особено удоволствие, после заглавията по вестниците ,,Луд бандит загина в престрелка". Сто процента ще напишат, че съм бил под влиянието на наркотици, въпреки, че аз никога не съм ползвал. Просто трябва да се оправдаят пред обществото, че видите ли полицаите вършат някаква работа изпълнена с риск.
Мога да цитирам статията дума по дума, дори ако някога реша да правя нещо такова, ще го напиша предварително на mail-а ми и ще им го пратя.
След това ще има Metallica и ,,Seek&Destroy".

Мамка му! Мразя да стоя потънал в безумно мисли без да правя нищо. Сещам се за леля ми, която обича да казва „Трябва да се яде” . Винаги са ме радвали подобни неоспорими безсмислици, особено когато тези, които ги изговарят ги комбинират с поглед тип от „Ти записа ли се доброволец?!”.
Рипвам бързо от кревата нахвърляйки се на студа, който одеялото до този момент не пропускаше. Пускам духалката „Philips”, вентилаторът раздвижва праха в стаята, докато токът бързо нажежава нагревателите . Стоплям си дрехите, после ги обличам продължавайки да се топля, мъчейки се да изстържа калта от левия крачол на анцуга.
Тату запяват от касетофона „Я сошла с ума”, подходящо оформление за подобен зимен ден като сегашния. А може би и като снощния, от който нямам много спомени. Изяждам половин суха вафла „Фокус”, слагам си часовника, пускам бокса в джоба, скривайки добре металната кутийка “Fisherman’s friend”, в която има три грама от тревата на Общия. Надявам се да я продам днеска на лапетата дето се събират в гимназията.
Стана ми весело като си спомних какво видях снощи. Минавах покарай Строителния и гледам, идиотите играят на баскет под оранжевата светлина на лампите слушайки долнопробен рап имитирайки смотаните мангали на Америка, чернилките. Гледам Коцето и той се мъчи да дриблира, имитирайки съсредоточено ония генетични отклонения от NBA. Ебаси ташака вчера с техните правиха лютеницата. Гледах го през прозореца как за пет часа ми обели поне 10 кила чушки, а сега е голям тежкар. Хе,хе рапери сте ве, рапери както казваха ония харманлийски цигани в казармата.
Излизам в коридора като пич знаейки, че хазайката се е изнесла към градската градина още в седем сутринта да организира пенсиите на въоръжена борба срещу чумата на свободата, капитализма. Отключвам,заключвам и се заемам да направя първия ми коварен план за деня да монтирам УКВ предавателите под масите в ,,Италианската". Там мястото е просто идеално за големи бръмбари, шибаната им несизнам колко волтова батерия заедно с малката платка никак не са малки, а масите там са с удобен плот. Като лепнеш черното тиксо през средата им, шанса някой да те усети е 0. Проверявам дали малкото радио е в джоба ми, където е по - принцип мястото му. Сутринта асансьора за моя приятна изненада работи така, че пътя от деветия етаж до партера е лек. Вътре мирише яко на разгонена путка може би Paco Raban или XS. Мисля че даже знам коя е, гаджето на плейбоя на четвъртия, който всеки ден води различна патка от ,,манджата'' да я шиба докато майка му е работа. Слагам слушалките Sony в ушите си, които не харесвам, ама не се виждат от страни. Скоро бърчейки физиономия от чалгите на, които попадам намирам пиратската станция на Стефан - Шайбата чийто предавател е мое дело и е свързан директно с компютъра на тавана. От там разпръсква мр3 - ките на shifle.
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса


Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пон 21 Сеп 2009, 19:01

*************
Да им го туря на всички тревомани и крадци на коли... Винаги когато ти трябва някой от тях за да им продадеш нещо са хипер задоволени.
Вървя разсъждавайки къде да спечеля малко пари, които ще ми трябват за излизането снощи. Сещам се!
С бодра стъпка подритвайки разни цигарени кутии се запътвам към шибания компютърен клуб Емпайър. Влизам вътре където може да е топло, но както винаги остава вмирисано на долнопробни цигари. Отивам на бара оглеждайки всички келеши със злоба на която те не обръщат и грам внимание. Путката с приятна черна коса издокарана с леко перверзна физиономия обяснява нещо на някакъв олигофрен третокласник, който само и вика ,, ... Шефке туй, Шефке онуй. ”. Накрая се разбират тя ме поглежда и аз я питам:
- Нещо за МаХ чува ли се?
- Какво да се чува? - леко с подозрение ми връща топката тя. Сменям диалога от normal на easy и пробвам пак.
- Да е тука някъде. ?
- Долу е. - зацепила отговаря девойката. Не е виновна тя просто са я родили такава трябва да се изруси за да предупреждава от воле.
Слизам по стълбичките като оглеждам за него. Немирам го да разцъква ,,Heroes 3 SoD” в мрежа. Поставям ръка на рамото му:
- О, как е бе батка. !
- Нося. Трева. Купуваш! - старая се да съм точен и ясен, защото не ми се води диалог с него. Естествено както винаги става това го обърква повече.
- Ама каква е?
- Афганистанска. Еба си имам за пет слимки! Искам ти шейсет лева. На далавера си отсякъде. Просто я продаваш на марулите с,които движиш. - пауза. - Е ще купуваш ли в край на краищата?
- Сега имам само двадесет лева. - отговаря леко стъписан.
- Давай ги. После ще ми дадеш другите. - изваждам кутийката пресипвам му главите ганджа в неговата торбичка и си излизам набързо. Еба ти рискувам за някакви 20 лева!
***********
Надя посещава училище, но когато има свободен час кисне заедно с разни други ботове във дупката наречена ,,Корал". Отивам чак до там и както очаквам, я виждам вътре заобиколена от три - четири професионални съученички смеейки се на глупостите им. Наблюдавам я известно време, ей така за кеф отлагайки досегат със смрадта от цигари омесена във вонята на простотия. Докато си наблюдавам зорко - някакви трима зализани педала влизат в заведението дори нагло тръгват към масата с моята слива. Сядат на дивана, като пуктите с видимо удоволствие им правят място.
Гадния изрусен травестит който беспорно е най - противен от всички сяда до Надя, като започва да шепти нещо на ушенце усмихвайки се като мазен котак. Бих му строшил главата! Сега е момента да нахълтам с взлом.
Отварям вратата отбягвам омотаната келнерка привижвам се до масата бързешком заставайки прав зад гърба и. Една от нейните съученички ме познава като кимва с глава към Надя за да се обърне. Естествено изрусения чуркодръп си върти кифоча като ме оглежда съвсем безсрамно. Старая се да бъда добър ,затова само му отправям един предупредителен поглед докато съм оглеждан/преценяван с явно недоброжелание от всички на масата - освен тези, които изобщо не обръщат внимание на ставащото около тях.
Моята муза се усмихва невероятно чаровно след като ме съзира, разкарва марула до нея с една фраза. Става оправяйки презрамки, паднали дънки и коси. Загася си предвидливо цигарата, хваща ме подръка - излизаме навън:
- Здрасти. - започвам аз. Тя не казва нищо само се ухилва още по - широко. След като се отдалечаваме на десетина метра от заведението Надя спира, обръща се, дори нетипично весела за този час изрича:
- Нали искаш пари?!
Тъпа путко всеки иска пари, съгурен съм, че ще ми предложиш някаква страшна простотия нещо от рода на побой срещу пари или по - вероятния вариант за без пари. Зареждам мислено една батерия от 5600 мили - амперчаса с търпение, хващам топличката, мъничка ръчичка и тихо с глас на стар педагог питам:
- В какво си се забъркала?!
- Ще се... - тя поставя лявата си ръка върху рамото ми, навежда се към ухото ми, прошепвайки тихо.
,,Може да направим много пари, но е рисковано. Искаш ли да ми помогнеш или не?!"
- Чакай първо искам да ми обясниш за какво става на въпрос? Чак тогава може да ме питаш дали съм решен да се замесвам. - отговарям поглеждайки я осъдително. Тя явно не се трогва, навежда се отново и продължава:
,,Аз не предлагам обяснение. Само избор. Избери red pull or blue pull, Нео!?"
- Никога не сме си говорили за пари пиле, как очакваш да избера... - отговарям аз леко изнервен от прекаленото преиграване.
- Не ми ли вярваш?! - отвръща Надя мега нацупена. Вече почтисъм убден, че се е разсърдила. - Не става дума за хлапашки истории, става дума за 20 - 30 бона глупако! - изсъсква финално приличайки цялото ми налично внимание след като споменава размера на сумата. Вярвам и до там - знам със сигурност, че за такива пари няма да ме баламосва, защото знае с какъв човек си има работа!
- Ако не е някаква тъпа шега искам да се видим тази вечер у нас. - повдигам въпросително своите рошави вежди, които Надя така ненавижда, а тя на своя глава кимва потвърждаващо. После сякаш сме обсъждали засяването на есенниците, започва да ми говори за обичайните свои взаимоотношения със нейните приятелки, приятели и всякакви други елементи, които присъстват в нейния живот съвсем обикновено и банално.
На няколко пъти искам да я прекъсна или поне да я накарам да не ми дрънка простотии, но всеки път когато се опитвам да го направя тя се ухилва широко и докато каканиже ми дава знак с малкия си показалец завършващ с лакиран в черно нокът да мълча. Това ме прави весел, обаче след десетина минути взе да ми писва. Навеждам се към нея хванах, малкото дупе, зарових глава в ароматните дълги коси промълвявайки:
,,Трябва да тръгвам. Тази вечер ела в осем, ще те чакам. "
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пон 21 Сеп 2009, 19:04

Наоколо нямаше никой, е почти. Случайните/невинните минувачи от рода на клошари, пенсионери и забързани хип - хоп menове в дежурните им развлечени парцали, които не броях за хора пъплеха на значително разстояние от нас. Затова се наведох към нея като започнах да я целувам дълго и напористо. В първия момент Надя бе изключително изненадана, нещо което ми достави неизмеримо удоволствие после ми отвърна с типичната си готовност. Както и очаквах да направи.
В един миг се откопчих – смигнах закачливо. Завъртях се на пети, издухах нагоре по улицата с бърза крачка вдъхвайки студения зимен въздух, който винаги има за мен някакъв странен вкус.
След първите екзалтирани петдесет метра се зачудих накъде отивам забавяйки леко крачка. Разсъдих какво искам. Докато прехвърлях вариант след вариант се сетих за своя беден стомах който твърдеше ,,Гладен съм. ". Добре ще се нахраня и тъй като не бях хапвал скоро дюнери се запътих към тях. В главата ми се въртеше дюнерджийницата наречена ,,При Матьо" като единственото място където ми слагаха свестен млечен сос във дюнерчето и то придобиваше култовия си специфичен вкус. Имах цели десет минути до центъра затова потънах в мисли.
,,Какво и се върти в главата на лудата кучка ?От къде толкова пари мамка му?! Да няма да граби мама и татко?! Какво я накара изведнъж да се обърне към Dark side of the power? Странно. Това не съм го очаквал - тя да ми говори за далавери. Може и пък да и е дошъл ума в малката красива главица. Може пък да замисля някакъв коварен план... Да бе Надя и коварен план - магаре и космос... "
Докато си мислих тези весели неща бях стигнал до кръстовището на Руски и Ген. Столетов. Аз се намирах от долната страна на булеварда и трябваше да пресека улицата върху зебрата за да премина от другата страна и да се озова пред входа на НТС. Всичко се развиваше добре, зеленото за мен светна направих няколко крачки върху шибаната пешеходна пътека когато някакъв капут в Опел наби спирачки на метър от мен. Започна да ми прави знаци сякаш съм луд. Не съм всъщност, поне в този случай поради факта, че урода правеше ляв завой, а аз си имах надървеното предимство, все пак мамка му! Показах му два средни пръста, после му демонстрирах как се смучат. Копелето издивя, но трябваше да продължи. Естествено гледах дали няма да отбие за да излезе от смотаната си кола, но това не се случи. Прекосих за по - напряко през разкопките гледайки замислено двата архитектурни пласта, този от римско време на възраст 1800 години и този от времето на комунизма представляващ монументален градеж на Партийна школа - недостроена, но устрема от онова време се виждаше дори и сега. Стараех се да не мисля за простотии. Оказва се, че човек не може дори и да иска да не мисли за всякакви шантави неща, които му хрумват във всеки един момент. Съсредоточих се върху идеята да се добера до дюнера. Заобиколих Съвета където някакъв отчаян тип проверява с металотърсач влизащите вътре като им иска и личните карти. Еба ти шоуто. В крайна сметка стигнах до желано място, дадох своята поръчка на съмнителния субект зад щанда вероятно арабин, защото разбираше от дюнери правейки ги добри. Сложи и пържени картофи каквито ненавиждах, обаче минимално количество. Сметнах, че няма да им се усети вкуса особенно. Накрая с характерен жест прасна здравата увивната хартия, уви ги и двата, взе плячката три лева като ми се ухили доволно. Аз захапах този от дясно и потънах в обичайните за мен култови мигове - когато съм гладен, дюнера цял, а първата хапка се върти из устата.
Хапнах добре разсъждавайки върху живота си и дали тези неща, които ми ги говори моята муза са истина. Вярвам това да е някаква нейна измишльотина - все пак си струваше да разбера нейния план. Надявам се да не си остана както винаги само с опита. Все пак - Sa vida e. Това е пътя на живота, разсъждавайки по - този прозаичен начин се насочих към вкъщи. Сякаш някакъв чудовищен мързел се загнезди в мен и като добавя леко неосъзнатата болка в бицепса на десния крак, решавам да се хоспитализирам пред компа вкъщи.
Хвърлям торбичката на последния дюнер която се затъркулва надолу омесена с лепкави от влага листа, пришпорвани от излезлия северен вятър. Проследявам за кратко движението, замисляйки се как тази материя ще се озове някъде другаде, как всъщност тя е пътувала хиляди километри до тук. Как е била преработена от петрол, след това пътувала още стотици километри до моя град за да бъде използвана в продължение на една минута. Сега ще се валя в продължение на години, освен ако някой услужлив мангал не я пъхне в ада на торбичките и пластмасовите шишета - неговата патентована печка наречена циганска радост. Някак тези мисли за безумното използване на една торбичка ме кара да съпоставя живота, който водим. Няколко месеца радост и щастие докато сте влюбени: после десетилетия мъка и нещастие. Всъщност не е така - има множество хора, които са повече от щастливи и доволни или поне не може да им се отрече, че са бедни. Хмм, за сметка на многото щастливи хора има милиарди нещастни. Съществуват разбира се доста фанатици, които цял размишляват за Ада наречен, Земя и най - старателно се подготвят за своето пътешествие към царството небесно. Докато размишлявах върху тези тънки неща и как изненадващо се оказа, че нашите приятели талибаните трябва да са най - щастливите хора на света; поради факта, че след своята героична шахидска смърт ще отидат в Рая където ги чакат вместо ангели 50 чисти, спретнати и най - вече голи девственици. Винаги съм се подсмихвал при тази престава - не изневерих на своя навик и сега, като си представих един млад надървен талибан след половин час в Рая и последвалото омазване с девича кръв от главата до петите плюс оплезения му език докато постига десетия оргазъм. This is fun.
Докато мисля за девственици се сетих за Хасан Ал Сабах или така наречения Старец от планината...
Преминавах току до редакцията на най - мощния провинциален (извън столичен) ежеседмичник когато старата история се зареди от паметта ми разливайки се пред мен...
Всъщност той (Стареца от Планината е неточен превод, всъщност значи Мъдрец) бие чичко Адолф заедно с верният му лакей Гьобелс, който май ми е най - симпатичен от всички фашаги. Бие ги, защото Стареца от планината, вероятно наследника на много предишни Старци се е възползвал от нещо гениално!
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пон 21 Сеп 2009, 19:04

През далечния 13 век в Персия сектата на хашишините е наброявала поне петдесет хиляди члена като е дирижирала събитията в цели империи по следния мега хитър начин.
Хващаш един седемнайсет годишен сирак - всъщност изглежда той сам идва при теб, великия молла който с подробности му разказва за Рая. Дотук нищо необичайно. За да предостави неопровержима истина е предлагал и култовото физическо доказателство; нещо което е спечелвало до гроб душицата на младия талибан. Давали му да изпуши лула хашиш, която ако ти е първа те отнася като самолетоносач - шамандура. В безсъзнание взимаш келеша като нежно го отнасяш в една тайна и прохладно приятна градина. Там има храни, които той не е и опитвал, има жени, при това голи. Прекрасните им бели заоблени тела са нахъсани за див и необуздан талибански секс; срещат се мимоходом сред пъстрите дървета странни култови беседки, които намекват за красотата на живота който кандидат хашишна не е и сънувал, нито дори мечтал!
Самия финал на историята е по библейски драматичен, изпълнен с откровение и святост, младия талибан се среща със самия белобрад старец който учтиво му се представя и го пита дали иска завинаги да поостане в Рая. На риторичните въпроси открай време са им ясни отговорите и след утвърдителния отговор, който едва не откача клатещата се от екстаз глава на хипотетичния Али Мустафа, белобрадия страрец любезно му препоръчва/заповядва някой неща, които праворения трябва да спазва. Позовавайки се на няколко ценни сури, талибана разбира, че трябва да слуша безпрекословно на Хасан Ал Сабах по - известен като Стареца от планината и неговите командири.
Речено - сторено младия фелах с готовност може да убие който и да е разпорвайки го като пиле, а след това с усмивка на която е изписано героично презрение приема предсмъртните си мъки, защото неговите молли са му казали, че колкото повече го мъчат толкова повече жени, пари и храна ще има в Рая. Вярвайте, вярата крепи човека!
Сектата на хашишините става фактор в Близкия изток за дълго време напред. Войните на Хасан Ал Сабах са му толкова предани, че когато искал да впечатли богат клиент той плясвал един път с ръце. Тогава един забулен убиец се засилвал и геройски скачал в стометрова бездна на чието дъно намирал смъртта си. Естествено могъщите падишахове решили да не оставят нещата така, но след няколко обсади на планинската крепост на Стареца тя явно се оказала непревземаема. След като и третия падишах загинал от ръката на обезумял хашишин хегемонията на хард марихуана феновете става постоянна и повсеместна. Местните власт имащи изпитвали ужас при идеята да се занимават с хашишините, подобен на неприязънта, която възпитания човек изпитва когато трябва здраво да хване лайняната пръчка откъм по дъхавия край.
Това ясно показва, че всъщност хората от които съм заобиколен вероятно са с промити мозъци щом са решили да правят простотии от рода на пушене, кибичене и посещения на места с кофти обстановка. От друга страна е грешно да давам толкова крайни заключения. Всички тези хора, които извършват безсмислените действия за мен, ги правят не защото са хитричко манипулирани, а вероятно поради тяхната представа за удоволствие и забава: тя милата ги тегли и дърпа. По – скоро голяма част от манипулацията е чисто търговска съшита леко, фино от тънки паякови копринени конци, толкова нежни, че почти да не се усещат от обикновения трудов човек.
Реших си за мен, че съм вероятно също толкова заблуден. Поне не съм така предан хашишин като тях, като всички тях.
Все пак има надежда и за вас бедни хора; Хасан Ал Сабах по - някакъв не споменат начин предава/дава, вероятно не доброволно книгите с единадесетте хиляди имена на убийците из целия Арабски свят на монголските завоеватели, които си знаят работата като ги избиват всичките, до крак. Иншаллах.
В този момент докато си мислих за тези неща и как този талибан е поставил преките основи на масовата дезинформация вече влизах във входа. Взех на един дъх стълбите, влязох в асансьора - потеглих за моя етаж. Странно. Какви мисли се въртят в главата на човек, как всичко се мени и измества превръщайки се в нещо ново което също се преобразува и те довежда до вероятно някоя гениална идея, която в 99% от случаите умира убита от мързела, безпаричието и естествено общото ошеметяване около нас което не ни позволява да живеем и да се движим. Всичките ми мисли до момента бяха разхърляни, без никакъв конкретен смисъл за мен и живота. Просто мислено бърборене което е като фоновия шум на радиото – без смисъл, просто звук. Много се надявам този самоанализ да ме променя в положителна насока. Надали...
Влязох в култовата си стая, смело навих смотаната пластмаса носеща гордото за нея наименование часовник, да звънне в осем без десет. Отново необяснимо, защото здраво ме мързеше, намерих сили – поставих върху скромната своя маса нещо за хапване и някакъв пунш за пийване. Нахраних се от което някак не ми стана по - добре, дори може би ми се прецака повече настроението. Затова омерзен се съблякох, пъхнах се под студените завивки с ясното и безскрупулно намерение да ги стопля добре... и заспах разбира се потъвайки в свят на странни сънища. Там самодиви се гонеха с картечници, а мускулести юнаци изринваха противниковата главна база само с един гранатомет.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Вто 22 Сеп 2009, 11:26

16. Скрий лицето си завинаги,
мечтай и търси, завинаги!
Събудих се от шибаното електронно звънене. В тъмата нанесох добър удар, часовника спря да вие, а аз започнах да се опитвам да разбера, защо мамка му ми е толкова зле. Направих куп обичайни неща, които правя след подобно екстремно ставане/събуждане/съвземане. След тях пуснах машината, заредих си малко музика и докато Guano Apes ми казаха да скрия лицето си завинаги, се зачетох в първата ми попаднала под ръка книга. Надя, нейната мамица винаги закъсняваше с някакви си минути: затова се сепнах рязко когато звънеца извънтя точно в осем. Станах, хванал под ръка книгата на бабето-хазайка от автора наречен, Смирненски, след като отворих врата смело, из рецитирах пламенно:
- В пламъка на нова ера, в утрото на нова вера
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел...
- Престани с глупостите си. - ме прекъсна тя, изблъска ме някак делово, за да си развърже обувките. - Каква е тази тъпа книга?!
- Ми на някакъв дето трябваше да го учим в седми клас. - леко неуверено запънах.
- Защото тогава ми го цитираш, не си ли го учил тогава? - сериозна като учителка по механика продължи тя.
- А бе да ти кажа, аз тоя автор винаги съм го мислил за някакъв смърф, а той се оказа мега як. - все още не се предавах мъчейки се да разбера причината за нейното държание. Тя влезе в стайчето, сбърчи нос и продължи.
- Ама дори след секс ли не проветряваш тук?!
- Досега спах... - прозявайки се звучно констатирах.
- А устата ти мирише на леш. - отвратена допълни Надя.
- Да нямаш особен цикъл, нещо като извънреден подарък от майката природа за коледните и новогодишнитe празници? - вече леко озлобен контрирах.
Мила и отново странно усмихната тя се направи, че не е чула сарказма в думите ми, отговаряйки:
- Не съм. Знаеш, че не съм в цикъл. Просто съм малко нервна. – явно е доста окрилена за да не ме захапе след подобна неуважителност на нейната персона.
- И от какво... - от какво; много ясно нейна светлост се беше подмокрила от кеф, че ще направи нещо мръсно, гадно намирисващо с двата крака на далавера. - Хайде, казвай не бъди себична кучка, писна ми цял ден от шибаните ти недомлъвки. - очаквах този път да бъде крайна в своя отговор, обаче Надя мило ми отвърна следното.
- Имам в предвид следното. - тя си пооправи косата косата сякаш щеше да говори пред цялото училище, усмихната подобно на задоволено чавдарче продължи. - Знам как лесно могат да се вземат тридесет хиляди лева... Без никаква охрана, изключително елементарно. Чакай да ти разкажа по - подробно. - тя се изтяга на леглото пуска Нирвана, започвайки да разказва. - Баща ми има няколко магазина... - Всеки петък неговата счетоводителка и управител на тези магазини леля Стефка; една дърта мръсна скочибра, му носи в черна дамска чанта парите от оборота през седмицата. Виждала съм мангизите, цяла бала пари по - петдесетачки, стотачки и доста двадесетачки, да се прибират в касата...
- Е от касата без ключ не мога да ги взема. - прекъсвам разказа и.
- Ключа на мен ми е лесен, Меркуцио. Доста ценен би бил шифъра който вярвай ми аз, а дори и мама не знае. Това няма значение. Важното е, че тридесет бона се носят от тази хилава лелка която дори и един циганин може да обере. Толкова е просто, само трябва да я напръскаш със спрей и да грабнеш парите.
- Ако знаеш колко такива има в затворите нямаше да говориш така. - заключвам делово сменяйки музиката с Хиподил, които поздравяват, Надя с песента Жената. Тя ми прави знак сякаш съм изперкал продължавайки да каканиже:
- Гледай ме сега кретен. Многократно си ми плещил всякакви глупости. - тук се опитва неуспешно да имитира гласът ми. - Няма пари. Няма пари, бих искал да бъда добър ама е на, не ми плащат добре. - тя продължава с нормално мецо сопрано. - Е сега те наемам за десет минути, като заплатата ти ще бъде от десет до петдесет бона в кеш. От които се иска да ми дадеш половината във вид на данъци и законови такси естествено... - тук Надя нетипично се разхилва с необичайно веселие.
Мен, обаче здраво ме обхваща параноята, еба си ако тук някъде има подслушвател ще съм с двата крака вътре в баката, ако се захвана, лошото в случая е, че вече захапах кукичката.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Вто 22 Сеп 2009, 11:26

- Добре всичко е било много лесно, защо тогава някой не е праснал досега леля Стефка?! Да не се окаже притежател на Хеклер и Кох с четиринадесет патрона? С него да открие безразборна стрелба по - гига бързо отдалечаващия ми се задник! - предполагам докато се решавам все пак за свое успокоение да взема нещо в ръце; подходящ предмет е гърдата на Надя.
- Има, ама не това е важното... Аааа. Копеле боли, мамка ти! - ми кресва тя след като от изненада бая здраво стисвам цицата и.
- Какъв патлак, бе ти луда ли си! Тая вярно има? - ожесточен след не отдавнашната случка с нет маниака изпищявам.
- Първо тя е на шейсет години, второ има очила и трето ти ще я напръскаш със спрей в зурлата. - отброявайки на пръсти като първокласничка - отличничка завършва моята муза.
- Ми прав ти път! Спрея, аз мога ти дам шибания спрей. Къде мило пате ще се скрия, после ти ли ще ме чакаш ли наблизо в каляска - бързачка???
В гласът и този път се промъкват нотки, които вещаят раздразнение:
- Виж тъпо копеле... Да ще бъда там, ще взема парите като после ще те чакам някъде където решиш за да си ги разделим. Ако си навит кажи да - избери червеното хапче, ако не те интересува може да избереш синьото и аз да си ходя... Както и ще направя след малко поради факта, че ми писна от глупостите ти!
Еба ти, тя говори цели минута и тридесет секунди, нов световен рекорд за целенасочен разговор с жена в мое присъствие, добре че имам часовник, иначе и сам нямаше да си повярвам. Хващам ръката и докато тя се опитва да излезе от стаята, просвам я на леглото и преди да я целуна и обладая малко по - късно, промълвявам ,,red pull".
************
Лежим топли и задоволени под завивките. Чувствам се странно лек, изпълнен със сили и енергия. Топлата и кожа се трие в мен докато, я галя нежно по косицата. Не виждам нейното лице в мрака, обаче си го представям добре. Побутвам мекото рамо за да не ми пречи, поизтягам се от което при мен се вмъква шибан леден въздух изпод завивката:
- Дай да го обсъдим пак.
- Какво искаш да знаеш. - гласът е равен и безчувствен, оставам с някакво усещане, че иска да проведем точно този разговор.
- Например за маршрута на баба ти Стефка. - питам кротко.
- Не е нещо сложно. Всеки петък, чака управителите на магазините да дойдат при нея в Домът на строителя, където е нейния офис. Там тя брои мангизите и прави нещо с касовите книги. - тук тя се замисля за известен брой секунди, надвесва се над мен жертвоготовно излагайки на студа гърдите си. Целува ме, като сигурен съм нарочно опира внезапно втвърдените си зърна, о гърлото ми. В този момент съм така ошеметен, че бих направил всичко за нея, надявам се само в този момент. След като престава да завира езичето в моята уста, продължава. - Към девет и половина вечерта тя тръгва към офиса на баща ми във Верея. Там той, я чака прибира парите след което се прибира в къщи. Лесно е.
- Чакай от къде знаеш в колко излиза и прочее. - заинтересуван , любопитствам.
- Нали съм си умна, татко ме е пращал няколко пъти да помагам със смотаните сметки. Затова всичко ми е ясно. Лелката преминава винаги по един и същ път, движи се забързано. Има неприятен навик да преминава през изпълнени с минувачи места. Вероятно затова няма охрана, пък. – кратка пауза за да си пооправи разрошената руса косица. - През зимата както сега, обаче има съвсем малко хора. Трябва само някой да издърпа чантата от нейните ръце, да пробяга до следващата пресечка, да я предаде. - тук тя се мушва под завивката, доближава устните си до ухото ми предлагайки. - Например на мен...
- А може всичките да ги оставя за себе си... Тогава мога да замина някъде където не ме познават и да си ги изхарча на спокойствие. - мечтая дразнейки, Надя която тихо си стои, но аз усещам как набира яд.
- Достатъчно си голям и вече сам може да решаваш. - после се засмива весело сякаш си е спомнила смешен виц и секунда преди да полюбопитствам, тя казва:
- За къде ще си без мен? Коя ще те изтрае? Коя ще чука така както го правя аз?!
Помълчавам си за миг колкото да я оставя да се кефи на своите думи, после решавам да не я ядосвам повече; замълчавам, обръщам се и се опитвайки да потъна в съня. Преди да се отправя там където живее душата ми, усещам една лека целувка по врата...

**********
До обяд се излежаваме, когато докато се въртя полу буден ме сепва една мисъл:
- Надя?!
- Да? - отговаря тя.
- Защо си още тук, с мен?
- А, къде искаш да съм тъпо нещо такова? - изненадана, по изнервена и сънена се заинтересува тя.
- Обикновено в ранна, ранина се измъкваш под предлога, че имаш училище, уроци и изобщо там разни работи... - мърморя си, аз без да мисля, както обикновено правя след като се събудя.
- Например, защото днес е петък, а съм казала на мама, че ще съм в Балкана с целия клас за два дни. - обявява тя радостна, сръгваме с лакът става, отвивайки ме, а студът тихо разказва приказка за термодинамиката, от която изпищявам. - Не бъди лош! - продължава докато си търси прашката издрехите ми свирепо разхвърляйки ги наоколо. - Я пусни печката!
- Ти луда ли си!? - разгневен питам аз докато се боря за повече топлина затъпвайки се с одеалото.
- Ставай серсемино. И включи шибаната...
- ... печка, защото зърната ми замръзнаха. - успешно я имитирам от което получавам силно тупване и... отвиване. - Мамка ти кучко!
- Ставай и не ми се прави на храбър! - заплашително мрънка, Надя докато закопчава с удивителна бързина своя сутиен. Отваря всичко дърпайки с ярост пердетата и мъгливата бяла светлина навлиза. - Не си мисли, че съм останала заради теб. Представи си, тъпата ни класна искаше да ходим на Карандила в шибания сливенски балкан или там някъде, да се мъкна като гламава по баирите заедно с простаците от класа и другите патки. Щях да се побъркам... Еба си. Поне изкрънках петдесетачка от мама. Ако желаеш може да отидем на пица после.
- Няма да ти откажа. - отговарям докато трескаво се обличам пред печката. Накрая двамата успяваме да се измъкнем от апартамента, псуваме люто асансьорния техник на майка докато слизаме тъгадъкайки през стълбите.
- Къде ще ходим? - пита тя докато бърчи нослето си от ледения вятър.
- Щом съм с теб все едно. - почти напълно искрено и отговарям.
- Не се прави на романтик, защото никога няма да бъдеш такъв. - не ми се връзва тя, дори по - добре, отлично като се замислям след секунда. - Искам да е някъде на топло, да е далече от центъра за да не се засека с някой от нашите. - кратка пауза. - Особено и ако ти си до мен.
- Да де развалям ти реномето. - Надя кимва мъдро на тези мои слова за да се разбеснее след като добавям. - Не, че имаш такова...
- Тъп тарикат на дребно...
- Не съм казал, че си с лошо реноме все пак. - продължавам с бъзика аз.
- Значи съм като циганка пред кенеф, а? Никой не ме ебе и никой не зачита за слива. - доста бясна и вече с искрици в очите отговаря тя. Усещайки гняв, позамазвам нещата.
- Не се връзвай де!А и подобаваща пицария, аз поне не съм открил, давай да атакуваме китайския на Хаджи Димитър.
- Китайска кухня!? - с отвращение пита моята муза. - Добре става.
- Да съм ти казвал, че те обичам? - питам след като пресичаме прегърнати улицата.
- Не.
- Значи не съм се излъгал все още. Оох! - гадината щипе наистина гадно, обаче има мега гъдел и аз се възползвам от това.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Вто 22 Сеп 2009, 11:27

***********
Поизкачваме баирчето, пристигаме пред ресторанта през чийто прозорци се виждат само една заета маса, нещо което ме урежда идеално. Отварям вратата, действам кавалерски оставяйки Надя да мине първа, защото днес, все пак тя ще плаща сметката. Тя се насочва решително към най - тъпата маса в центъра на помещението, успявам да не и направя забележка. Винаги си избирам място от което мога да наблюдавам вратата и панорамните прозорци. Вътре звучи тиха музичка която вероятно претендира за китайска. След известно забавяне пристига bot сервитьорка която любезно ни попита какво желаем обстрелвайки с мръсен поглед гърдите на Надя като вероятно несъзнателно хапеше със зъби своя език.
Гадни шибани лесбийки. Поръчах си салатка с зеле и моркови плюс оризец с пиле. Тя си поръча патчица по Пекински която сигурен съм готвача кореец само беше сънувал как се прави. Всъщност знаех от сигурен източник, че когато преди години Голямата Чен пристигна тук за да си вземе рекет от готвачите китайци се оказа, че просто такива няма. Та щом китайската мафия не успя да си вземе рекета, значи китайската кухня бе минала на две - три хиляди километра покрай Поднебесната империя и ястията на тази неголяма, но населена страна.
Първо пристигна моя натурален сок смес от банан и ягода плюс колата на Надя. Докато чакахме салатите тя реши да преговорим нещата:
- Готов ли си наистина да го направиш?!
- Don't be a stupid... girl. - прозявайки се уверено промърморвам аз. - Щом ти казвам, че съм навит, значи е така... Интересно ми е какво ще правиш всички тези пари. Сигурен съм, че няма да тръгнеш да си ги харчиш спокойно поне два - три месеца.
- Не бъди така уверен. Ще си ги харча, аз. И не бъди толкова любопитен. - усмихва се загадъчно, отпива от колата продължавайки. - А ти какво ще правиш с тях.
- А ми не знам. - избухвам в смях, тук ме хвана неподготвен. - Всъщност знам доста неща, които бих направил с тези пари, обаче кое ще най - доброто... най - правилно. А, бе не знам какво ще ги правя, а пък човек не трябва да слага тигана докато рибата е в морето.
- Така е прав си. ОК този разговор трябва да го продължим, мисляаа в четвъртък! Иначе ще продължим да си говорим глупости. - започва да ми бърбори всякакви глупости за своите приятелки, как класната им била гадна фрифидна мръсница която не е виждала кур от десетилетия и прочее. Похапнахме добре, дори самия аз се усетих сит, нещо рядко срещано при мен след диетата от крадена клюпачка от Акента и хляб, много хляб.
Интересното как започнахме разговор за смисъла на живота и какво бихме направили, ако имахме много пари. Неуспяваме да се скараме, но и на Надя и омръзва скоро да разсъждава, затова тя плати сметката от 18,90 от която освен рестото получихме и две дъвки, които взех за лична употреба, защото Надя отказа да ги погледне. Смигвам на сервитьорката зад гърба на моята муза, обаче тя ме изгледа като използвана гъба. Дееба и тъпите му лилипутки. Вървим надолу по - улицата, като искрено се наслаждавам на изгрялото слънце виновно за леко покачената температура. Стигаме до кръстовището на Хаджи Димитър и Ген. Столетов, тя се опитва да ме целуне, успявам да се откопча, изглеждам я строго. С бодър плам се запътвам към Косъма тъй като скоро не съм виждал дивата му брадясала физиономия.
Косъма живее надалеч затова решавам мъдро да използвам жокер. Доближавам се до един апарат на Булфон вкарвам в него картата си на която знам има едва 6 импулса и набирам неговия номер. На третото извъняване вдига самия той.
- Какво правиш бе прасе?
- Да го туря в мазния клитор... - отвръща той. - Искаш ли да се видим. ?
- Това и щях да те питам. - отговарям докато чета странните надписи, които присъстват на подобни апарати. Интересно дали някоя от обявите, че собственика на един кой си телефон прави свирки без пари е вярна? Надали.
- Ха, ха, ха! Как познах. А ми ще ходя на фитнес с Хари Шпондър и Ицо, ама може да минеш през нас и да побъбрим.
- Ми добре ще дойда...
- Ей бъди бърз, щото след половин, час ще са тука трябва да бъдеш пъргавелко.
- Летя като комета! - казвам и затварям. Изглеждам/оглеждам злобно някакви два шебека с дебели вратлета, къси коси и тъпо изражение, които ме чакат да свърша с разговора като дори този от ляво върти нетърпеливо картата си.
Косъма живее почти в центъра. Апартамента му по новите мега безумни цени на панелките струва поне 90 000 евро, като за срамота в него живее само той. Мислено въздъхвам мечтаейки си и аз да имам леля, стара мома която да се спомине скоропостижно за да ми остави цяла тъпа гарсониера на разположение. Примирявам се със съдбата, която ми предвещава дълъг пешеходен ход, преминавам през Градската градина минавайки и през пазара за книги. Не се спирам при тях, защото се сещам, че мога да намина през Ориндж където на свобода и спокойствие мога да разгръщам и чета.
Речено - Сторено.
Бързо крача през култовата улица ,,Пазарска” подминавайки сергиите за китайски обувки, дори хвърлям един традиционен поглед върху вечния мангал и неговата многозначителна табела ,,Отпушва канали, тръби всякакви”. Дори съм изненадан, няма правописни грешки. Тц, тц, тц. Дори и орките се ограмотиха майката си ебало вече, след като в казармата (Страната на чудесата) видях мангал лейтенант, вече комай нищо не може да ме учуди. Изкачих малките стълбички, които отвеждат до странно издигнато площадче, преминах през него разминавайки се с бременен, доста готин дирижабъл който забързано вперил поглед в земята търчи нанякъде. Винаги съм искал да прекарам бременна макар съм сигурен, че ще ми е тъпо. Отварям вратата, после се преборвам и с другата. Вътре съм. Топло. Това ми създава подходящо настроение, затова се впускам като стар хиен из книгите разгръщайки ги безцелно чудейки се коя си заслужава кражбата.
Първо като заклет фен се запъвам на фантастиката затова замислено прокарвам пръст, о твърдите гланцирани подвързии. Чета имената като мислено въздъхвам. Всички готини неща вече съм ги чел, новите намекват за такава доза комерс, че ако дисквалифицирваха за него от писателското поприще щаха да се продават само книги със стихове. И все, и все пак. Взимам в ръце едно от новите издания на ,,Хрониките на Амбър”, разгръщам я напосоки и попадам по - време на финалната битка межди войските на Реда и легионите на Хаоса...
Невероятно...
Всъщност всичко от тази поредица ме изкрарва от равновесие, особенно Оръжията на Авалон където няма толкова битки, колкото интересни моменти... Сещам се за момента в който Коруин създаваше своя Лабиринт и мислите му за кестените на Шанз - е - Лизе. Иска ми се да посетя тази улица не само заради кестените и Булонския лес, иска ми се да видя Монмартър за който така възторжено ми говореше една рускиня на морето. Всъщност като се заглеждам добре нищичко не ми харесва. Поне от новата вълна фантастика няма нещо което да привлече моето разглезено внимание. Преглеждам енциклопедите, които освен, че са много хубави и преливащи от безполезни знания са и много големи за изнасяне. Все пак искам да притежавам ,,Оржията през вековете” където се срещат доста добри снимки на римски доспехи и оръжия. Все пак за мен римляните, твърде добре са знаели как се води война поне до появата на Суворов. Сбърчвам нос след като някой пуска от вътрешната уредба поредната боза на Мадона. Все пак безвкусицата е ръководно състояние за повечето хора включително и мен, обаче при мен няма, Тайлър Дърдън който да ми покаже какво се крие зад огледалото за да разбере Дороти, че не тя е отлетяла сама, а се носи заедно с Канзас и целия останал шибан свят.
Пооглеждам тук, пипвам там. Ухилвам се като виждам поредното намаление на мега дебелите книги за компове, които носят най - често имена от рода на ,,Тайните на... не знам що си. ” Хахаа дори lamer - рите научиха, че като преведеш help - па на нещо си то не означава, че то се усвоява лесно. Nevermind. Наобикалям есетествено и култовия щанд с езотерична литература в чиято 90% цялост всички лъжат та се късат... Всъщност съм дълбоко разочарован. Защо поне един път не се пръкна някой дето да зариби всички, че безразборния секс е нещо добро за здравето и акъла, та и горките сексуални маниаци да живеят в един по - добър свят. Всъщност май имаше един такъв наречен Ошо, обаче Тайланд е далеч, а физиономията му не ми допада, някак е прекалено мазна. Ахаахаааа. Ето култовата книга хумореската на столетието, умрете вицове и прости смешки пред вас е корифея в тези неща мега яката леля ... Елена Блаватска. С интерес прочитам около половин страница която забележимо ми повдига самочуствието, защото безплатно ми доказа, че щом има хора, които издават подобна простотия за 13,40 лв. значи има и такива, които я купуват, а щом подобни люде населяват тази държавица нормални хора като мен ще могат да изплуват над общата маса. Както и да е. Като и да е... .
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Вто 22 Сеп 2009, 11:27

Е да това е, истината. Спирам се щаслив и закован пред любимия ми албум на Luis Royo наречен Лабиринт. Хващам го с трепет неочаквайки нещо подобно да се пръкне в родния град и на цена само... двадесет и два кинта. Е ще го грабна. Мамка му. Пооглеждам и виждам как продавачките и всички там уж си гледат работата, ами ако има и цивилни зяпачи/пазачи?.
Да Го Духат. ДГД!... Хммм.
Е тук, обаче една предателска мисъл ме разколебава и това със съгурност не е наличието на мега огромния скенер на вратата. Дори и да ме усети, а той няма да може поради факта, че поразбирам туй - онуй, пък и реша ли да бягам немогат да ме хванат на 95%. Лошото е в идеята за риска.
Винаги има риск, не правете това у дома си, оставете кражбите на професионалисти... И тъй като сьм малко над нивото начинаещ аматьор се сещам за Надя и баба Стефка като главно внимание отделям на чантата с парите. Тези пет процента може се окажат фатални за мен. Я успея да направя удара (да взема книгата), я не успея.
Закона на моя кумир Мърфи е железен точно в тези неща, като на него вярвам безпрекословно; един от трактатите гласи ,,Ако шанса нещо лошо да се случи е едно на милион, то то непременно ще се случи. ” Мамка му и прасе. Оставям албума озлобено оглеждам всички като мега много ме е яд, че гнустните дебелогъзи мерзки уроди са запечатали всички албуми в някаква противна найлонова опаковка и не мога си ги разгледам на спокойствие.
Не, че не знам какво има там ама мамка му искам да разбера, защото и къде е нарсувал култовата картина Еye - liner labyrinth. Както и да е. Say no more, май си мърмореше ловкинята на Ларкрафта. Say no more, there enaf. Омерзен излизам през вратите и с бодра крачка тръгвам по - главната блеейки и не виждайки нищо, потъвайки в своите мисли гарнирани с неосъществени мечти.
Мисля си за убийства и дисекций. За Менгеле и Йозеф Гьобелс. Всеки лагерник си има там някакъв номер татуиран на ръката. Всъщност Гьобелс е успял от нищото да контролира умовете на хората, чичко Сталин доразви системата и тя придоби завършен вид тия години когато премина от постулата ,,Върви след нас, или ще изчезнеш. ” До ,,Моля дайте ми работа и добра заплата. /Тоест сам си прерязвам гръкляна. ”
Интересно, ако наистина в гадните лабораторий успяват така добре бъзикат гените, дали ще дойде миг когато генът на живота, всъщност гена на смъртта, този който кара клетката да се самоунищожава ще бъде открит?
Трябва това ще стане ли по - мое време! Дано имам шанс да се възползвам от него. Естествено докато чакам на светофар на на Девето септември и Георги Димитров се сещам, че тогава богатите ще са вечно богати, бедните, май вечно бедни и някой мъдрец кротко ще ръси с чемшира тихо напявайки ,,Благославям ви с проклятието на Вечния живот!’’ . ХАхахахаха. Е тогава ще ни се ебе майката, май. Съмнява ме да съм жив, но дано да се скончая до Златния век.
Е все тая. Има ли значение всичко това.? Еклисиаста е мъдра книга и в него е казано каквото трябва. Напълно точно с необходимата доза философия. Стига да може да разбрираш...
Етооо Цар Симеон 142, вход А.
Нахлувам в тринадест етажния блок викам асансьора качвам се в него, натискам бутона за четвъртия етаж върху който някой е поставил с черен маркер знака на мира. Piece.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Сря 23 Сеп 2009, 22:42

17. Намирисва ми на Паркизан
Косъма отваря бодро вратата, усложливо напомня да се събуя, получава за награда ,,поглед” който не го впечатлява осбенно. Влизам в малкия хол - дневна в който има спартански диван с нова дамаска два фотльола, които правят компания на култов телевизор Funai.
- Здрасти издроде! Как е хавата? - пита накефен Косъма.
- Трае се някак. Скоро не съм ти навестявал копторчето... та реших да го видя. - тихичко казвам, аз очаквайки бурната му рекция, която не закъснява.
- Я да го духаш мискинин мръсен!
- И аз те обичам. - хилейки се го прегръщам като сядаме на дивана и водим две минутна борба за дистанционното за да сменя чалга канала. Все пак той остъпва и с общ консенсус се наслаждаваме на Фешън канала където някакви направени сливи показват поредната безвкусица в света на скъпата мода.
- Нещо ни избягваш тези дни. - започва моя приятел. - С Иван излизаме само двамата заедно с Рапона и Бозавия, ама като я няма твоята простотия не е същото. Онази слива Надя трябва яката да ти е завъртяла главата.
Не съм очаквал подобен упрек, тъй като ми е отправен приятелски се мъча да отговоря без да се преструвам.
- Прав си. Наистина не обича да се мъкне по - заведения, а знаеш, че ненавижда девойките с, които излизаме...
- Да и го начукам! - вметва Косъма.
- ... обаче трябва да знаеш, че тя не е като другите. Всищност говоря глупости. - взимам в ръце си едно списание Авто - мото, свивам го на руло започвайки да барабаня с него по - дивана. - И тя си е тъпа путка като всички с малката разлика, че знае да се ебе, говори умерено простотий и най - важното има чувство за хумор.
- Дрън - дрън, че пляс. Сериозно ти казвам, човек прекалено много време се мотаеш с нея и това не е на добре... - отговаря той като изтръгва списанието от хищните мои ръчолици поставяйки го внимателно върху купът с негоподбни.
Аре бе касъма да не би да има предвид удара за който ме навива Надя?! Ако знае нещо значи работата мирише като вкиснато мляко. Тогава е напълно възможно да бъда издънен след като куцо и сакато знае за него. Може гадната малка предателка да играе мръсна игра зад гърба ми... ?
- Какво имаш в предвид???
- Споко бе! Притеснявам се да не би да си се влюбил нещо и не дай си Боже да вземе да я забреминиш, няма да го преживея. - тук той избухва в смях, плясва ме по бедрото от което се засмивам облекчен. Той май си няма понятие за какво става на въпрос.
Два часа си бъбри за несъществени работи накрая когато вече съм си обул маратонките канейки се да изляза питам:
- Ако някога имам нужда от теб ще ми помогнеш ли? - тук вечно смахнатия Косъм се замисля пооправя разбърканата си коса на която дължи дивият си прякор и отговаря необичайно сериозен.
- Може да разчиташ, там за пари и други такива работи. Нали за това сме приятели.
- Няма значени. ОК!Чао.
Седя си на една пейка в парка гледам голите клони на дърветата огрявани от бялата светлина на лампите и си мисля. като за начало за простотията после, за моята лична тъпотия и накрая дали трябва да се забърквам в дълбоките лайна. От друга гледна точка някакви 30 - 40 бона не са нищо пари и вероятно шашкам прекалено много. Да приемем най - лошия вариант за успех след като дам на Надя петнадесет хиляди и аз оставам с толкова, тогава ще имам куп възможности да изляза от нелегалност и циливизовано да си изкарвам парите. Например ще мога го бутна тук - там да се уредя с виза за шибания САЩ където на негрите им дават по - 9 - 11$ на час, а на източно европейски оръфляци като мен по 7 - 9$ нещо което ме увоволетворява поне на този етап. Съжелявам, че не съм путка да се оженя за богат чичка американец, обаче може да се опита да зарибя някоя слаба, богата, бяла американка с последен модел Буик. Естествено и идеята да посетя Обединеното кралство не е за изпускане. Там има все още паунд който гадните островитяни раздават щедро на хитрите бели роби... Може и просто да направя някоя далавера тук. Познавам този - онзи, Халил човека на Маймуна в София може да ми вкара през границата всякаква техника и парфюми с Дубайското карго. Ако си изиграя правилно картите и платя по 45 цента на килограм, продам всичко веднага 30% под пазарната цена... ммм мога да си удвоя мангизите.
Естествено всичко това за пореден път е само в сферата на мечтите, които сега се намират само на ръка разтояние, за съжаление все така далечни и нереални както в миналото. В един даден момент решавам за нецелесъобразно да седя на пейка в парка изложен на студа и лекия вятър, затова ставам и тръгвам към вкъщи. Всъщност няма да е лошо да поизляза нанякъде да пийна нещо. Затова се обръщам наобратно и тръгвам към един от смотаните сини телефони с монети. Пъхвам десет стотинки и набирам номера на Шайбата.
- Дааа. - казва провлачено в типичния свой стил, докато дъвче нещо което хруска. - Коой??!
- Аз съм, бе Шайба.
- Аааа коо става бе човек каде се губиш тези дни. ??
- Ми ей тука се шматкам и реших да те питам за нещо ново на фронта. . - завършвам своя въпрос свивайки ръчичката си която се тресе от студ докато държа черната слушалка.
- Винаги има някоя нова простотия. Обаче сега има тука една далаверка с и - бей точка ком. Ако искаш намини към нас и може да разцъкаме един разговор. Безплатно разбира се. - завършва като последните думи ги изрича както винаги с променен компютърджийски акцент.
- Може, какво ще кажеш за сега?!
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Сря 23 Сеп 2009, 22:42

- Става. Точно даунлоадвам едни весели файлове и се чудя какво да правя. Идвай.
Шайбата живее на петстотин метра от моята бърложка в една панелна перла на улица ,,Васил Левски”. Закретвам нагоре подритвам някакви шишета за лекарства, които се пръскват на десетки парченца в отсрещния бордюр. Някакъв мангал преоблечен като кандахарски талибан кротко си събира хартий от някакъв контейнер и филосовски бъбри на рошава топка с косми която в един по лош свят дори би минала за куче. Пресичам улицата повървявам малко,шмугвам се из лабиринта от панелки като не след дълго попадам пред отвратителния вход на Шайбата. Той е с изпотрошени прозорци на входната врата, а от некролога си някаква 27 годишна слива ме наблюдава усмихната и доволна, непредполагаща какво я чака за вбъдеще. Изрода живее на третия етаж където баща му лекар по - професия е закупил и съседната гарсониера правейки мега заплетен апартамент. Зазвънявам със странния звънец който запищява като изненадана чавка, в този миг докато го чакам се замислям,колко култово би било да си направя звънец който да пищи като нацепен анално Назгул. Еба си, ще изправи всички на нокти. Чувам забързани стъпки, шум от махащи се резета, превъртания на ключалки съпроводени ядосаното мърморене на дъртия хакер.
- А, ето те и теб. Много бързо дойде, значи днес няма задръстване. - позамислен върху тези неща казва моя домакин като вежливо добавя да си събуя обувчиците, предлагайки ми съвсем нелоши пантофи. Свинал съм на неговото странно държание тъй като горкия си беше компютърджия още от малък и многото цъкане съвсем му размъти мозъка към седми клас.
Влизаме в личната му стая претъпкана с книги на английски, карта на Англия с някакви смотани забележителности от рода на камъни подредени в кръг + мощния му комп пременен в оригинална кутия купена по времето когато фалшвите кредитни карти се намираха на куп без пари в нета, а компаниите пращаха към България. Мониторът му е Сони с течен кристал към 19 инча с адската разделетелна спосбност. Влюбвам се в него. Проскам се на по мизерния от двата кожени офис столове край бюрото с машината, като подлагам ръце под живителната струя на климатика. Шайбата отива до личния си хладилник, изважда кутия със студен чай и тъй като ме познава добре налива без да ми задава глупави въпроси. Отпивам колеблива глътка, чудейки се как странния му мозък е родил идеята да се пие леден чай посред зима. На монитора има някакви невероятни неща от, които всеки непросветен компютърен маниак би се шашнал. Общо взето Шайбата си е мега изпушил, преди пет години обяви Уиндоус за най - големия вирус на света при което премина на Линукс който самия той преработи за около две - три години, сменяйки му целия интерфейс с негови си странни икони и знаци., които освен, че през повечето време бълват информация за температурата по абсолютно всички възможни платки като дъно, саунд, ядро, рам, захранване, видео и някакви отделни точки на харда и кутията ,,които един път моя гуро ми представи като жижнено важни, обаче според мен те са еманация на болния му мозък. Всъщност Линукс препрограмиран от луд е еба си чудото, абсолютно нищо не може да му се разбере. Дори и да си някой сто и тридесет килограмов мрежов програмист с пети диоптър очила нищо не би панимал при вида странните цветни драсканици, извитите линий и смущаващите смучещи звукове, които Шайбата твърди, че друг тип имфо от системата, и му говорят много за моментното и състояние.
- Остават още десетина минути... Да, да. Гадното БТК поне едно нещо да бяха направили като хората, на мангали да бяха дали да го правят като схема по - добре щяха да се справят... - замислено промърморва гледайки неутрално в тавана той. - Та, ей сега ще влезем в сайтчето, но преди това ще разкрия изтънко за какво става на въпрос... обаче първо трябва да ми се закълнеш, че това няма да бъде казано пред други хора...
Кимвам с глава още от малък е фен на заклевките, а тъй той бе хлапето по - малко с пет години, но с най - голям склад за шоколад във всичките му разновидности. Като винаги ни заклеваше преди да подхвърли някое блокче. Клетвите понякога продължаваха по минута - две с всичките му там салтанати и каканизания. От личен опит знам, ако някой наруши клетвата си за вярност пред него трябваха геройски усилия след това за да бъде възприет като предмет, а шоколад можеше да получи след не по - малко от три - четири месеца. Затова вдигнах дясната си ръка с лявата хванах сърцето и заповтарях след него:
- Кълна се в оная си работа и космите по ануса ми, никога да не издам тази тайна, иначе вирус да не ме прескочи.
- Еба ти клетвите стават все по - тъпи от година на година. - изрода ме изгледа обвинително и тихичко отговори.
- Разбираш, че израснахме и вече не може да се кълнем в циците на майките си.
- Е да де, но все пак поне малко, от малко... - млъкнах реших повече да не изнервям, тъй като не един път доста нагло ме е пъдил от тях заради мой непредпазливи реплики.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Сря 23 Сеп 2009, 22:43

- Какво, какво щеше да казваш???Да не би да искаш да те карам се кълнеш като в казармата! - заядливо продължава той размахвайки в опасна близост до главата ми своята чаша.
- Добре, добре прав си давай сега да ти видим далаверата. - казвам примирено.
Вече в своята стихия седнал пред черната си мега гадна мултифункционална клавиатура на АйБиЕм, той се впуска в нета през хипер предплатения си, надплатен достъп от който никога не е доволен. Всъщност доколкото го познавам от 99 година плаща над 100$ за нет и винаги е недоволен.
Набърза ръка Шайбата отваря десетиа страници в, които има множество менюта. На повечето от тях има някакви снимки на разни предмети и цената до тях която правичката да си кажа не е кой знае колко евтина. Споделям своите възгледи с домакина си който важно заключва, че съм започнал да разбирам нещата. В милата татковина има множество евтини фалшиви стоки, купища дискове с нелегални игри и софтуер дори цигари или разните му там анаболи и бианаболи, които се харчат навън като топъл хляб. Тоест съветва ме той не ми показва тези неща за да купувам, а да продавам.
- И така можеш ли да ми намериш бианаболи?
- Да речем, че мога. - тук скръствам ръце, после вдигам дясната си ръка и духвам в моята шепичка с ясната цел да се сгрея. - Как, обаче ще изпратиш хаповете навън?!Пратките не ги ли проверяват. ?
- Проверява ги фирмата. Например ,,DHL”, които редовно разпечатват пратките ти по - два или три пъти, за да видят дали има нещо ценно за грабене, са непреодолима пречка. Естествено, аз съм измислил нещатата и ако се наложи да пратим нещо например към Германия ще скрия таблетките в един шашав колан имитация на BOSS. - доволен, преливащ от мерзост ми съобщава Шайбата. После пак се впуска в нета отваряйки на поразия разни страници пред очитеми излиза някава грозна бяла туба с грамаден латински надпис на оранжевия и етикет. - Това е бианабол, само днес само, сега за 95 евро. Ако ми го намериш за 12 - 30 евро тук може спокойно да печелим по 10 лева на ден от продажби. Чат ли си?
- Трябва ми малко време да премисля (да се обадя на химиците). Иначе мисля, че мога да те зарадвам. - отговарям барабанейки върху пласмасата на стола.
- Ще се радвам мой човек. Ще изклатим мръсните търдупуби! - накефен от странните си остроумия изрича той, после става запява ,, Hard Knock Life” от филма на Остин Пауърс, глътва набързо шепа печени лешници като любезно предлага и на моя светлост.
- Как е радиото? - още се кефя за ненормалната ни идея която осигурява готина музика без реклами за целия Център. - Ще слагаш ли нови mp3. ?
- Ееее изглежда не го слушаш това радио. Специално съм добавил един хард диск с 50. 5 гигабайта музика. - при тези свой думи той отваря една необичайно изглеждаща програма за прослушване на аудио файлове чийто лист със заглавия предствалява нещо внушително със своите 27 000 тракове. - Свалил съм около 8000 нови парчета... неща, които не се срещат в България и съм нагласил да се просвирват само от 02:00 ч. до 06:30 ч., иначе знаеш върви нашата музика.
- Някой да е търсил предавателя отново? - интерес питам, защото майката на Шайбата работи в Енергото и макар да не знае за компа и предавателя, тя би му казала, ако има търчене из покривите и тям подобни простотий.
- Изглежда някакви от месните радиолюбители заедно цял с отряд полицай плюс няколко от шефовете на енергото са ходили по - покрива търсейки антената. - тук стария ми приятел доволен стартира ,,Полетът на валкирийте” от Вагнер, като заключва ентусиазирано. - Изглежда доста добре си монтирал фотоклетката която прекъсва сигнала. Онези се въртели като мухи без глави три часа, но и до сега нищо не са открили. Освен това носорозите са разбъркали някакви кабели ,,които са прецакали телевизията и нета за два дни... Майка ми каза, че началникът е бил толкова бесен, че се е зарекъл да не допусне повече такива ,,лумпени на покрива”. - започвам да се хиля неконтролируемо предствавяйки си бандата олигофрени въоръжени с шибаните си устройства, които се въртят на покрива препъвайки се в кабелите, задавайки тъпи въпроси от сорта на ,,Този кабел за какво е?”. Whise my young padyan learner. !
- Я кажи какво прави Надя. - пита изненадващо Шайбата, той не говори за нея въпреки, че му е била съученичка в продължение на сума ти години до осми клас. С този въпрос ме изненадва, но решавам да му отгоря сравнително честно поради удивителната му способност да не се интересува от работите на другите и никога да не ги коментира.
- Какво да ти кажа за нея. - започвам с обичайния отговор на този въпрос. - Все същата си е... Сега ме навива за една далавера от която може да паднат пари... И мисля, че съм навит да я направя. - довършвам чудейки се какво да му кажа, все пак мамка му той никога не пита за нея.
- Не знам човече, какво мислиш за нея, обаче ще те предупредя, че си е малка мръсница. - тук домакинът ми се обръща към мен поглеждайки ме направо в очите. Това също не е обичайната му линия на поведение. - Още като бяхме в един клас гледаше да е повече от другите, тоест, ако някоя нещо беше повече от нея, твоята приятелка винаги и поднасяше някаква неприятност. Обичаше да номер 1 и винаги твърдеше колко сме били глупави, момечтата де. - добавя на неразбиращия ми поглед. - Виж не знам в какво иска да те забърка, но трябва да знаеш едно. Тя винаги мисли за собствения си задник. Няма значение. - тук Шайбата се обръща като почва да бесенне из менютата и показва, че разговорът ни на тази тема е приключил. Не смея да го подпитвам повече тъй като си е странен и може да избухне. Тактично си премъчавам и скоро след това напускам домът му. До толкова съм замислен над неговите думи, че се спускам по стълбите без да използвам асансьор. Ей такива неща винаги ми сбъркват насторението. Ето например сега всичко си го бях подредил в главицата, като туко - що излъскани аптекарски шишета, а Шайбата моля ти се казва, че след малко ще пада тавана. Така хубаво съм се нагласил да взема тези пари, дори вече съм ги похарчил мислено тук - там...
Параноята крепи Империйте.
Параноята ми не би могла да ми се постави като диагноза. Взимайки в предвид факта колко много са ме лъгали от малък, вече не вярвам почти на нищо... а се оказва, че в малка или дори в по - голяма степен съм вярвал на своята муза. Лошо, Седларов, лошо. Тези мисли ме хвърлят в идеята, че наистина тя си е хитруша и може да ме преебе. Как?Ами като не ми даде после парите... А не мога ли да и отрежа циците?!И тя е с двата крака в трапа, не може да ме издъни на куките, все пак и нейно височество е съучасница, знам прекалено много за нея и не би могла да ме прекара така евтино. Или може?... Не, не може. Жена е. Не е чак толкова умна... Не ти трябва да си умен за да изметиш някой, трябва ти да си хитър, мангалите да не, би да са интелигентни. ?. Просто са хитри и коварни. Надя е хитра и коварна, въпреки, че не е мангал, освен това и никак не е глупава. Подсмихвам се под мустак докато пресичам улицата навирайки вече започващите ми да измръзват ръце дълбоко в джобовете. Надя замисля план,Надя ще ме прекара. Добра идея. Ако бях на нейно място, вероятно сериозно щях да се замисля. Обаче няма да го направаи сигурен съм. Мислено отсичам. Няма да мисля за пладнешки обири добавяйки в тях предателства и случайности, просто няма да им излезе края, накрая.
Влизам си във входа, вятъра вие някъде нагоре из етажите. Скоро ще завали сняг, усещам му мириса. Очаквам да натрупа хубавата, обичам скърцането му. Мразя студът му. Излозвам отнов стълбите добрам се до квартирката, разменям си някакви любезности с бабето, давам и 40 лева за наема, после си лягам.
Събуждам се от адски глад. Опустошавам една консерва със скумрия, замислям се, че е крайно време да ги откажа тия консерви и да се носача към позабравените пилешки пържоли, апетитните шишчета и филето във вакумна опаковка. Придъпвам телефона за кабела, набирам номера на Надя.
Шест свободни прозвънявания. Нормално. Затварям. Пускам компа като слушам с умиление как дъртия вентилатор се мъчи в първите десет секунди да вдигне обороти. Решавам, че ме мързи изключително много да се занимавам с каквото и да е. Идеята за култовия обир, автоматично отменя всички останали кокошкарски планове, които съм замислял в продължение на доста месеци. Някак ми става тъпо, защото се сещам как съм лелеял сладки надежди над всеки един от тях. Такъв е живота все пак. Само по добрия оцелява. Заиграх се да си чистя ненужните файлове, да трия тъпите игри и не на последно място да подреждам картинките и снимките, които бях нахвърлил в последните пет месеца.
Към един и тридест часа ми стана мега студено въпреки усилията на печката погледнах през прозореца отмествайки завсета изпълнен с подозения. Отказах се прав. Снегът валеше виейки се като водовътеж, тлъстите снежинки падаха и бяха покрили всичко с онази бяла пелена. Обичам когато става така. Сякаш няой сменя декорите и отново всички имат шанс, дори и тези онеправданите като мен... Ще ги взема тази пари. Оставям паронята назад, щаслив леко затоплен си лягам сънувайки нещо красиво.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Чет 24 Сеп 2009, 21:39

18. Четвъртък
Докато стоя на празната маса в Селект и чакам Надя, се чудя за дните. Днес е четвъртък. Любимият ми ден, един ден преди петък, а петък е последния ден преди почивката. Ден в който сякаш всчико е набрало ход, ден в който се коват най - добрите планове. Винаги е било така. Kато малки още в четвъртък се уговаряхме кога ще играем мач зад блока. После кога ще излизаме. Сега кога ще набарам парите. Има градация значи. Гледам замислен стъкления плот на масата и се чудя още колко ще я чакам. Все пак живее на една минута от тук мамицата и. За сега закъснява точно с две минути, но това ме изнервя. Когато правя нещо голямо, а някой ми връзва тенекия (тоест кара ме да го чакам) ме кара да мисля, че работата се е разсъхнала и вече виждам как бъдещите ми планове пропадат. Докато си мисля за тези работи, виждам как тя се изкачва по стълбите със ситни крачици за да не хързулне по петната сняг осеяли мрамора отвън. Доближава се до вратата, отваря като дълго гледа на противоположната страна и явно не може да ме открие. Патка. В един момент тя си обръща главицата където трябва и се ухилва със самодовлна усмивчица след като ме е забелязала. С кръшна походка, захвихряйки си сивото кожено палто от не си знам там колко бедни лисици или други нещастни твари, тя поставя господарски кафявата си чанта на масата сяда срещу мен и пита:
- Как е?
- Понася се. - отвръщам аз. Хващам чантата и, придърпвам я към себе си за да я дразня. Започвам да си играя с лъскавата закопчалка като я щракам на поразия. Тя не трепва поръчва си на сервитьорката мляко с какао, после вежливо моли да и подам чантата за да си вземела парите. Какво да я правя, връщам чантето.
- Добре утре към осем трябва да сме около Домът на строителя. - после делово вади от чантата си един малък спрей и ми го тупва на масата. - С това трябва да я напръскаш, за да не може да ти извади пистолета. После и вземаш чантата. Аз ще те чакам до Хеликона. Там ще ми дадеш парите, аз ще ги занеса до онзи смотан компютърен клуб ,,Зодиака” и ако всичко е наред ти ще си там... освен ако нещо не си оплескал работата.
- Защо да не, я ударим докато излиза от сградата? - опитам си да се сетя къде точно трябва да отмъкна чантата и колко бягане ще ми се събере до книжарницата.
- Всъщност къде точно ще я напръскам със спрея?
- Първо, до домът на Строителя е РПУ Стара Загора. Отвън знаеш, че винаги има доста полицаи. - тук ми се усмихва така сякаш съм малко момченце което я пита дали каката ще има скоро бебе. - Второ ти сам трябва да си прецениш, колкото по близо толкова по - добре. Обаче гледай случайно някой да не ни засече като си предаваме чантата.
- Права си тук. - после започвам да премислям всички онази жизнено важни подробности. - А като ти дам тази чанта трябва да я сложиш в нещо нали. В някоя торба. ? - предлагам аз. Докато сервитьорката поднася млякото с какао. Надя бавно си сипва захарта, разбърква я - чак тогава благоволява да промърмори нещо:
- Ами да, не може да се разкарвам с тази чанта. Обаче торба?Може би трябва да взема някоя картонена чанта... Да в нея ще я сложим! - доволна е сякаш е решила сложна математическа задача. Браво Надя, колко си умна само.
- После къде точно ще се срещнем? Зодиака е доста ... хмм неясно. - заразпитвам докато отпивам от поръчания преди 15 минути натурален сок банан.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Чет 24 Сеп 2009, 21:39

- Нали един път ме води в онази ужасна вътрешна зала? Там където е пълна мизерия? Може да се чакаме там. Или не вън е най - добре! - дълго разсъждава тя, докато пие млякото си на малки едва ли не диетични глътчици. Говори така сякаш обсъжда някакъв нов субпродукт, представен като гел за лице, който може би... ще купи. Това никак не ми харесва. Успявам да не се издада с нищо, работя така когато става въпрос за много пари. Усмихвам се сдържано, кимам с главица чудейки се дали работата ще се издъни. Не вярвам. Тъпите германки изгоряха и нищо не успяха да докажат. Как могат да ме хванат, този път? Като сложа качулката на анорака, напръскам бабката и хукна да бягам... Ще ми запомнят само гърба. После ще имам пари... доста пари за пръв път в жалкия ми живот. Е, драги риска си заслужава.
- Добре ще те чакам там. После ще отидем у нас, ще разделим парите, поравно. - довършвам с усмивка. Надя се усмихва широко, сякаш съм и предложил да я черпя с торта отвръща:
- По - равно.
Плащаме сметката, после хванати под ръка тръгваме към нейното училище. Снегът създава някой опасности при, които за малко ще се пребием и двамата, защото обувките на овцата не са за сняг. Накрая я шляпвам, по - задника пред Корала, обръщам се тръгвайки с бърза, бодра и оптимистична крачка в светлото бъдеще което ме чака от утре.
Прибирам се вкъщи без да усещам студа. Само плана се върти като изхабен диск из главата ми. Решавам, че няма за какво повече да мисля. Всичко вече сме го натъкмили. Дори решавам да не рискувам с кражба от Адкента. Мирно и тихо с почти последните пари си купувам едно печено пиле, мек хляб и буркан с лютеница. Екипиран така си заформям сам една вечеря която ми се отразява много добре. С голям и издут корем сядам да гледам ,,Aplle Seed” друга манга от любимата ми колекция. Докато се кефя как главната героиня казва с японски акцент:
- Браряйъс! - смотвам остатъците на масата и се сещам, че след като взема парите или трябва да остана тук, или ще се преместя... Добре ще е да остана тук. Така няма да предизвиквам подозрения. Парите ще ги скрия в тайника на Аязмото. Нищо няма да оставя на случайноста, голям кеф ще имам може би 20 бона или... . ако имам късмет 30. Представям си всичката техника която ще си купя. Цифров апарат, готин 9 мега пикселов с гооляма бленда и един гигабайт памет. После ще си ъпгрейдна щайгата. Ще и нанижа такъв процесор с такова дъно, че вентилаторите му ще създават вятър в стайчето... Ще отида някъде навън. Сам. С пари. Ще ям. Еба си кефа. Спирам компа отивам до леглото, смотвам си дрешките на пода, после заспивам дълбоко... Утре; е последната ми мисъл.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Чет 24 Сеп 2009, 21:40

****
Сънувам. Сънищата винаги са странни и нелогични. Сънувам Маймуна. Той е у нас когато се връщам. Стои на един стол на тересата, гледа към разеленената асма и ми се усмихва леко. Не го очаквам тук. Незнаех, че ще се връща.
- Не те очаквах тук...
- От един час те чакам... - ми отвръща сериозен той, сякаш сме си уговорили среща, а аз не съм дошъл. Качвам се по стълбите, сядам до него на един стол и се ухилвам...
- Не трябваше да излизам толкова рано...
- Така е. Какво правиш сега, как си? - той е увидвително спокоен, няма я вечната му нервност, онази страна го е променила много.
- Добре.
- Добре, това исках да чуя. - някак е разочарован от мен. Става поглежда си телефона и слиза по стълбата, отваря входната врата на къщата и доста бързо си тръгва. Тъжен съм, защо и с какво го обидих.? После изведнъж тежки облаци покриват небето. Раздава се гръм. Отогоре политат парчета град, които започват да късат листата на лозата на парцали... Маймуна е знаел за града и затова си тръгна заключвам аз. Поне трябваше да ми каже защо. Градът се сипе със страшна сила. Всичко става бяло, топчетата се пръскат при ударите си с цимента. Кучето навежда отчаяно уши и се скрива по масата. Лошо си казвам аз, откъде Маймуна знеше за града?...
****
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Чет 24 Сеп 2009, 21:40

Събуждам се. Студено е. Сънувах сън. За Маймуна. Ташак.
Това е бил вероятно последния ми сън за нощта... затова го помня, колко е нелогичен само. Днес е денят. Това хем ме окуражава с призива ,,Свърши се с мизерията”, хем и друго кънти в главицата ми ,,Ще те набарат и ще ти пункат задника”.
Интересно кое от двете ще се окажат верни. Винаги имам шесто шуство, обаче днес и то е в станно насторение, твърди, че и двете са врни. Все тая ще спечеля играта днес. !Трябва да си взема шапката и да изровя анокрака от купа с дрехи. После ще трябва да ги хвърля. Ще ми трябват и някакви ръкавици не искам куп отпечатъци навсякъде. След това ще трябва да отида и да ги скрия на аязмото... в три нови тайника. На три места пък може и някой тъпак да извади късмет и да се докопа по невероятна случайност до едните скрити пари. Добре на две. После ще имам няколко дни да измисля Плана. След това ще го сътворя на практика. Потъвам в мечти за коли, още пари и къща, моя къща. Така си е, това ще е само първата ми крачка на пътя на богатството, досега не съм имал пари за да направя наистина важни неща, но вече ще мога да играя както трябва във водовъртежа навън.
До обяд си стоя на топло издул печката на 5, нехаейки за тока който гълта. Гледам ,,Жега” и чакам Надя. Интересно дали днес ще усея жегата зад гърба си?Денят е снежен и слънчев. Смятам, че ще развия добра скорост дори и върху сняг, ще бягам като изоглавен с тия пари, и ако открият масиран картечен огън съчетан с тежък минометен обстрел само тогава ще ме възпрат. Хапвам едни весели пилешки пържоли, които забърсах вчера, негодувам, че не са топли, но за без пари толкова. На обяд се позвънява на вратата, обут с меките си чехли - зайчета без особена изненада посрещам моята муза, която още на вратата ми лепва една целувка. Влизаме вътре говорим си известно време небивалици после пак обсъждаме плана, премисляме всички шантави варианти, говорим си за ,,Парите, живота и всичко’’. Най - накрая настава време, тъй като трябва да сме поне час по рано там, излизаме от вкъщи като се запътваме към Дома на строителя, за всеки случай разделени един от друг. Аз поемам нагоре за да вървя по Ген. Столетов, а тя ще пердаши през центъра. Ще ме чака до Хеликона. Там е много удобно, има един куп пътища, които никой не може да проследи. Ще и предам парите, после ще мина покрай центъра, ще премина покрай съда отам ще поема към прословутия ,,Зодиак” където благодарение на забутаното му местоположение може да се чакаме без да предизвикваме подозрение.
Докато вървя поглеждам снимката на баба Стефка дадена ми за да не се объркам фатално нещо. На нея тя е застанала до фонтана в градската градина облечена в летни одежди. На главата и се е приземила някаква преверзна неприличаща на нищо шапка. В лявата си ръка държи своята противна кафява чанта сякаш е жизнено важно да се снима с нещо толкова древно и гадно. Иначе лицето има онази жизненост породена от болен мозък за който най - важната задача е да генерира пари и материални блага използвайки всеки един възможен начин, защото от това зависи производството на ендрофин. Носи някакви очелки със странни изхвърнали рамки, на врата и има нечий ужасен златен синджир тип колие, перла на турското златарство. Чак от снимката ми замирисва на сладникавия парфюм който вероятно ползва. С лека и бодра стъпка преминавам покрай второ като оглеждам с подозрение куките, които стоят на пресечката на Методи Кусев до операта и дебнат някой или нещо. Замислям се колко време ще им трябва да ме пресрещнат. ?Съмняваме да успеят. Дори и веднага да се обадят в районното за обир, да ми дадат описанието, парите ще са в чантата на Надя. Въздуха днес е бистър. Усещам всеки нюанс на изгорели газове, които се разнасят от преминаващите автомобили. Преминавам през недовършениата част на Партийня дом (сега Пенсионно), слизам по стълбите до Строителния и после заобикалям през пустите кортове зад Пощата. Около мен разни смотани путки си приказват са секс и контролни. Е за контролни си приказват тия с очебийно задръстения вид. Докато вървя до металната мрежа на коротовите с изненада установявам, че само два човека преди мен са разрушили дественоста на снега преди мен. Това ме навежда на другата интересна идея. Сега съм с едни много редки маратонки на Адидас. Хайде ще ги прежаля и без това са за хвърляне, като взема плячката, ще ги подпаля за да умилостивя духовете, но ако ме хванат с тях и с парите... Лесно може да докажат всичко онагледявайки моите следи извеждащи от место престъплението. Лошо, Седларов, лошо. Майната му.
Винаги обичам този миг. Мига преди вдигането на завесата. Сещам се за тъпите немски туристки, е този път поне риска ще си заслужава!Съвършено спокоен и делови, преминавам покрай ченгеджйиницата и навлизам в парка на Алана. Наоколо ми минават много хора, които целенасочено бързат нанякъде, лошото е, че освен моя милост има само една двойка просяци, които седят и не вършат нищо. Трудно няма да будя подозрения като просяк затова си сядам кротко на една мнооого студена скамейка, кръстосвам крака за да не треперят от нервно напрежение. Побарвам спрея през джоба, акуратно си намествам и оная работа, после зачаквам. Знам ще чакам дълго. Мракът е обвил земята в плътната си пелена още в пет часа, сега само белите глобуси на лампите го отпъждат. Седя на тази проклета пластмасова пейка и си мисля за самотата. После мисля за парите. След това преминавам към видовете пици и защо пържените картофи се скапват след като престоят повече от петнадесет минути. Чудничко ми е дали ще мога да позная бабето в тая тъмница при положение, че реши да се загърне в някакви забрадки и други талибански глуповевини. Па живеем у видим. Изминават. . ами към десетина минути, малкия ми часовник показва 21:12 когато една адски подозрителна фигура отваря металната врата на наблюдаваната от мен сграда. Оглежда се преди да пресече въпреки, че няма наченки някой да минава с кола и пресича забързано. Ако това е баба ми Стефка значи е подранила с почти 35 минути. Няма лошо. И за това сме подготвени. Дори съм доволен, че няма да чакам толкова на студа. От друга страна се замислям, ако се откажа сега в този момент животът ми ще се промени изцяло... Може би сега може да не извърша някоя велика глупост. Представям си се убит, захвърлен в някоя шахта. От кой бе?!Не действам ли сега винаги ще съжалявам, ще си остана играч на дребно и вече няма да съм, АЗ ще бъда нещо друго, страхливец. Един път се живее драги Меркуцио, не се огъвай пред тъпия Тибалд и му разбий зурлата.
Бабката забързано върви към мен вперила поглед в земята. Правя се, че гледам нанякъде другаде, мъча да се държа свит като девствено нигерииче. Тя е! Просто е същата гадна мутра. Изчаквам да се отдалечи на двадесетина метра после тихо, гледайки да не хрущи много шибания сняг тръгвам бааавно зад нея. Тези дърти лелки, винаги вървят така бавно... Не след дълго тя заобикаля блока на Космонавта и поема по главната. Наоколо ми няма много хора, обаче БНБ е съвсем наблизо, разни жълти фенери дори осветяват медните букви разположение върху мраморната и фасада. Ускорявам ход, доволен констатирам ,,Хората тази нощ са малко, не се виждат и атлети”. Cool. Време е за атака, до Хеликона има не повече от 200 метра...
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 20:59

19. A Hard Day's Night
Хващам спрея, с палец свалям капачката и пак палеца ми намира пръскалото. .
Хей мисля си в този момент, ако куките ме набарат лесно ще разберат, че съм използвал тоя спрей, като просто ми вземат проба от палеца на дясната. Тъп съм явно. Освен това тая бабка е бая хилава, ще и взема чантата, а най - вероятно пистолета и е вътре, и да не е там, един шут на снега ще я обезвреди за две минути. Мисля като последен модел, Крей докато приближавам. Часовник някакъв в главата ми наброява нещо, като изтичащо време на сапьор. Изведнъж червената линия която ингилизите наричат Time of deadline пресича главата ми, в този миг решавам да не ползвам спрея и... задействам всички оръжейни системи.
Still Armed!
Стефка се обръща назад чула хрущящите ми стъпки. Изобщо не я гледам в очите, няма да се издавам я. Сякаш ще я изпреварвам. В момента в който изранявам с нея, хващам с лявата и дясната ръка, нейната чанта. С лявата директно, да не кажа майсторската свалям презрамката, а с дясната тегля чантето към мен. Бабката е тотално ошашавена в първия миг. После е ужасена. В очите и прочитам, че сега се случва това от което се е бояла най - много, обирът. Опитва се да задържи чантата, но е слаба. Тя е в мен!Тъй като краката ми не са в равновесно положение няма как да и тегля шут. Затова и напращявам един юмрук. Той среща нейната глава, приплъзва се, о челюстта успявайки да я запрати на земята. WELL, DONE COMANDER!Вече съм готов за изстрелване, оглеждам се за четвърт секунда... за сега никой не е разбрал какво става (не е умислил). Една двойка младежи ме гледа с изненада. Хуквам да бягам. Бягам... Краката ми знаят, че след минута ще дойде почивката, а ги гони и нуждата затова хвърча като комета. Хрус - хрус скърца снега под мен. Разни ме гледат странно. Ебете се в гъза. com. Бягам... Никой не гърми подире ми и мисля, че се измъкнах. Със страшна скорост пресичам малкото площадче на което се намира паметника на Кольо Ганчев, изкачвам стълбите (като едва не се пребивам на първите две, които са мега заледени), бягам... Дишам като кон. Облаци пара методично изригват от моите гърди и изтляват във ледения враждебен въздух. Тук е доста тъмно. Светлина има само от луминесцентните лампи в книжарницата. В този миг се замислям, ами ако няма пари?!Трудно е да ровиш в чанта докато бягаш бързо върху сняг, обаче аз успявам. Ръката ми набарва някаква торба, май са пачки все пак бъркам в нея и вадя... .
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 20:59

В ръчицата си държа мнооого стотачки. Е тази пачка я взимам за мостра пъхвам я в джоба на якето. Бягам... До контейнера за боклук, между паркираните коли ме чака Надя. Спирам на метър пред нея...
- Успя ли? - разтревожена пита тя. Кимвам с глава, въздуха ми трябва, сама ще разбере след малко. Пъхвам чантата в книжната и торба, отново хуквам...
Покрай киното (и шибаното бинго), покрай БСФС, спирам чак до Строителния... .
О, не ще умра от задух. С бърза, изморена крачка преминавам край старата сграда на музея и се устремявам по Ген. Столетов нагоре. Направих го. Колко са ярки оранжевите лампи днес... Адреналина се стича надолу, топлината отива нагоре, дъхът ми е като на локомотив, бялата пара дълго се кълби в нощта. Колите профучават край мен, аз съм доволен. Най - накрая нещо истинско и стабилно, много пари и всичките мой... Само да не ме хванат, безспорно голям брой престъпления се разкриват след не повече от 5 часа. Тогава следата е топла, прясна, а куките страшно озлобени. Първо трябва да бъда внимателен, тази нощ ще скрия парите... първо... или е добре още сега да си осигуря алиби?Не скривам парите и тогава... Няма да се моткам с тях. Интересно дали смотания пистолет беше в чантата, тъпо е така да си въоръжен, а някой като мен да ти открадне ,,защитата’’. Голям смях. Стигам до операта. От далеч виждам патрулката... . Ще премина по пътеката не смятам, че ще ме запомнят. Особено невероятно е вече да ми имат описанието. Минавам през разкопките макар да знам, че точно сега мога да предизвикам подозрение. Крача... Дишането ми се нормализира, очаквам една сладка мускулна треска след спринта днес... Преминавам покрай гимназия Христо Ботев,как леко скърца снегът под моите маратонки... Наближавам блока зад който се намира ,,Зодиака”.
Ето вече съм там. Започва да вали лееек сняг. Снежинките му играят своя самотен танц. Вихрят се като падащи звезди и до една изчезват на бялата земя. Тихо е... Някъде кънти телевизор; коментаторът е много ентусиазиран; в един определен момент ме домързява. Лошото е, че няма къде да седна, студено е, Надя ще пристигне всеки момент и не мога да се намуша в клуба на топло. Тръпна ... не само от хлад. Мъча се да си намеря часовника... няма го. А ето пъхнал съм го в другия джоб където не го оставям. Поглеждам и почвам да изчислявам...
Сега е 22:03 ако Надя се бави и върви като джофра, за не повече от 20 минути трябва да е тук; мисля че преди не повече от петнадесет минути и оставих парите. Значи всеки момент трябва да дойде. Издишам в започващите да измръзват ръце, чудя се къде да захвърля дрехите. Решавам да го оставя за после, лошото е, че трябва да го направя днес. От време на време някой излиза от клуба да пуши цигара, повечето са обичайните катили, няма да ме познаят в мрака, въпреки това явно не им харесвам така, чакащ сам... в мрака. Ухилвам се глупаво шляпам с ръка върху своето бедро въртейки си в мозъка следната песен на Мерлин Nobodies. Защо точно нея - не знам. Чакам...
След още десет минути вече става нещо интересно в главата ми. Тревожни мисли започват да прелитат като коли на магистрала. Нещо ми се бави. Нещо я няма. Въпрос. ,,Какво може да е станало???”.
Отг. 1
Може още да идва насам и да е зад ъгъла.
Отг. 2
Нещо се е издънила. Може да я е срещнал някой познат и сега дори да си прави алиби като дойде мааалко, след малко.
Отг. 3
Надя е насрала, пречупила се е. Сега е ,,шаш и паника’’. Мисли какво да прави... и прочее глупости.
Отг. 4
Тъпата путка е взела парите. Казала е еби се в гъза, брато и сега си прави калкулации как да ги похарчи без да я изхващат.
Отг. 5
Нещо я е блъснало. Сега е мъртва... На път за болницата или бере душа. Тук се сещам за онази история на онзи ортопед, която той разказа.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:01

,,Искаш нещо гнусно... Ами на един, един път му висеше скалпа... Не, такова ли? Ааа, такова. Ами някаква девойка като пресича улицата я блъска кола, чупи и двата крака, водят ми я на операция. Събличаме я гола и започваме. Към края вече, нещо и потече от сливата... Казах на сестрата дай ми един тампон и го обрах с него... Сперма, цялата беше пълна, а нямаше повече от 16. Накарах да и назначат, после и изследвания за венерически болести... Е само СПИН нямаше... ”
Интересно... Какви мисли се въртят в главата ми. Този разговор го мислех за забравен. Изводът е един и той започва да се надига като повърня от шопска салата с кренвирши. Изводът. Изводът.
Тя ме е прекарала.
И то Яката.
Няма логика да не дойде до сега... Саката да беше, щеше да го направи. Може нещо да е станало. Може, може всичко може. Може и да ме е предала. Сега може да дъни на куките всичко!Кое всичко, нали и тя е в кюпа... Имаше време да мисли, mъn. Вече е разработила перфектен план. Няма да го направи, знае, че ще я убия!Отговор - знае и, че зад решетките нищо не може да и направиш. Това са пълни глупости!Тя ще дойде след малко. Не усещаш ли студа?Усещам го. Е винаги може да я потърсиш утре. . Но, тя?!!Вече трябваше да е тук, знам. Ако я потърся утре?!!Парите, как, целия план се сменя. Знаеш плановете винаги се сменят, успокой се. Утре ще я намериш. Ще се разберете защо не е дошла. Добре, тръгвам... Не ще проверя зад ъгъла, зад него има цяла улица, ако се задава ще я видя,може да е на метри от мен. Давай провери. !
Тръгвам надолу, преминавам покрай двама капути, които не познавам, двамата ме оглеждат без интерес и продължават смотания си диалог. Тъпаци. Стигам до въпросния ъгъл, поглеждам. И виждам абсолютно празна улица, сякаш ще снимат филм и са изгонили всички... Обръщам се решен да тръгна към нас. В този момент гласът на подсъзнанието ми нашепва следното.
Добре де пич, замисли се. Да приемем, че те е предала. Ами ако е така? В квартирата ще дойдат първо да те търсят или куките, е може и да са добрите мутри. В двата варианта ще се въртиш на кур. Добре, де!Къде да отида, при Косъма? Замисли се добре, тя го познава лесно ще му се обади и може да го излъже какво ли не. Ще му кажа, да не казва, че съм тук. Обаче, винаги може да има и отряд куки,, които просто ще му направят едно обискче... или за по - лесно подразделение мутри, които ще направят и доста други неща... Петър!!!Не го познава, е знае му физиономията. Но не знае нищо друго, за него. Той моето момче живее с майка си и баща си, гот нали?!Е дори и в мазето да ме кашира, пак е добре в тоя студ нали?Айде млък, глас. Тръгвам с бърза крачка която се опитва напразно да унищожи студа който пълзи вътре в моите бедра.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:01

*********
Разтревожен, оплетен в хиляди подозрения, странни идеи съчетани с накъсани видения, които нямат нищо общо със ставащото стигам до блока на Пешо. Всъщност в момента в който отварям входната му врата се усещам, че съм пристигнал. Докато съм вървял съм бил толкова отнесен, нищо не съм виждал. Мразя така, когато трябва да съм изключително съсредоточен се отпускам ей така за нищо. Натискам бутона на асансьора. Той слиза след по малко от десетина секунди, качвам се в него и настискам бутона на който някой е написал ЦСКА. Вероятно автора е Пешо. Спирам с грохот, отварям вратата, пускам я, тя изтрещява така силно отеквайки така силно из целия блок, че имам чувството за ехоо. Няма ехо. Все тая... Звъня на един от двата звънеца. Винаги ми е било чудно за какво му е втория. Натискам го след секунда, и той си звъни. Това на нищо не прилича. Ослушвам се, някъде вътре се отваря врата, забързани стъпки, не са на Пешо. Шум от махващи се резета.
- Да? - пита майка му без да ме познае, е рядко съм се вясвал тук.
- Пешо вкъщи ли си е?
- Ей, сега ще дойде. - заключва тя, обръща се пъхва ръце в пеньоара си, завива зад ъгъла на коридора, чува се шум от отваряне на масовата шперплатова врата и:
- Петре някакво момче те търси.
- Добре мамо, идвам. - музика на гъсти, но тихи талази се изсипва в коридора, като не след дълго идва и нейния пряк причинител Пешо. Изненадан е.
- Казвай какво си направил пак. - усмивката му е голяма и приятелска, надям се да ми е приятел... след като го светна за туй - онуй.
- Може ли да спя у вас? - давам направо, поради простия факт, че нямам цяла нощ на разположение за дрънканици. Лицето му изразява учудване, обаче тялото на Пешо се измества, врата се отваря широко и прозвучава поканата която искам да чуя.
- Влизай и без това сестра ми сега е в София. - после угрижен ме поглежда, заиграва се с райберите докато заключва, после пита: - Какво е станало копеле?
- За сега и аз не знам,... ще те открехна само да влезем в твоята стая.
Влизаме вътре и сякаш нещо, някой сменя следващата песен, тя е на shuffle и върви без ред, песента е на Хиподил и ме кара така да се замисля, да усещам напрежение в горната част на главата. Може и да е от топлината. Не знам вече нищо...
Облаци

Облаци крепят небето
тихо съска дъжд в мъгла
и потъват там, където
гният кости след смъртта!

Вятър влачи тежък мирис,
мирис на умряла плът.
Над изсъхналия ирис
клепки вече не тежат!

Вещици със кикот грозен
режат мрака на нощта.
Бухал впива взор тревожен
под воала на смъртта.

Мрак, светкавица и грохот,
облак, призрачна гора,
тихи стъпки, пръст се рони
стържат нокти по кора.

Усещаш сила, после плачеш,
дали е за последен път?
Изчезват сенки, глас далечен
в мъглата страшен е смеха!

Далеч в небето бесен вихър
изгаря слънцето от яд
,а прилепите дишат тихо
главите пълни с кръв бучат!
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:26

Когато и последната строфа се изтъркулва от колоните и започва нещо на Менсън, аз се размърдвам върху леглото на сестра му и се вторачвам във втораченото му лице.
- Тъп съм Петре.
- Това си го знам. Я кажи сега какво стана?Да не се размириса тая история с германките? - пита ме той докато пооправя неразборията на собственото си легло и ляга на него изпъвайки костите си с доволство. Хубаво е да имаш климатик в стаята… Доволно топло е и това създава необходимия комфорт за истинския качествен мързел.
- Значи слушай сега в какво, май се забърках... - разказвам му цялата история, тъпо от моя страна, но напрежението е страшно, Пешо го познавам от седем години, e почти съм сигурен, няма да ме предаде... не е такава гад. Все пак знае ли човек?... Не знам. Той ме гледа като интересен цирей напъпил върху бузата му, после скоква навежда се към мен, почти започвам да си мисля, че иска да ме нападане когато пита:
- Взел си някакви пари, къде са?
Да бе, пъхнах една пачка в джеба. Ръката ми се плъзва върху него, напипвам позната издутина, тоест тази издутина която се очаква да е там. Отварям ципа, бъркам и вадя пачката... . Е не са стотачки... . Петдесетачки са... На онова листче с което винаги обвиват парите им нанесена следната култова цифра.
5000 лева в брой
100 къса по 50 лева.
Прекарах пръст през малките, твърди листчета, които ми заговориха за много неща и все приятни. За момент дори тягостното чувство за осъществило се преебаване от моя страна изчезна, само за момент разбира се. Пешо обаче изглежда впечатлен и същевременно много разтревожен.
- Пич, наистина си мнооого луд. - после се замисля за миг като приглажда дългата си коса с ръка назад за да не му пречи. - Не знам защо Надя я няма, обаче мнооого трябва да внимаваш. Ако в тая чанта е имало както казваш доста такива пачки... за петдесет бона спокойно може да ти пратят мутри. - прав е и за това не се бях подсещал скоро, бащата на Надя освен куките ще прати и от местните биячи да търсят злосторника. Какво направи шибаната путка!? Мога още сега да и се обадя по телефона на Пешо, обаче ако съм предаден ще ме засекат от къде се обаждам... и тогава. Трябва да и се обадя, обезателно! Трябва да разбера!Любопитството съчетано със страхът от неизвестното ме докарва до полуда.
- Не знам нищо, мой човек... Знаеш ли какво ще направя! Утре може ли да те пратя на разузнавателна мисия... Дори ще ти платя... - вдигам ръка за да задуша простения вопъл. - За тия неща се плаща, а пък добрите приятели получават подаръци. - връчвам му две петдесетачки от общо сто къса в ,,тестето’’. - Приятел си ми... просто ги вземи като подарък, не мога да се разкарвам сега за да ти купя нещо. - завършвам през смях. Той също се захилва, прибира парите като добавя.
- Ще ги задържа. - после взема някакво плюшено мече, подарък за сестра му от някакъв некадърен сваляч, бие му един юмрук запращайки го в северния ъгъл като продължава. - Не разбрах какво точно трябва да направя... Разузнаване?
- Добре. Виж сега. - кръстосвам крака на легълцето. Бъркам си замислено в носа, вадя един дразнещ марсол който, уж скришно го избърсвам в покривката на леглото и заобяснявам. - Значи, ти утре преди да отидеш на работа...
- Утре съм нощна, не знам дали знаеш? - вмъква той.
- Още по - хубаво тогава. Трябва да се опиташ да разберем какво точно се е случило. Трябва да се намери мерзката твар! - замислен как да стане това спирам тонколоните на компа, духвам си в измръзналата шепичка, после лягам на леглото. – Кофти. Е да се надяваме всичко да е добре. - след кратък размисъл допълвам. - Ухх, може да отидеш до квартирата, ако там всичко е наред, аз ще се оправя нататък... Точно така ще направим, ако кукерите са дошли да ме търсят, значи работата е осрана, ако не са се вясвали... добре.
- Забравяш изглежда нещо. - усмихнат добавя Петър. - Ако искат да те хванат ще сложат цивилни ченгета някъде край вас да те чакат. Нали знаеш как обичат да правят наблюдения?
- Прав си. Значи качваш се горе, питаш за мен бабката, мен ме няма. –смигвам заговорнически. - Питаш да ли и някой друг не ме е търсил случайно. Ако някой друг ме е търсил, гледай да изкопчиш нещо. Тя е що годе разбрана, ако има нещо... ще си каже. Май само се притеснявам прекалено много! Надя не дойде на срещата; е, може винаги да се е случило нещо прозаично. Нали така. - питам търсейки подкрепа срещу черните, вонящи на вкиснато предателство предположения.
- За петдесет бона, пич няма случайно и прозаично. - ми отговаря моя приятел.
В този момент врата се отваря със замах... Първата ми мисъл е ,,Край тоя педераст е извикал куките!”. Не са полицаите. Майка му е. С табла. На таблата сладки, чай, сирене. На лицето и усмивка. В душата ми яко дъни параноята.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:27

Стана вече да си яде мишка ушото... Така казваше Маймуна. Щом се шашкам само от отварянето на една врата, здравата съм се сдухал. Изтърпявам някак досадния диалог с мама Пешо, хапвам. После си говорим още малко, вече е 1:07, време за лягане. Разстилам си леглото на сестра му, сменяме чаршафа и се проскам в него.
Тъмно. Лампата е загасена преди доста минути... Пешо тихо хъркоти в мрака, колите от близкия булевард целят нощта с ревящи дизели... Не мога да заспя, така лесно както си мислех в началото. Първо скапан съм, второ има нещо важно за което да мисля. Така двете противоречащи си явления се сблъскват и засега, Шибаните ми мисли печелят войната макар да знам, че ще заспя, все някога.
Не, не мога да заспя. Въртя се като вентилатор из завивките, гледам тавана и премислям всякакви загубени планове. Какво става по - дяволите?! - Утре, бейби утре ще разбереш - си мисля самия аз, - А, сега заспивай... Кротко... тихо... тихичко.
*********
Събужда ме, Пешо. После след секунда на блажено невежество идва тревогата. Интересното е как съм се заредил с оптимизъм докато съм спал. Сега съм почти готов да приема, че нищо лошо не се е случило. Може ситуацията за, Надя да се е променила снощи изненадващо, сигурно трябва да се срещнем днес. Всъщност почти съм уверен за това. Парите ще ги делим днес. Е първо ще проверя как са нещата около нас, за всеки случай.
Пешо влиза и излиза, пречейки ми да спя, майка му намила на неизвестно кого. Лудницата е пълна, някакви чинии тракат, шуми вода. Ставам омерзен, оправям леглото, нагъвам на що годе завивките, слагам ги в така често срещаният модел ракла на тия географски ширини, после застилам леглото.
Пешо весело хрупа филия с масло, пие някакъв смотан чай от който не бих отказал:
- Благодаря. - отвръщам след като му подавам чашата и той ми отсипва от чайника, чая вероятно е билков защото слага една цедка да лови треволяка от чучура на архаичния чайник. Слагам си куп захар предизвиквайки учудване от моя домакин, отказвам предложената филийка с масло, смело се нахвърлям върху сиренето и гадния пушен свински врат, вкусен е. Майка му се върти наоколо, задникът и е дебел, но все още се забелязва онази сексапил с който преди двадесет години е излъгала баща му, за да направят тоя непрокопсаник вдясно от мен. Искам да тръгваме колкото се може по - скоро, часът е 7:47 остават още десетина до започване на смяната в Аскента. Естествено е традиция да се отиде в 8:15 особено, ако живееш на десетина минути път от своята работа.
- Хайде да тръгваме, трябва да звъннеш у нас.
- Добре, айде ставаме. - отчаян промълвява той, оставя чиниите си на масата за ужас на майка му която кресва.
- Петре, няма ли да си прибереш чиниите?
- Мамо, обичам те. - казва той, прегръща я, целува я, като не забравя да добави. - Имаме важна работа, трябва да тръгнем по - рано днес. - макар вече да се е предала със своята широка усмивка, майка му добавя.
- Всеки път има нещо, крайно време е да си научиш да си прибираш масата, няма само сестра ти да го прави това!
- Е нали трябва една черна овца в къщата, хайде чао.
Обуваме се набързо и излизаме. Още във входа въздуха е студен, а навън е съвсем кофти положението. Едни такива леки гадни повейчета на вятъра изсмукват всичката топлина от мен още първите стотина метра, крачим двамата из снега. Парата от устите ни пътува нагоре смесвайки се с изгорелите газове на трафика, мисля си за всичко... Започвам да се нервирам. Скоро ще е ясна съдбата ми. Вътрешно се успокоявам, че нищо лошо не е станало. Все пак ми е доста шибано, може пък да ме е предала хиената, все пак жена е. Е ще я убием, тогава. Пресичаме улица Столетов, аз спирам, дръпвам за ръката Пешо и тихо заобяснявам.
- Ще те чакам на топло в Аскента. Не искам да рискувам, може куките да ме чакат някъде наоколо.
- Да те чакат?. - изрича с леко неверие той, после се замисля и заключва. - Може пък и да си прав, е аз отивам...
Разделяме се на петдесетина метра от блока, като аз се оглеждам за подозрителни субекти в коли, които дебнат наоколо, все пак апартамента ми е доста близо... Не засичам нищо подозрително засега, обаче от друга страна желая да не предизвиквам подозрение с постоянно озъртане. Не се случва нищо изненадващо, затова само въздъхвам от кеф когато влизам в топлата вътрешност на магазина. Започвам бавно да се въртя около стелажите и да оглеждам стоките, за пръв път от много време насам не като крадец, а като купувач. Пачката си тежи на мястото във вътрешният ми джоб създавайки приятно чувство на власт. Оглеждам разни мръвки, решавам да опитам една апетитно изглеждаща луканка, но не сега, първо да се върне Пешо, който вече доста се е забавил. Въртя се наоколо хвърляйки хищен поглед на соковете, повечето от тях с добре барнати опаковки, представям си как ги пия като казак - стакан с водка...
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:28

Идва момента, Петър преминава през вратите, оглежда се съсредоточено за мен, аз махвам с ръчица и той се насочва към мен. Лицето му е леко разтревожено, нещо което кара стомахчето ми да се свие като наплашен таралеж.
- Казвай...
- Ок, добре! - двамата се сбутваме до натуралните сокове, където няма много народ и започваме усилена комуникация.
- Значи качих се догоре. Звънях на вратата, хазяйката ти ми отвори. - тук той си сменя неприятно израженийцето на своето личице, нещо което никак, ама никак не ми харесва. - Попитах я за теб, при което тя много подозрително попита кой го търси, пита ме дали знам къде си... Разпитах я защо иска да знае, а тя каза, че са идвали полицай в дванайсет часа посред нощ. Не били униформени а, и показали разни карти, беше адски омерзена... и разтревожена. Влязли ти в стаята, търсели нещо после, и казали да се обади веднага в РПУ - то ако се върнеш. .. май си бил въоръжен и опасен. - тук той вече изглежда наистина шашнат. - Не знам какво става пич, но внимавай, много.
Вярвайте ми, всесилни титани и Вие олимпийски задници нарекли себе си богове, направо ми се стъжни душицата. Куки в моята стая?!Търсят ме?! Въоръжен и опасен! Може би луд. Погнаха ме! В тон с това от тонколоните в магазина зазвучава Queen с Breaktrough.
- Какво ще правиш сега?. - пита Пешо. Изобщо не го и поглеждам вече, всъщност го гледам, но не виждам нищо. Мозъкът ми е като луда машина, мисли и пресмята, нищо не излиза на повърхността, обаче. Отговарям само.
- Ще я видим тая работа, пич. - после бързо се изнасям от магазина и целия шибан квартал.
20. Информацията е моята сила!
- Knowledge is power! - казваше Лунна светлина в Kindom Under Fire.
Сега разбирам колко дълбоко е бил прав Хексел чародея. Трябва да зная какво се е прецакало. Продължавам да вярвам, че не съм предаден от Надя. Може, обаче и да ме е натопила, кучката. Лошо е в цялата работа, че няма как да разбера без да я питам, а питам ли я и се окаже, че ме е предала... Е тогава куките няма начин да не са на ръка разстояние. При тези обстоятелства ще ми се стъжни наистина. Не! Трябва да измисля план... Лесно мога да и се обадя на мобилния телефон... Може да ме засекат, но какво ли ми пука?!
Сега съм до смотания Сексшоп, отивам до една жълта будка за вестници, връчвам една петдесетачка на вестникарката и искам карта за пет лева.
- Не мога да ти разваля момче. - отговаря бабето. - Ще ми вземеш всичките пари така. Ако искаш мога да ти дам една за двадесет и шест лева.
- Давай. - до такава степен ми е интересно какво ще каже кучката като и се обадя, че хич не ми пука за парите. Взимам триста импусовата карта на която има изобразена някаква тъпа реклама на вино. Тръгвам да търся оранжев телефон, естествено такъв няма, намират се само от омразните сини телефони ,,които от малък си ги малтретирам често. Все пак намирам един, пъхвам картата докато гледам колко е часът. 09:53. Набирам телефона на Надя, който за щастие знам наизуст.
- Няма връзка с този номер...
Такааа. Става все по - зле и по - зле. Не знам къде е. Не мога да я намеря и на телефона. Остава да се опитам да и звъня у тях... Защо ли имам чувството, че ако някой ми вдигне там, ще се окаже ,,Надя, я няма!А кой я търси?!”.
Прибирам картата. После решавам да си дам малко на късо системата, затова се насочвам към едно малко кафене до телевизионния сервиз. Сядам на една маса за голямо удоволствие на келнерката (навярно е на процент) поръчвам кафе, двойно със куп захар и три пакетчета сметана, триста грама пържени картофи, за, които тя казва, че ще почакам малко. Естествено това се подразбира. Завършвам със една бира. Ариана този път, нямат Стела Атроа.
Чакам и мисля, после хапвам бланшираните прясно изпържени картофки и пак мисля. Стигам до следния извод.
Дори Надя да не ме е предала, факт е куките вече знаят за мен. Освен малкия чисто теоретичен шанс някой случайно да ме е разпознал, остава идеята просто трябва да им е казала нещо. Е да те може да са я притискали, факт е само предателството. Даааа. Ще и отпоря главата. Ще хвърчи кръв. Ще се гърчи. Ще моли. Ще пищи. Ще вие. Ще се дави в своята мерзост. Прекалено много ще има тук, това е неприятното на частта с мъките и страданието. Трябва да я намеря. Трябва да разбера какво е станало с големите пари останали у нея. Как? Това е един добър и издържан отвсякъде въпрос, на който за съжаление нямам отговор.
ОК! Да започвам да правя варианти.
Тя ходи на училище. Ходи, няма къде да мърда, един - два дни да я няма, ще се появи. Е, като посаден ли да я дебна до МГ - то?Не, не става.
Нейна приятелка. Нейна приятелка, може да я намери у тях... Значи трябва да убедя с адска мъка някоя слива да и се обади... Мъка, мъкоо. Е има една - две дето стават от нейния клас, но и с тях не е много близка, разбира се.
У тях. Брр няма как да я дебна около апартаментът и. Ще ме забележи все някой, ако се застоя там, та сега дори ме търсят.! Може баща, и да ме види например. Всичко става.
Аха. Шибания интернет. Тя има поща, проверява я редовно от вкъщи, ако и напиша писмо може да го прочете. Дори шанса за това е голям!Я чакай, чакай... Първо, може да не му отговори, второ ако ме е предала съвсем спокойно може да ми подхвърли някоя среща на която ще ме чакат куките. Ами ще напиша такова писмо от което ще стане ясно, че и тя е яко замесена... Лесно може да смени целия текст на писмото и тогава да го покаже, чатка от компове. Пак лошо.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Пет 25 Сеп 2009, 21:28

Допивам и последните капки кафе, унищожавам последния пържен картоф, почти допивам бирата, хвърлям на масата пет лева, ставам и излизам без да чакам мизерното ресто. Вървя си към Армагедона, като веселяшки продължавам да премислям всичко. Неприятно е като става така.
Сега ще и пращам майл, много тъпоо, но нищо друго не ме е осенило на този етап. Мразя ги тия неща, как може ако става въпрос за някоя простотия в главата ми да се пръкне гениален план за десетина секунди, а сега когато наистина ми трябва нещо хитро, да се налага импровизирам така. Подминавам, Телевизионния сервиз и слизам по - стълбичките за да се озова в малката почти вечно пуста зала, изкачвам се по другите стълбички, смигвам на Rock - а и му казвам да пусне 22 комп. Той се намира сврян отзад, по - това време няма никой и ще се радвам само на своята доброжелателна компания.
Бързешком зареждам личната си поща в abv. bg от където ме удрят в главата някакви тъпи реклами, с триста зора след това успявам да си заредя кутията където разни се опитват да ми пробутат разни неща на половин цена или се опитват да ме накарат да сваля някой вирус. Изтривам всичкия спам. После щраквам върху hot_kiss@abv. bg влизам вътре, давам върху отговори. Изчаквам известно време да се зареди всичко, после потъвам във финален размисъл. Решил на мига какво да пиша - натраквам следния текст:

Надя сериозно съм обезпокоен...
Притеснявам се за теб и за себе си. Няма да е лошо да ми кажеш следните три неща.
1. Кога ще се видим?
2. Къде е плячката.
3. Защо не дойде на срещата?
П. С. Може да е невероятно, но ще го спомена като възможност.
АКО СИ МЕ ПРЕЕБАЛА ЩЕ ТИ КУПЯ БИЛЕТ ЗА КОНЦЕРТ НА МЕТАЛИКА.

Няма да е лошо да ми отговориш до 24 часа. Вечно твой )))))).
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Съб 26 Сеп 2009, 21:45

Добре, че комповете ги килизираха най - накрая и тук, траквам да изпрати. Програмата ме известява, че писмото е изпратено успешно, въздъхвам, после обзет съмнения започвам да се чудя.
Какво ще правя през оставащите 24 часа, които и дадох за размисъл?. Жалко, че не и знам паролата на смотаната поща, така мога да вляза в нея, да погледна историята и да разбера, кога е влизала, дали е видяла писмото ми изобщо. Доколкото знам тя има функция за автоматично известяване с sms, ако има е - майл. При тоя изключен телефон, обаче... лошо. Е разчитам на навиците, и тя обича да си проверява пощичката. Ще я провери скоро сигурен съм в това.
След десетина минути ставам, плащам някакви тридесет стотинки на оператора който пак цъка на HMM3 SoD в нета. Питам го къде е в световните класации, а той се захилва както винаги ехидно заявявайки:
- Първи, разбира се.
Излизам на студа отвън и тръгвам към... кой. Към някое кино!Ще прекарам два часа на спокойствие!Запътвам се към центъра и кино Загора, в него целия персонал са пълни капути, но дори филма да е с лошо качество, поне ще е топло. Поглеждам афишиe, тъпи са; да се бяха старали да направят по - тъпи филми нямаше успеят, едната лента е за някакъв бейзбол, с Леонардо Ди Каприо, другия е черна комедия. Като става дума за черна, не е от онези готини комедии с трупове и глупава смърт; тук имаме черни нигърс с тъпия им селски хумор, тип мангалски - кючек. Прежалвам се, купувам пуканки с вкус на бекон, влизам в залата, като билета ми е скъсан от един отчаян и непривлекателен женски субект. Избирам място горе в дъното, сядам. Винаги първите няколко минути в седалката са измамно удобни, знам, че не след дълго задникът ми ще страда жестоко. Все пак се наслаждавам на мига, мъча се да се отпусна, като си мисля, че съм в идеална позиция. Ами да!
Никой още не ме е хванал имам някъде към 4800 лева. Дори тъпата малка мазна путка да ме е прекарала, имам пари и с тях мога да направя всичко. Даа. Решавам да се отпусна и като пич да си изгледам филма. Неизвестно от къде, малка доза добро настроение потича в изтръпналите ми от притеснение крака, е може и да е от мощните климатици, но след като ми става топло&приятно - изпадам в лека еуфория.
Лампите започват да се загасят една - след друга. В залата са само 5 - 6 човека и е умерено спокойно. Когато се появява летящия пегас на Тристар, аз се накефвам... После се разочаровам, към филма има най - малко година и половина реклами. Въздъхвам, изяждам ултра голяма шепа пуканки и си слагам краката на предното кресло. Може да се каже, че започвам да мисля.
Tъпеейки прекарвам следващия час и половина. Филма е толкова покъртително загубен, че изобщо не мога да се съсредоточа. Не мога да мисля за нищо, пълен блокаж. Просто си стоя, усещам как гравитацията сплесква тялото ми, вкуса на бекон - пуканките и това е; пълен ступор.
Когато някаква страшно грозна песен зазвучава на фона на финалните надписи лампите, святкат и всички странно замислени започваме да излизаме. Преминавам покрай някакви две влюбени прасета, момичето обсъжда нещо с едрия не приличащ на нищо младеж. Той се поухилва под очилцата си, като явно отговаря нещо духовито, защото девойката се разкиска щастлива. Не мога да си представя, някой хора намират сили да се смеят и след тази комедия. Покъртен съм.
*******
Tъмно е. Винаги когато вляза в кино салон посред бял ден, и изляза в свят обгърнат в тъма се чувствам странно. Докато мисля какво ще е най - добре да направя в този момент, изведнъж ме пронизва нещо като тръпко - откровение, просто решавам да се замъкна край квартирата и да огледам нещата. Доста свидни неща имам там и не мога да си ги зарежа, ей така на произвола на съдбата. Особено ми е мил харда на който съм скътал всякаква забранена и интересна информация... някой файлове са още от ранната ми младост, пазя си сейфове на разни игри, които като си ги заредя се просълзявам от умиление. Освен това имам закътани някой нещица за, които съм рискувал много за да ги плячкосам. Не върви никак да ги оставя курбан, независимо че струват общо по малко от хилядарка. Не отивам там, еба си не може да е чак такава стагнация!Уверено тръгвам нагоре и след около десет минути вече наближавам блока...
Мечтая си за лято. Обичам да усещам онова чувство за, хмм лекота, за готини тениски, за топлота и леката нощна милувка на вятъра. Сега си мисля, че всичко това е мираж и никога не се е случвало. Само някое самотно листо на улицата не подкрепя тезата ми. Подритвам го с досада,добре че все пак не е завалял сняг!Естествено сякаш някой чака да си помисля точно това. Още не осъзнал какво съм си помислил и малки подигравателни снежинки започват да се въртят на светлината на лампите. Почва се.
Блока си е все такъв. Няма плакати с награда и надпис върху тях, нещо от рода на ,,Издирва се нагъл крадец!Голяма награда за този който го предаде /за предпочитане мъртъв/”. Естествено не трябва да очаквам и изобщо да обръщам внимание на тези неща. Господата полицай и драгите биячи се крият добре когато искат да заловят някой мишок като мен. Затова внимателно започвам да оглеждам за подозрителни коли и дебнещи хора в тях. Интересното е, че имам печеливши; и то двама.
Първите ги поставям в графата безопасни главно заради идеята, че няма да са куки или мутри, защото надали бива взели с тях две хлапета и куп пазарски чанти, които разтоварват от багажника, е все пак в тези времена нищо не се знае. Настанаха години да се ебат роднини, както казваше Мездрата.
Другите са нещо от по инакавите типове. Представляват едно ауди с номер 2332 АА което е паркирано най - открая на замръзналата кал която някой наричат паркинг. Изобщо нямаше да се досетя, че вътре има някой, обаче огънчето на една цигара си прави яка реклама. Това ме кара да потръпна. Отново започвам да мисля.
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Съб 26 Сеп 2009, 21:46

Интересно, защото в този момент осъзнавам страшната умора която е налегнала моето тяло и душа. Рядко изживявам подобни нервни купони, усещам вече как центровете в моя мозък озаглавени ,,Предпазливост” и ,,Коварство” са си резервирали билети за балнеосанаториум. По - лошото, е тяхното отпътуване преди броени секунди,оставяйки ме съвсем сам,сега просто решавам в един миг, че ще става каквото ми е писнало и тръгвам към вкъщи...
Бавно, неангажирано, клатейки се като пич тръгвам към входната врата. Леко си стъпвам върху леда - кал и неизвестно, защо не се оглеждам наникъде сякаш съм гузен за нещо. Стигам до вратата, нещо ми прошепва на уше - Браво моето момче, виждаш ли, че никой не те спря да го направиш... друг глас насмешливо добавя - Ей, сега ще ти стопят главата men, ще ти се ебе майката в близките пет минути.
Не ми пука. Качвам се трополейки със сила, извиквам асансьора, влизам вътре и натискам бутона за десетия етаж. Все пак малко предпазливост не е излишна... Никак не е лошо, ако двоумят дали това си ти, качването на етажа на който не живееш може да ги убеди в простотията им. Знае ли човек, всякакви ги има. Слизам един етаж надолу, и замръзвам пред вратата... ако бабата е тук и ченгетата наистина са се интересували от мен (а те са се интересували), въпрос на минута е тя да изпадне в дива паника. Изваждам ключа и точно понечвам да го пъхна в ключалката когато чувам как някой извиква асансьора зад мен...
Веднага ми преминава следната мисъл ,,Ако това са двамата капути от онази кола и търсят мен, ще е глупаво да вляза точно сега в квартирата. ”,,Да бе точно те ще са, навярно е някой съсед. ”
Другото гласче се обажда и казва ,,Имам предчувствие, че са точно те! Прави какво то искаш само не влизай в тъпия апартамент, а изчакай секунда - две докато разбереш за кой етаж е асансьора. ”
Този път в думите на песимистичния глас има и някакво зрънце логика затова решавам колебливо да изчакам няколко десетки секунди и да не отключвам веднага...
Стоя си като с любопитство слушам как клетката се приближава нагоре, стоманените въжета вибрират със сила като продължават издигането си нагоре с явното намерение да спрат някъде ... например на моя етаж. Тихо се изкачвам по средата на между стълбищната площадка. Ако асансьора спре на десетия ще сляза, или ще се кача ако е за деветия. Нещо много неприятно започва да пълзи из стомахът ми, духвам си в шепата и когато врата се отваря със замах на деветия възможно най-тихо, като една същинска Пепеляшка преодолявам стълбите като замръзвам на десетия. От вратата в центъра ме гледа баба Стоянка починала на 78 години, а под мен тежки стъпки се доближават до май моята квартира и ДА! Натискат моя звънец.
Значи това е; нямам вече илюзии търсят ме яко... Пак си духвам в шепата като трепетно, треперя очаквайки със силен интерес продължението на мини сценката която ще се развие след малко. Вратата се отваря и съвсем ясно чувам притеснения глас на бабето да пита ,,Кажете?’’ от своя страна се обажда доста ехиден и мерзък глас с който решавам да не се срещам по - възможност на живо. ,,Прибирал ли се е?!”
- Не няма го още момчета... - кратка пауза. Омерзен съм дълбоко към обръщението отправено към моите врагове.
- Сигурна сте, че не се е прибирал преди малко! - пита глас номер две, както мислено го обозначавам.
- Е нали щях да чуя как се отваря вратата, намалила съм телевизора, въпреки че не го чувам... - обяснява мръсната предателка.
- Добре, тогава. - прекъсва я, глас едно бързайки да се махне. - Ако се появи знаете какво да направите.!
- Разбира се момчета, оставила съм онова токи-моки до скрина... - още по сърдечно бъбри мръсното бабе, направо и потича мъзгата при мисълта да ме предаде на палачите, а аз толкова навреме да си плащам наема.
Тц, тц, тц. Вратата се затваря, онези двамата се суетят нещо около секунда. Прошепват си нещо за някакви батерии което не разбирам съвсем, после отварят вратата на асансьора засилвайки се надолу.
И сега съвсееем ти се сговни положението, мон амур! Весело почти докаран до екстаз крещи песимистичния гласец. Така е, дори спокойно може да кажа, че е прав. Тези момчета са или куки или мутри. Чакат ме пред входа, сега ще дебнат осторожно. Аз глупака се нанизах в капана...
Тиихо сядам на между стълбищната площадка на между деветия и десетия етаж. Усещам студа като лапа която изсмуква топлината от тялото за собствени нечисти цели. Има леко течение, нослето ми потича, много яко ми става. Сега се насадих!
Онези ме дебнат в това съм сигурен. Блока е с един вход и не мога да се измъкна през другия преминавайки през покрива. Интересно ми става много, после решавам, че има само един изход и той е през главния вход. Няма какво да правя повече тук, в квартирата не мога да вляза освен ако не обезвредя бабката, а сега не ми се занимава с простотии. Защо пък не всъщност?. Ебах я в гъза, дъртата шундофера. Ставам тръгвам надолу, пъхвам ключа и се опитвам да отключа, лошо има ключ от вътрешната страна. Изпсувам. Чувам шум от тътрене на пантофи. Мамка му! Чула е.
Усещам как се включи един часовник, който започна да ми отброява time of deadline.
Аз вече знам, че след малко ще започне да върти телефоните за да извика подкрепления... мога да разбия вратата, обаче шумът обещава да бъде оглушителен. А мамка му без меча лапа, единствено с шутове тия врати падат и то бая трудно. Обръщам се и хуквам надолу. Прескачам стъпалата, чудейки се като изляза от входа дали да побягна веднага или да се правя на разсеян. В последния момент преди да изхвърча от входа, решавам да ,,Take in slow, commander!” (цитат от командира на батълкрузера на Старкрафт, когато се произведе). С вперен зорък поглед в мрака излизам от блока като за моя изненада преминавам пред аудито с веселия номер. Ясно виждам как двете тъмни сенки вътре, които са преместили колата си току пред входа със силен интерес се вторачват в мен. Някъде дълбоко вътре в мен започва да пищи сирена и да святка червена лампа, тия ме усетиха...
В мига в който този от ляво отваря вратата на колата, аз включвам на трета галактическа, от място буксувайки в буквалния смисъл върху, снега с изтърканите маратонки, набирам трета весела скорост. Хуквам напред като съветско торпедо. Преминавам разни шашнати хора и продължавам да ,,набирам” по Ген. Столетов. Хвърлям поглед назад когато вече съм се отдалечил на петдесет метра, като за мой ужас виждам двама спринтьори в черно да размахват ръце и подобно на добермани да скъсяват разстоянието делящо ги от мен. Проклинам мързела си! Защо не бягах по - често.? На стотния метър когато вече се намирам до някакъв зоомагазин усещам как липсата на въздух си казва своето, обръщам се пак и виждам как единия, явно атлета в дуото се скъсил разстоянието между него и мен на десетина метра, другия е далеч назад и май е извадил телефона си. Надявам се да е телефона му!
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Съб 26 Сеп 2009, 21:54

Въздуха реже като нож, слюнката ми е мазна, лепката с вкус на адреналин. За сметка на това започвам да се надъхвам нещо... Завивам рязко и се шмугвам между мебелен магазин Затвора и кооперацията в която се намира редакцията на ,,Бизнес поща”. Онзи вече на два - три метра от мен, чувам го ясно как диша; неприятното е че диша с идеята за още поне стотина метра спринт, за, които май няма да издържа. Само че момчето не е предполагало едно... Аз се надъхах, Силата и Ярост изведнъж избухват в тялото ми.
Усещам той е зад мен.
Спирам рязко гледайки да не се подхлъзна, за късмет някой е разпилял пясък...
Обръщам се с ръмжене.
Онзи вдига ръце, но изненадата е голяма, не може да спре веднага камо ли да се предпази.
Набивам му три юмрука.
Първия среща неговата дясна ръка.
Втория се забива в носът му.
Третия го праска в централно в челото.
Тоя си пада на гъза!
******
Чак сега му виждам лицето...
Не е много по - голям, дори може да се каже сме на една възраст. За разлика от мен има десетте кила мускули с, които ме превъзхожда, но все пак му липсва опита;вероятно щом го изненадах толкова лесно.
От носът му шурва кръв.
Опитвам се да го изритам в главата... . .
Гадината поставя ръката си, блокира ме, а аз се поооодхлъзвам падам, като се подпирам на една ръка.
Изправям се и виждам в един от онези култови изпълнени с тежко дишане, напрежение и паника моменти, как тоя си бърка в якето.
Имам дежа ву...
Вече един път ме гърмяха, съмнявам се сега пистолета да е газов.
В един миг ми преминават куп идеи през акъла.
Мога се опитам да му го отнема.
Мога да го изритам.
Мога да се обърна и да бягам, защото кавалерията скоро ще дойде на подкрепа.
Е бягам. Горещо се моля да маха предпазител, да зарежда, да се цели и стреля поне седем секунди.
... Едно.
Обръщам се.
... Две.
Пред мен е цялата улица с две коли. Като на шибано стрелбище съм.
... Три.
Аха. Отвора/процеп в стената на гимназията до мен, който води към двора и е на едва двадесет метра.
... Четири.
Остават още единадесет метра. Чувам само собствените си стъпки.
... . Пет.
Дишам и бягам.
... Шест.
Е ясно се чу изщракването на предпазителя. Амин!
... Прас.;Прас. Фиуууууу!Банг...
... Седем.
Единия се заби в стената до мен и рикошира на някъде .; Другия прасна металния контейнер в дясно. Май съм го нацепил добре в главата, щом не ме уцели!
Союз нерушимий, республик свободний,
Сплатила навеки Великая Рус!
Върнете се в началото Go down
Rahvin*
Бог в секса
Бог в секса
avatar

Aquarius Брой мнения : 1372
Дата на регистрация : 13.08.2009
Години : 35
Местожителство : Стара Загора/Лондон

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   Съб 26 Сеп 2009, 21:54

Химна на Съветите зазвучава в моята глава в мига когато преминавам като невестулка през спасителния бетон и се озовавам от другата страна.
Имам странен сърбеж и настръхване между плешките, имам чувството, че нещо всеки миг ще ми разкъса мускулите, ще раздроби костите, ще ми изкара въздуха, а аз ще се просна като идиот върху снега и коравия асфалт отдолу.
Изведнъж сякаш тялото ми си прибира борчовете с лихвите.
Направо имам чувството, че ще се строполя от изтощение.
Продължавам да бягам колкото мога. Този мръсен убиец, може да се покаже и да продължи да стреля!
Имам тридесет метра до чупката на училището, прескачам една малка издатина която отделя двора и някакъв друг двор застлан с плочки и малки градинки. Вратата на даскалото е на още петдесет метра. Следите ми остават по девствения сняг. Мразя ги тия девствени работи!...
Майната му. Вратата да го еба, д’ге е затворена. Прескачам с върховно усилие и се усещам, че сега пак ще изляза на Ген. Столетов. Това означава пряка видимост за онзи който изостана и евентуално добро прицелване на стрелеца с разбития нос, освен ако не ме е гонил, а се е върнал обратно. Доближавам се задъхан като пес до стената, дъхът ми се кълби, а студа реже като ножовка - жица гърлото ми... Поглеждам зад стената на даскалото.
И виждам как онзи бавния завива клатейки се към уличката в която ме стреляха преди малко.
Чисто е!
Невероятно усилие на тялото и волята ми отнема за да побягна пак през улицата, пресичайки я. Добре, че няма коли, иначе спокойно можеха да ме прегазят, тъй като изобщо не гледам!
Прекосявам успешно, после тръгвам по - една необикновено стръмна уличка, риейки тънкия пласт сняг, проклинайки го!
Тъпи следи.
Никъде не мога да потъна бързо сега...
От далечината някъде от кръстовището на Столетов и Хаджи Димитър долетява рев на мотор, свистене на гуми плюс рязко изсвирване на клаксон. Обръщам се назад напълно доверявайки се на предчувствието за пристигащи подкрепления на враговете. Черен джип чиято марка не разпознавам в тъмното преминава с бясна скорост на тридесет метра от мен. Набива спирачки пред гимназията, може и да си въобразявам, обаче сякаш чувам затръшването на четири врати!
Шмугвам се в двора на някакъв блок, вървейки;почти влачейки се излизам на Хаджи Димитър, а пред мен се изправя оградата на Второ основно училище. Решавам да потъна в лабиринта от малки улички който предлага добри укрития в този квартал...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мъгла, дим и пари. Роман.   

Върнете се в началото Go down
 
Мъгла, дим и пари. Роман.
Върнете се в началото 
Страница 3 от 7Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Общ форум :: Лично творчество :: Рахвин представя-
Идете на: